На снимката: СпейсЕкс отрепетира захващането на долния компонент „Супер Хеви“ на стартовата система „Старшип“ . Photo credit : SpaceX
11 ноември 2026 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Американските космически компании СпейсЕкс и Юнайтед Лонч Алайънс се подготвят за следващите изстрелвания на новите си ракети, съответно „Старшип“ и „Вулкан“. Подготовката за тези полети протича на фона на невиждана досега криза на пазара за ракетни изстрелвания.
Най-общо казано, кризата се изразява в следното: на Земята има много повече космически апарати, които чакат да бъдат изстреляни, отколкото ракети, способни да ги изведат в орбита. Анализаторската фирма Quilty Space прогнозира, че до 2030 г. ще бъдат осъществени с 150 по-малко изстрелвания, отколкото са необходими на спътниковите оператори и космическите агенции. Според доклада на фирмата недостигът ще достигне своя пик през 2028 г., след което се очаква ситуацията постепенно да се подобри. Въпреки това дефицитът на възможности за космически превози вероятно ще се запази чак до края на 30-те години.
Кризата се изостря от факта, че работната ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ ще лети още само няколко години, преди компанията да премине изцяло към „Старшип“. Допълнителен проблем са затрудненията и отлаганията при въвеждането в експлоатация на ракетите на останалите оператори, както и забавянето на планираното увеличаване на броя на изстрелванията.
В този ред на мисли предстоящите изстрелвания на „Старшип“ и „Вулкан“ са добра новина, но само на пръв поглед. СпейсЕкс оптимизира „Старшип“ за изстрелването на собствените си спътници от групировките „Старлинк“ и „Стармайнд“, като засега няма признаци, че компанията ще предлага полети на други потребители в близко бъдеще. Изключение биха могли да бъдат евентуални мисии за НАСА по програмата за лунни полети с „Старшип“, както и поръчки от други правителствени агенции. Аналогично Джеф Безос отдавна е запълнил графика на предстоящите изстрелвания на „Вулкан“, „Ню Глен“ и европейската ракета „Ариана 6“. В общи линии тенденцията е следната: дори когато даден оператор все още не е въвел определена ракета в редовна експлоатация, изстрелванията с нея вече са резервирани за години напред. Самият Кейлъб Хенри от Quilty Space няма добър съвет за теб, ако притежаваш собствен спътник и искаш да го изстреляш в космоса. „Ако не си резервирал изстрелване и имаш нужда от такова, вече си закъснял“, категоричен е той.
СпейсЕкс залага на пълната възвръщаемост на ракетите като панацея за решаването на този проблем. В рамките на предстоящото изстрелване на „Старшип“, планирано за нощта на 14 ноември между 00:45 и 02:00 ч. българско време, компанията на Илон Мъск ще се опита за пръв път да демонстрира връщането на Земята и на двата компонента на ракетата чрез улавянето им от кулата. Ако успее, това ще бъде исторически момент. Разбира се, СпейсЕкс подчертава, че опитът ще бъде предприет само ако всички системи, необходими за завръщането, са в изправност. Основната задача на мисията включва извеждането на 26 спътника „Старлинк“, три от които са специално модифицирани и оборудвани с камери за заснемане на топлинния щит на „Старшип“.
На 9 ноември журналистът Ерик Бъргър публикува обширен материал за СпейсЕкс, основан на изказванията на вицепрезидента по изстрелванията Кико Дончев по време на конференцията UP.Summit. Според Дончев СпейсЕкс вече не е просто компания за космически превози, а инфраструктурна компания. Понастоящем фирмата е съсредоточена върху изграждането на цялостна инфраструктура както на Земята, така и в ниска околоземна орбита, а в близко бъдеще и на Луната, преди в крайна сметка да я разгърне и на Марс. Дончев е категоричен, че Марс остава основната дългосрочна цел на СпейсЕкс, но в компанията са осъзнали, че достигането до планетата е невъзможно без изкуствен интелект. Луната може да бъде усвоена и без него, но Марс не. В този смисъл СпейсЕкс е много по-различна компания в сравнение с тази, която беше само преди година, когато внедряването на изкуствения интелект не напредваше с достатъчно висока скорост. От началото на тази година обаче и това се е променило. Дончев е категоричен, че задачи, чието изпълнение доскоро е отнемало на СпейсЕкс часове или дори дни, вече се решават за секунди или минути.
