Снимка на централния регион на Млечния път, заснета от космическия телескоп на ЕКА „Евклид“. Photo credit : ESA/Euclid/Euclid Consortium/NASA, CFHT, image processing by J.-C. Cuillandre and E. Bertin (CEA Paris-Saclay)
6 ноември 2026 г. 08:10 ч.
Светослав Александров. На 5 ноември излезе препринтът на нова научна статия, в която са представени резултатите от научен проект, в рамките на който Европейската космическа агенция (ЕКА) и консорциумът „Евклид“ поканиха граждански учени да участват в идентифицирането на гравитационни лещи в данните от европейския космически телескоп „Евклид“.
Научната статия е достъпна в arXiv на този линк. Тя се цитира като „Euclid Collaboration: Holloway, P., et al.“, като префиксът обозначава, че става въпрос за официална научна публикация на консорциума „Евклид“. Космическият телескоп е проектиран и изстрелян от ЕКА, а въпросния консорциум е създал неговите научни инструменти и в него участват над 2000 учени, инженери и техници от 300 института в 15 европейски държави. Всички те са участвали в създаването на научните инструменти или в анализа на получените данни.
Заглавието на статията е „Euclid Quick Data Release (Q1). Refining the strong lens sample with Space Warps crowd-sourced science“, като след него има звездичка (*), придружена от изричното уточнение, че „публикацията е възможна благодарение на участието на доброволците в проекта Space Warps“. Имената на участниците в проекта са посочени в Appendix B на статията. Сред тях съм и аз (Svetoslav Alexandrov), с принос от над 15 000 класифицирани изображения. Освен включването на имената им в научната публикация на участниците са обещани и сертификати, удостоверяващи индивидуалния им принос. Те ще бъдат получени на по-късен етап, след 12 ноември, когато ще бъдат публикувани данните от т.нар. Data Release (DR1). Това ще е първото голямо публично издание на данни от „Евклид“, обхващащо около 1900 кв. градуса от небето.“
За съжаление, макар че началото на проекта бе отразено на страниците на КОСМОС БГ с покана за участие, изглежда, че аз съм единственият българин, чието име е включено в публикацията – макар че е възможно да е имало и други, които са работили под псевдоним. Все пак е важно да се подчертае, че българско участие има. За мен това е първото участие в граждански научен проект в партньорство с Европейската космическа агенция (обикновено участвам в проекти на НАСА).
На платформата Zooniverse понастоящем има и друг граждански научен проект в партньорство с ЕКА – Planet Hunters Cheops, в рамките на който можете да издирвате извънслънчеви планети (екзопланети). Проектите от този тип са чудесен начин сами да направите открития, стига да работите усърдно и упорито, а приносът ви да бъде отразен в научна публикация.
Какви са резултатите от новото научно проучване? Нека първо да припомня какво представляват гравитационните лещи. Накратко, това е визуален ефект, предизвикан от изкривяването на пространство-времето под въздействието на масата и гравитацията. Може би сте виждали този ефект във филми като „Интерстелар“. Феноменът е предсказан от Общата теория на относителността и дава възможност да се изучават части от Вселената, които иначе биха били изключително трудни за изследване. Чрез гравитационните лещи могат да бъдат наблюдавани много далечни галактики, да се измерва разширяването на Вселената и косвено да се изучава тъмната материя.
В предишните издания на проектите от серията Space Warps гражданските учени трябваше единствено да посочват дали на дадено изображение има гравитационна леща, или няма. Сега обаче задачата беше усложнена – участниците трябваше да оценяват кандидатите за гравитационни лещи по следната скала: A (сигурни гравитационни лещи), B (вероятни гравитационни лещи), C (възможни гравитационни лещи) и X (липса на гравитационни лещи). Обикновено тази задача се изпълнява от малък екип експерти. В настоящото изследване учените трябваше да установят дали гражданските участници – доброволци, могат да се справят със същото качество като професионалистите.
Резултатът е положителен: да, могат! Най-добре се справят с категоричните случаи – както при определянето на сигурните гравитационни лещи (A), така и при разпознаването на изображенията, в които няма такива (X). Що се отнася до междинните случаи (B и C), изследването стига до извода, че те са трудни за класифициране както от доброволците, така и от професионалистите.
В заключение можем да кажем, че гражданските учени притежават способността не само да отсяват кандидатите за гравитационни лещи, но и да ги класифицират. Това е много важно за бъдещата работа, тъй като резултатите от настоящото проучване са получени въз основа на данните от сравнително малкия набор Q1. Първият цялостен набор от публични данни (DR1) ще бъде публикуван съвсем скоро – на 12 ноември – и ще бъде значително по-голям (около 30 пъти). Експертите от консорциума няма да могат да се справят с цялата тази задача самостоятелно – ще имат нужда и от помощта на граждански учени доброволци.
А това е чудесен шанс и вие да допринесете реално за напредъка на науката в световен мащаб.
Браво! Интересно ми е дали са открити гравитационни леци без все още открит източник на гравитацията?