Кадър от борда на „Старшип“ малко преди историческото навлизане в орбита. Photo credit : SpaceX
28 септември 2026 г. 20:45 ч.
Светослав Александров. Днес космическата мегаракета на СпейсЕкс „Старшип“ официално влезе в редовна експлоатация, след като за пръв път достигна орбита и изведе 26 спътника „Старлинк“! Историческото постижение беше отбелязано точно 18 години след първия успешен орбитален полет на „Фалкън 1“ – мъничката ракета, която изведе компанията на Мъск на космическата сцена.
Тогава, на 28 септември 2008 г., бе съдбоносен ден за СпейсЕкс, която вече беше преживяла три провала на „Фалкън 1“, а финансовите резерви почти се бяха изчерпали. Ако и четвъртият полет беше неуспешен, СпейсЕкс щеше да бъде оставена да фалира и днес нямаше да си говорим за „Старшип“.
Вместо това датата 28 септември завинаги ще остане в историята като Деня на орбитата, защото сега, 18 години по-късно, „Старшип“ влезе в редовна експлоатация. А на тази ракета са заложени толкова много надежди: завръщането на човека на Луната, пилотирани експедиции до Марс и изграждането на мегагрупировка от изкуствени спътници около Земята, която може да превърне нашата цивилизация в тип 2 по скалата на Кардашов.
Днешният успех не се размина без драми. Изстрелването беше осъществено в 15:48 ч. българско време. След разделянето на степените един от оптимизираните за работа във вакуум двигатели „Раптор“ на втората степен се самоизключи. Останалите двигатели работиха малко по-дълго и беше достигната първична суборбитална височина, но въпросът оставаше открит: щяха ли СпейсЕкс да се осмелят да запалят един от малките „Раптор“-и, оптимизирани за работа на морското равнище, за да бъде достигната окончателна орбита?
В началото говорителят Дан Хюот обяви по време на уебкаста, че СпейсЕкс биха искали състоянието на „Старшип“ да е безупречно, преди да се стигне до тази стъпка, и че вместо това корабът ще извърши отново суборбитална мисия…
Можете да си представите какво бе разочарованието. Но малко по-късно Хюот съобщи, че специалистите на СпейсЕкс ще преразгледат данните и ще решат как да постъпят. Това бе едно от най-тежките решения, които компанията трябваше да вземе, и един от най-големите рискове, които можеше да поеме.
Спомнете си, че „Старшип“ (горната степен) е дълъг 52 метра – това е голям кораб! Международната космическа станция е дълга 73 метра от модул до модул (без да броим слънчевите панели), а за деорбитирането ѝ след 2030 г. още отсега се чертаят сложни планове… Ако нещо се случи със „Старшип“ и той остане неуправляем в орбита, това би било сериозен риск, защото няма как да се знае къде би паднал…
След няколко минути мъчително чакане и проведена анкета сред ръководството на полета решението беше взето: екипът е готов за влизане в орбита!
Със сигурност натежа фактът, че отказалият двигател не беше от тези, които са необходими за тази процедура.
На 25-ата минута след старта „Старшип“ изпълни историческата маневра – единичният двигател „Раптор“, иначе оптимизиран за работа на морското равнище, се запали благополучно и корабът достигна орбита с параметри 262 на 277 километра!
След това започна освобождаването на 26-те спътника „Старлинк“ от т.нар. Вариант 3 посредством PEZ-диспенсъра. Всички 26 спътника бяха пуснати успешно в свободен полет и с тях беше осъществен контакт. Всеки от тях ще добавя по 1 Tbps капацитет към интернет групировката, което означава, че само в рамките на тази мисия общият капацитет нарасна с 26 Tbps. Това е десет пъти по-голям капацитет в сравнение с този, постиган при единично изстрелване на партида „Старлинк“ Вариант 2 с „Фалкън 9“.
Първоначално мисията на „Старшип“ трябваше да продължи около десет часа. В крайна сметка СпейсЕкс реши, че са постигнати достатъчно успехи, и свали кораба преждевременно. Той успешно навлезе в земната атмосфера и извърши приводняване три часа, осем минути и тридесет секунди след старта.
Поведението на долната степен „Супер Хеви“ също бе удовлетворително. Макар че тя загуби двигател по пътя към космоса, това не ѝ попречи да извърши меко приводняване в Мексиканския залив.
