Credit : NASA
Това е третата статия от поредицата, в която ще оборваме абсурдите на авторите на конспиративни теории. В нея ще разгледаме радиационната обстановка около Луната, митовете и заблудите около въпросната радиация, как инженерите, работили по корабите „Аполо“, са се справили с проблема.
Статиите са написани от Джей Уиндли, инженер, работил в много сфери, включително и в космическата. Уиндли е изучавал компютърни науки в университета Юта, а освен това в отделни периоди от живота си е работил като професионален фотограф. Създател е на сайта http://www.clavius.org/ – в който се оборват серия от абсурдни твърдения, че човек не е бил на Луната.
Статиите са преведени с разрешение.
Последно са редактирани на 22-ри октомври 2022 г.
-Последното шоу на Фокс ТВ (бел. прев. това е първото конспиративно филмче за кацането на Луната, излъчено по Фокс през 2001 г.) представлява доста умела и забавна поредица от глупости. Твърдението, че радиационното облъчване по време на мисиите „Аполо“ би убило астронавтите, е само един пример за такава глупост.
Цитат на д-р Джеймс Ван Алън, откривател на поясите
-Има твърде голямо количество радиация в открития космос, за да може да осъществим пилотирани космически полети в далечния космос.
Този генерален извод обикновено се вади от хора, които не разбират много от радиация. След като сме били свидетели на ужасите в Хирошима и Нагасаки, както и на трагедията в Чернобил, не бива да ни учудва, че самата думичка радиация предизвиква интуитивна страхова реакция. Но когато човек разбира различните видове радиация и какво може да направи, за да се справи с тях, веднага разбираме, че проблемът става разрешим.
-Било е абсолютно невъзможно да се разреши проблемът с радиацията по време на „Аполо“. Кацанията трябва да са били фалшифицирани.
Това е стандартен конспиративен метод, посредством който привърженик на конспиративна теория се опитва да докаже недоказуемо твърдение чрез оборването на нещо съвършено различно. Така читателят бива убеждаван да приеме конспиративната теория с всичките ѝ съпътстващи проблеми и невероятности. И няма значение колко абсурдно или невярно дадено твърдение може да бъде, стига единствената друга възможна алтернатива да се изкара невъзможна. Чрез тази фалшива логическа дилема се цели читателят да бъде изведен извън границите на критичното мислене и да бъде поставен в рамка, в която абсурдността изглежда правдоподобна.
Привържениците на конспиративни теории разгорещено убеждават събеседниците си, че радиацията напълно би обрекла мисиите „Аполо“ на провал. Те цитират ужасяващи статистики и сериозни технически източници, за да могат да втълпят в ума на читателя, че радиацията представлява смъртоносна заплаха.
Но на практика привържениците на конспиративни теории знаят съвсем малко повече за радиация от средностатистическия читател. Малцина имат нужната грамотност да спорят по техните твърдения. Поради тази причина привържениците на конспиративни теории избягват да спорят с грамотните, обвинявайки ги, че са част от конспирацията.
-Поясите „Ван Алън“ са пълни със смъртоносна радиация и всеки, който преминава през тях, ще бъде изпържен.
Това е опростено твърдение. Да – има смъртоносна радиация в поясите „Ван Алън“, но природата на тази радиация е била известна на инженерите от „Аполо“ и те са били в състояние да се подготвят. Опасност за астронавтите представляват високоенергийните протони, срещу които не е трудно да се защитим. Освен това навигаторите са начертали траекторията да минава през най-тънките региони на поясите и са направили така, че корабите да ги прекосят бързо, ограничавайки въздействието.
Поясите „Ван Алън“ се простират само на около 40 градуса от земната ширина – двайсет градуса под и над магнитния екватор. Диаграмите на транслунните траектории на „Аполо“, разпечатани в различни публикации на пресата, не са съвсем точни. Те показват само двуизмерна версия на траекторията. Действителната траектория обаче е триизмерна. Свръхтехничните доклади, които са достъпни за публиката, но не всеки може да ги разчете, ни дават триизмерни детайли на транслунната траектория.
Всяка мисия на „Аполо“ е летяла по различна траектория, за да може да достигне до мястото на кацане, но орбиталната инклинация винаги е била в порядъка на 30 градуса. Или изразено по друг начин, геометричната плоскост, която включвала транслунната траектория, е била наклонена спрямо земния екватор с около 30 градуса. Един кораб, който лети по тази траектория, би отминал всички региони на поясите на „Ван Алън“ без ръбовете им.
Не бива да спорим за това, че едно прекосяване на поясите „Ван Алън“ би било опасно. НАСА е провела серия от експерименти, предназначени да установят природата на тези пояси. Кулминацията на тези експерименти е включвала продължително прекосяване на Южноатлантичната аномалия от астронавтите на кораба „Джемини 10“.
-Защитниците на НАСА обръщат голямо внимание на Южноатлантичната аномалия. Корабите „Аполо“ са пътували през по-плътни слоеве на поясите.
Вярно е, но целта на експеримента на „Джемини 10“ е била да се валидизират научните модели с помощта на действителни данни и да се потвърди, че обвивката на космическия кораб наистина би издържала на радиацията.
–Ние знаем, че космическата совалка на НАСА е минавала периодично през Южноатлантичната аномалия, но понеже астронавтите са имали повече време в орбита да се възстановят, ефектите не са били толкова ясно изразени. Астронавтите на „Аполо“ са прекарвали около 4 часа в поясите при еднократно преминаване.