Кико Дончев също така е убеден, че „Фалкън 9“ трябва да бъде изведена от експлоатация по една съвсем проста причина: възвръщаема е само първата ѝ степен, но не и втората. За всеки полет трябва да бъде произвеждана нова втора степен, което изисква огромни ресурси. Това не би било проблем за компания, която осъществява около 100 полета годишно, но амбициите на СпейсЕкс са да достигне хиляди, а по възможност дори 10 000 изстрелвания годишно. Това е възможно само ако и двата компонента на ракетата могат да бъдат използвани многократно. Именно това е задачата на новата система „Старшип“.
Така че очевидно в СпейсЕкс виждат решението на кризата с ракетните изстрелвания в пълната възвръщаемост на ракетите. Или тази цел ще бъде постигната и реализирана ефективно, или нищо друго няма значение. За съжаление Дончев не даде отговор на опасенията на онези представители на космическата индустрия, които се притесняват, че „Старшип“ няма да може да изпълнява същите задачи като „Фалкън 9“, и по-специално да осигурява споделени изстрелвания на множество товари за различни частни клиенти. Засега признаците показват, че СпейсЕкс действително ще запази „Старшип“ за собствените си нужди през следващите няколко години, както и евентуално за нуждите на НАСА и други правителствени агенции.
Юнайтед Лонч Алайънс планира да изстреля своята ракета „Вулкан“ на 13 ноември в 19:54 ч. българско време. Това ще бъде първото използване на ракетата за извеждането на спътници от групировката Leo на Амазон. За тази цел „Вулкан“ ще бъде оборудвана с шест спомагателни твърдогоривни двигателя и по-дълъг обтекател, който ще позволи едновременното извеждане на 40 спътника Leo.
Досега ракетата „Вулкан“ не е претърпявала пълен провал. Само че при две от общо четирите осъществени до момента изстрелвания обаче, на 4 октомври 2024 г. и 12 февруари 2026 г., бяха регистрирани аномалии в работата на твърдогоривните двигатели GEM 63XL, при които соплата на един от ускорителите се разпаднаха. Предстоящият полет на 13 ноември ще бъде сериозно изпитание, тъй като конструкцията на соплата е преработена и мисията трябва да потвърди надеждността на новия дизайн. Освен това досега „Вулкан“ никога не е летяла с шест спомагателни твърдогоривни двигателя, което допълнително увеличава риска от възникване на проблеми с тях.
Успешното въвеждане на „Вулкан“ в редовна експлоатация ще бъде добра новина за НАСА. Агенцията разчита, че след изчерпването на наличните ракети „Атлас 5“ с руски ракетни двигатели „РД-180“, предназначени за пилотирания кораб на Боинг „Старлайнър“, той ще започне да лети именно с „Вулкан“. Погледнато в по-далечна перспектива, когато „Фалкън 9“ бъде изведена от експлоатация, това вероятно ще означава и прекратяване на полетите на корабите „Крю Драгън“. Възможно е да се стигне до ситуация, при която „Старшип“ все още няма да е готов да превозва хора в космоса, независимо от плановете на Илон Мъск за Марс. Тогава единствените пилотирани космически кораби, които ще останат в редовна експлоатация в САЩ, ще бъдат „Орион“, който обаче е оптимизиран за лунни, а не за околоземни експедиции, и „Старлайнър“.
Дори ако „Крю Драгън“ остане в експлоатация до извеждането от орбита на Международната космическа станция, НАСА предвижда да продължи пилотираните си мисии в околоземна орбита, но вече на борда на бъдещи частни космически станции. Когато тези станции бъдат готови, изглежда, че „Старлайнър“ ще се превърне в основния кораб за превоз на астронавти до тях.