Днес безспорно е исторически ден. От днес нататък човечеството официално навлиза в епохата на „Старшип“! Формално тази епоха започна още с първия полет на 20 април 2023 г., но първите 13 мисии бяха суборбитални. От днес нататък, тоест от четиринадесетата мисия, корабът влезе в редовна експлоатация и започна да извежда спътници и полезни товари в техните целеви орбити!
Тук е коректно да напомним, че дълго време се твърдеше сред някои представители на космическата общност, че „Старшип“ никога няма да достигне орбита. Всички те днес останаха с пръст в устата…
„Повече от година експерти (отчаяно опитващи се да изглеждат значими) полагаха неимоверни усилия да подчертават, че „Старшип“ никога не е достигал орбита и че поради това успехите му трябва да бъдат приемани с голяма звездичка. Междувременно всеки, който следеше внимателно програмата, знаеше, че „достигането на орбита“ е сравнително малка крачка напред спрямо всичко, което до този момент беше постигнато. Беше необходимо само един двигател да работи в продължение на 19 секунди, добавяйки допълнителни около 1% към скоростта“, написа инвеститорът и предприемач Аарон Бърнет.
„Несъмнено това е голямо постижение, но сравнително маловажно в сравнение с останалите неща, постигнати в рамките на предходните 13-те изпитателни полета. Всеки, който беше отделил дори малко време да се задълбочи в темата, можеше да види това. Имайте го предвид следващия път, когато някой скептик се фиксира върху нещо и го представи като огромно и непреодолимо препятствие. Не всичко е така, както изглежда.“
Пред програмата „Старшип“, разбира се, предстоят още трудности за преодоляване. Макар че и горната, и долната степен могат да се приводняват успешно, СпейсЕкс планира да връща и двата компонента върху суша, като те трябва да се спускат и да бъдат прихващани от роботизираните ръце на стартовата кула. До този момент са проведени демонстрации с прихващането на долната степен след суборбитални космически полети, но никога с горния компонент. Когато и това бъде постигнато, „Старшип“ ще стане напълно възвръщаема система! Това ще отвори пътя към ежедневни мисии.
За да може корабът да лети до Луната и Марс, а най-вече да изпълни ангажиментите по програмата на НАСА „Артемис“, тоест да върне астронавтите на лунната повърхност, трябва да бъдат изстрелвани танкери, които да презареждат „Старшип“. Това все още не е демонстрирано на практика и ще бъде следващата голяма стъпка пред програмата, преди да започне усвояването на естествения ни спътник и на Червената планета.
Но дотогава има още време. Днес бе поставена солидна основа. Както навремето е изпял мъдрият певец – „утре започва от днес“. Вече действително сме в епохата на „Старшип“!
Харесвате ли тази публикация? ПОДКРЕПЕТЕ КОСМОС БГ, като изпратите дарение на този линк или набързо посредством Revolut: @svetosauzx
Браво, SpaceX!
Благодаря, д-р р Александров!☝️🚀
Имаше допълнителни проблеми при работата по приводняване на ускорителят и най-вече на корабът, които може и да не са видими и разбираеми за неспециалистите, но инженерите са притеснени. Най-вече за корабът, който има по-малко двигатели, които може да ползва като резервни при спускане. Освен това е имало и проблеми с траекторията на спускане и с термозащитата. Това че корабът оцеля до докосването до водата не ги успокоява.
Поне според предварителните намерения полет 15 изглежда е определян за 19-и октомври. Обаче вероятно ще има отлагания не само поради проблемите с полет 14…но и заради пренаселеност около стартовата площадка. Тъй като ще има различни първоначални тестове и на компонентите за следващият полет 16 преди тази дата, но твърде скоро преди това.
Мисля, че имаме още много време докато станем Цивилизация от Тип 1. До Тип 2 може и да не стигнем, ако междуврменно политиците, управляващи света не ни върнат в Каменнта ера или даже по-зле. Няколко междупланетни полета с хора (най-вероятно Луната и Марс) не ни правят автоматично Тип 2, толкова време колкото не сме усвоили изцяло ресурсите и енергията на нашата планета. Тип 2 ще бъдем след като … гъзарите ще ходят да си пият кафето на Луната, а работническата класа ще спестява за почивка до … Плутон. И Слънцето ще е изцяло в наш контрол. Не ми звучи даже като научна фантастика.
О да, в момента сме около 0.7(нула точка седем)(не е моя оценка, така че може и да е самохвалство (в Уикипедия на английски)).