Точно обратното. Ако астронавтите на совалката прекарват около 30 минути в Южноатлантичната аномалия при 90-минутна орбита, имаме сумарно около 8 часа на ден излагане на радиация! Човешкото тяло не се възстановява от радиация за минути, а за часове и дни. Увредената тъкан трябва да бъде регенерирана. Ако излагането на радиация е по-продължително, както е при совалката, тъканта няма достатъчно време, за да регенерира, преди да бъде увредена от продължителната радиация.
Въпреки че външните региони на поясите „Ван Алън“ съдържат по-интензивна радиация от Южноатлантичната аномалия, четиричасово преминаване, последвано от дни на минимално количество радиация, би било по-лесно за възстановяване, отколкото ако прекарваме няколко дни продължително при по-ниска радиация.
Освен това твърдението, че астронавтите са прекосявали поясите за около четири часа, е произволно и не съвсем точно, тъй като различните региони на поясите „Ван Алън“ варират по отношение на лъченията.
-Но ние имаме нужда от обвивка от два метра олово, за да можем да се защитим от поясите „Ван Алън“! Корабите „Аполо“ не са притежавали такава и не са могли да предложат на астронавтите адекватната защита!
Твърдението за необходимостта от двуметрова оловна обвивка е изказвано от много привърженици на конспиративни автори, но нито един от тях не е в състояние да посочи литературен източник за тази стойност. На практика два метра олово биха ни защитили от много голяма ядрена експлозия, която многократно надхвърля нормалната радиация, срещаща се в открития космос или в поясите „Ван Алън“.
Докато такива драстични мерки са необходими за защита от интензивна, високочестотна елекромагнитна радиация, не е такава природата на радиацията в поясите „Ван Алън“. Нещо повече- понеже радиацията в тези пояси е от високоенергийни протони и електрони, оловната обвивка би имала точно противоположен ефект поради индуцирането на т.нар. вторично Bremsstrahlung лъчение.
Металите биха могли да се използват за защита срещу корпускулярна радиация, но те не са идеалният материал за тази цел. Полиетиленът е добър избор за защита срещу корпускулярна радиация и разнообразни материали вече са били в наличност за инженерите на „Аполо“, за да могат да създадат нужната защита за абсорбиране на радиацията от поясите „Ван Алън“. Фиброзната изолация между външната и вътрешна обвивка на командния модул вероятно е била най-ефективната стратегия за радиационна защита. Ако е нужно да се използва метал при конструкцията на космически кораб, тогава един по-лек материал като алуминий е по-добър от оловото или стомана. Защото колкото по-ниско е атомното число, толкова по-малко вторично Bremsstrahlung лъчение ще имаме.
Твърдението, че само голямо количество тежък метал (олово) би защитило астронавтите от лъчението във „Вън Алън“, е типичен пример за това колко слаби са познанията на привържениците на конспиративни теории. Това, което те казват, че е най-добрата защита срещу радиация, всъщност би било най-лошата защита!
Заключение: „Защита“ от радиация не винаги означава големи блокове от плътен материал.
-Дейвид Гроувс, PhD, е доказал, че рентгеновото излъчване би унищожило всяка една снимка, направена от повърхността на Луната
Проучването на д-р Гроувс е пълно със сериозни грешки.
Въпреки че д-р Гроувс дава стойностите за рентгеновото лъчение, на което е изложил пробните си филми, той по никакъв начин не е показал, че това е очакваното количество рентгеново лъчение, което съществува в цислунарното пространство или на лунната повърхност. Този пропуск прави проучванията на д-р Гроувс съмнителни.
Д-р Гроувс е използвал Броника ЕТРСи 120 рол филм камера за своите тестове. Той не обяснява защо не е използвал Хазелблад ЕЛ/500 или ЕЛ/700, типът камера, която НАСА е използвала по време на мисиите „Аполо“. Тя все още се произвежда от Хазелблад и подходящи продукти могат да се намерят лесно на вторичния пазар. Използването на различна камера ограничава обхвата на резултатите на д-р Гроувс и тяхното прилагане при снимките на „Аполо“.
Нещо повече – Хазелблад твърдят, че са добавили допълнителна защита към филмовите касети. Д-р Гроувс не документира никакви подобни защити, които да е приложил към филмовите касети на своята пробна камера. Невнимателността на д-р Гроувс по отношение на спецификите на конструкцията на камерата на „Аполо“ поставя под съмнение способността му точно да симулира ефекта на рентгеновите лъчи върху филма на „Аполо“.
Д-р Гроувс е заснел снимки на стандартна цветова диаграма, а след това бомбардирал филма с рентгенови лъчи. Накрая използвал стандартни техники за проявяване на филма и наблюдаване на резултатите. Той установил, че в някои случаи изображенията са значително замъглени и при по-изключителни случаи напълно унищожени.
Той изобщо не е осигурил защита за филма по време на изложението му към рентгенови лъчи. Не е ясно дали е оставил филма в касетата, както астронавтите от „Аполо“ са направили. Понеже касетите на Хазелблад са били модифицирани, като е бил добавен по-плътен материал, а филмът е бил държан в касетата по времето на цялата мисия, не е ясно дали проучването на д-р Гроувс представлява адекватно сравнение.
Това което е ясно със сигурност е, че д-р Гроувс е изложил филма на стотици пъти по-интензивно рентгеново лъчение от това, което се наблюдава в космоса. Той използвал линеарен акселератор за да бомбардира филма с 8 МеВ (милиона електрон-волта) поток. Астрономите твърдят, че рентгеновите лъчи от звездни източници излъчват енергия от порядъка на по-малко 5КеВ (хиляди електрон-волта). Това количество на рентгенови лъчи е сравнимо с производителността на електрическа крушка. Разликата между 5КеВ (стандартното лъчение в космоса) и 8 МеВ (експеримента на Гроувс) е очевидно много голяма! Само този фактор прави проучванията на д-р Гроувс невалидни.
