На илюстрацията: „Вояджър 1“. Image credit : NASA
9 март 2024 г. 10:00 ч.
Светослав Александров. „Вояджър 1“, 46-годишната мисия на НАСА, която през 1979 г. изучава Юпитер, през 1980 г. – Сатурн, а през 2012 г. пресича хелиопаузата и навлиза в междузвездното пространство, не работи правилно и от нея не са получавани качествени данни от 12-ти декември насам. Специалистите се опитват да разрешат проблема, но предизвикателствата са много сериозни.
Добрата новина е, че „Вояджър 1“ комуникира със Земята – т.е. ръководството на мисията може да изпрати сигнал към космическия апарат и съответно той изпраща обратно сигнал. Следователно е жив. Проблемът се намира в компютъра, известен под абревиатурата FDS (съкр. от Flight Data System). FDS не комуникира правилно с една от подсистемите, наречена телеметрична модулационна единица (Telemetry Modulation Unit или TMU). Ако задачата на FDS е да събира информация за състоянието на „Вояджър 1“, TMU опакова тази информация в пакет, който впоследствие се изпраща към Земята. Данните са под формата на нули и единиции, или двоичен код.
Работата е там, че от декември насам, вместо ръководството на мисията да получава смислена информация, получава единствено безсмислена поредица от нули и единици. През февруари екипите най-сетне успяват да разберат какво се случва – проблемът се намира някъде в паметта на FDS, като има неработещ сектор. За съжаление, понеже FDS и TMU работят заедно, трудно е да се разбере къде точно е този сектор. Положението се усложнява от факта, че „Вояджър 1“ се намира на разстояние от Земята почти един светлинен ден – т.е. радиосигналът пътува със скоростта на светлината над 22 часа от Земята до апарата и още толкова от него до Земята. Дори и да се намери разрешение, ще отнеме дни, докато то бъде внедрено.
Според информацията, публикувана на Арс Текника, когато „Вояджър 1“ бива конструиран преди 50 години, това се случва насред революция в компютърната епоха. Това е първият космически апарат, който използва т.нар. енергозависима памет – памет, която съхранява информацията само при непрекъснато енергоподаване (каквато, например е RAM).
„Вояджър 1“ е стара мисия – и вече по нея са останали да работят не повече от 12 човека. От тях само шестима са посветени изцяло на нея, всички останали се трудят и по други космически мисии на НАСА. След появата на проблема е сформиран допълнителен спешен екип от осмина специалисти в областта на компютрите, софтуера и космическите комуникации.
И не им е лесно.
„Не искам да прозвуча черногледо, но много от хората, работили по „Вояджър“, са вече умрели“, съобщава Сюзан Дод, която е настоящ ръководител на мисията. И даже тя е твърде млада – когато завършва университет и кандидатства за работа в НАСА, „Вояджър 2“ посещава Уран, последната планета от планираната му програма. „Хората, които са построили този космически кораб, вече не са между живите. Имаме обширна документация, но повечето е на хартия и се изискват известни археологични умения, за да изкопаеш документите“. Дод споделя, че през последните години, когато са се появявали все повече проблеми с „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“, е трябвало да ползват таблици и схеми с пожълтели краища.
Времената оттогава са се променили. Днес НАСА продължава да изпраща мисии до различни планети и астероиди в Слънчевата система, като за всяка мисия има симулатор. Симулаторите позволяват да се изпитат всички процедури на Земята, преди командите да бъдат подадени към мисиите.
Но не така стоят нещата с „Вояджър“. „Нямаме никакви симулатори. Нямаме хардуерен симулатор. Нямаме софтуерен симулатор. Нямаме симулатор за компютъра FDS, нямаме хардуер, на който да оттренираме нещата, преди да ги изпратим. Така че работещите са доста по-колебливи, трябва да се намери баланс между изпращането на команди и поемането на рискове“.
А „Вояджър 1“ е вече толкова стар, че винаги още нещо може да се повреди. Двигателите могат да откажат всеки момент. Така че в един момент трябва да се поемат и рискове, за да може да се изтиска максимумът от него, докато все още работи.