
Японската мисия с международно участие MMX трябва да събере проби от Фобос и да ги достави на Земята. Photo credit : JAXA
6 октомври 2026 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. За пръв път след изстрелването на злополучната руска мисия „Фобос-Грунт“ през 2011 година ще бъде направен опит за доставка на Земята на проби от марсианската луна Фобос! Само че сега новата мисия е ръководена от Япония в рамките на широко международно сътрудничество, включващо НАСА, ЕКА и космическите агенции на Франция и Германия.
Изстрелването на мисията „ЕмЕмЕкс“ (на англ. MMX, съкр. от Martian Moons eXploration) е насрочено най-рано за 19 октомври в 22:41 ч. българско време, като резервни дати има в периода между 21 октомври и 7 ноември. За изпращането на „ЕмЕмЕкс“ към Марс ще се използва ракета „Ейч-3“ в конфигурация „24L“, което означава, че тя има два двигателя LE-9, четири спомагателни твърдогоривни ускорителя SRB-3 и издължен (Long) обтекател, който може да побере космическия апарат.
Общата стартова маса на „ЕмЕмЕкс“ е около 4 тона, като в това число се включват и 1,9 тона гориво. Роботизираният космически кораб се състои от три отсека: горивен отсек, изследователски отсек и възвръщаем отсек. Япония също така описва „ЕмЕмЕкс“ като най-голямата ръководена от нея международна изследователска планетарна мисия.
Ето какви са приносите на международните партньори: САЩ са осигурили гама-лъчев и неутронен спектрометър (MEGANE), пневматичен механизъм за събирането на пробите и ще подпомагат „ЕмЕмЕкс“ с наземните си станции. Европейската космическа агенция (ЕКА) е предоставила комуникационна екипировка, предназначена за работа в далечния космос, и също ще подпомага мисията с наземните си станции. Френската космическа агенция (CNES) е построила инфрачервен спектрометър (MIRS), а немският аерокосмически институт (DLR) е осигурил изпитателно оборудване, включително кула за свободно падане и съоръжения, позволяващи симулирането на условия на безтегловност. Франция и Германия също така са предоставили всъдехода „Идефикс“ и ако мисията му е успешна, това ще е първото самоходно устройство на Фобос.

Всъдеходът на Германия и Франция „Идефикс“. Credit : DLR
Ако изстрелването е успешно, пристигането на „ЕмЕмЕкс“ в орбита около Червената планета се очаква да е факт година по-късно, през 2027 г. В началото на 2029 г. върху повърхността на Фобос трябва да кацне „Идефикс“, като френско-немският всъдеход се очаква да изпълни научната си програма в рамките на 100 дни. В хода на 2029 г. трябва да бъдат събрани и пробите от Фобос. Отлитането от околностите на Марс обратно към Земята е насрочено за 2030 г., а завръщането на Земята – през 2031 година.
Защо Фобос? Разбира се, Марс е далеч по-интересна цел, а евентуалната доставка на проби от марсианския грунт би имала огромна научна стойност, защото така може да се сложи точка на дебата дали някога на планетата е имало живот. За съжаление, Марс е голямо небесно тяло, изискващо сложни системи за кацане, но освен това е необходима отделна възвръщаема ракета, която трябва да бъде изстреляна от неговата повърхност. Това изисква комплексно планиране и единствено китайците подготвят такава мисия, която може да излети през 2028 година. Паралелно с това марсоходът на НАСА „Пърсъвиърънс“ събира проби и ги опакова в тръбовидни контейнери, но плановете за прихващането на контейнерите и изстрелването им към Земята се забавиха, след като НАСА се отказа от първоначалния си план. Сега се обмислят алтернативни варианти за доставката на пробите с участието на частния сектор.
В сравнение с Марс обаче Фобос е малко небесно тяло, с дължина около 27 километра и широчина около 22 километра. Съответно кацането на повърхността му е по-лесна задача в сравнение със спускането на повърхността на Марс. Това не значи, че Фобос е безинтересен – има много сериозни научни причини, поради които се налага да отидем там и да вземем проби. Понастоящем има голям спор в науката относно това как са произлезли марсианските луни – дали представляват прихванати астероиди, или са изхвърлен материал от марсианската повърхност след сблъсък между Червената планета и друго небесно тяло. Досега мисиите, изучавали Фобос и Деймос дистанционно, не успяват да дадат удовлетворителен отговор. Но проби, доставени от Фобос в земните лаборатории, биха могли да дадат такъв отговор.
Същевременно според някои модели сблъсъците между Марс и астероидите са могли да изхвърлят материал, който по-късно попада върху повърхността на Фобос. Така че, ако се сдобием с проби от луната, може да се сдобием и с материал от Марс.
Ако мисията „ЕмЕмЕкс“ бъде успешна, очаква се тя да достави на Земята около 10 грама материал от грунда на Фобос. Това може да ви се струва малко, но е типична цел за мисиите от този тип. Например японската „Хаябуса 2“ достави на Земята 5,4 грама проби от астероида Рюгу при положение, че минималната цел бе 0,1 грама. Евентуална доставка на 10 грама от Фобос би била почти два пъти повече от материала от Рюгу. При това за науката 10 грама съвсем не са нищожно количество – съвременните лаборатории имат нужда от много малко количество материал за изотопен анализ или електронна микроскопия. Пробите от Рюгу, например, вече са довели до публикуването на широк кръг научни статии, като изводите са направени от анализ на материал, тежащ милиграми (т.е. колкото песъчинки). Същевременно материалът е бил разпределян между широк кръг научни екипи.
Стискаме палци японците и техните международни партньори в лицето на САЩ, Европа, Франция и Германия да успеят. Навремето руснаците не сполучиха с „Фобос-Грунт“, но за разлика от тях Япония има сериозен опит с провеждането на двупосочни мисии до астероидите, така че се надяваме, че сега шансът е по-голям.
Харесвате ли тази публикация? ПОДКРЕПЕТЕ КОСМОС БГ, като изпратите дарение на този линк или набързо посредством Revolut: @svetosauzx