Пилотираният кораб Крю Драгън е на стартовата площадка, за да изпълни невиждана мисия от епохата на Аполо!

… всички тръпнем в очакване! Photo credit : SpaceX

25 август 2024 г. 10:45 ч.

Светослав Александров. Човечеството е на прага на най-вълнуващата и най-очаквана пилотирана космическа мисия за 2024 година – мисия, невиждана от епохите на „Джемини“ и „Аполо“! За пръв път след половин век прекъсване астронавти ще се отправят на разстояние повече от 1 000 километра от Земята и ще прекосят радиационните пояси на Ван Алън!

Изстрелването е насрочено за не по-рано от 27-ми август в 10:38 ч. българско време. Датата е ориентировъчна, защото, както казва милиардерът Джаред Айзъкман, който финансира мисията на име „Поларис Доун“ и ще лети на борда, все още има още много работа преди изстрелването. Корабът „Крю Драгън“ е на стартовата площадка и е във вертикално положение, но тепърва предстои „суха тренировка“, която включва симулация на обратното броене, както и статично огнево изпитание, което трябва да докаже, че ракетата „Фалкън 9“ е в изправност. Ракетата ще изведе кораба директно (без начална паркираща орбита) в орбита с висок апогей от 1 200 километра, като по-нататък двигателите „Крю Драгън“ допълнително ще повдигнат апогея до 1 400 километра.

---

Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк!

---

Никога след приключването на програмата „Аполо“ астронавт не е пътувал толкова далече от Земята! Рекордът за най-голямо отдалечаване след последното кацане на Луната през декември 1972 г. бе отбелязан по време на мисията „STS-31“ през 1990 г., когато совалката „Дискавъри“ изведе в орбита космическия телескоп „Хъбъл“. Тогава совалката стигна височина 621 километра. Преди програмата „Аполо“, рекорд за височина в рамките на околоземна орбитална мисия бе поставен от астронавтите Дик Гордън и Пийт Конрад през 1966 г. по време на полета на „Джемини 11“. Тогава двамата се отдалечиха на 1 368 километра от Земята.

Именно този рекорд ще се опитат да счупят идните дни астронавтите от мисията „Поларис Доун“.

Но за разлика от епохите на „Джемини“ и „Аполо“, днес има една съществена разлика. По време на ранната космическа надпревара всички американски астронавти са били мъже. Но заедно с Джаред Айзъкман в космоса ще полетят Ана Менън и Сара Джилис – две жени, които работят в СпейсЕкс като инженери. Така че предстоящият полет предстои да постави рекорд за най-голямото отдалечаване от Земята, постигнато от жена. И тенденцията ще продължи през следващите години, тъй като жени са част и от новите екипажи, които ще напускат ниска околоземна орбита и ще се отправят към Луната.

Четвъртият член на екипажа е мъж – Скот „Кид“ Потийт.

На десетия час след изстрелването, след като четиримата астронавти са постигнали орбиталния рекорд, корабът „Крю Драгън“ ще снижи апогея си до 700 километра. От тази височина ще започне подготовката за космическата разходка, която ще се проточи през целия втори ден от началото на експедицията. Самата разходка, която ще е факт на третия ден, е изключително рискована – тъй като „Крю Драгън“ не притежава шлюз, целият кораб ще бъде разхерметизиран. Това ще е първото изпитание на новите скафандри на СпейсЕкс, специално предназначени за космически разходки. Илон Мъск предвижда този тип скафандри да са само първата версия, а в бъдеще да бъдат произведени множество изделия, вероятно хиляди и даже милиони. Тук говорим за заселване на Марс! Мисия „Поларис Доун“ се отдалечава на такова невиждано от „Аполо“ разстояние, защото всичко това се прави с цел подготовка да заселим Марс!

Четвъртият ден от мисията ще е посветен на комуникационни тестове между кораба „Крю Драгън“ и орбиталната групировка „Старлинк“. Подсигуряването на добри комуникации в далечния космос е също неизменна част от предстоящото колонизиране на Слънчевата система. На петия ден корабът допълнително ще снижи орбитата си с цел подготовка за завръщане, а самото кацане е насрочено за шестия ден след старта.

Мисия „Поларис Доун“ става факт след двугодишно закъснение – първоначално изстрелването бе насрочено да е за 2022 година. Но макар че на нас, космическите ентусиасти, ни се иска нещата да стават по-бързо и вече е дразнещо, че половин век след кацанията на Луната ни отнема толкова време, за да напуснем най-ниската околоземна орбита, истината е, че СпейсЕкс се придвижва светкавично в сравнение с НАСА. Например безпилотният полет на „Артемис 1“ бе факт през 2022 г., а първият пилотиран – „Артемис 2“, с обиколка на Луната, ще бъде осъществен не по-рано от догодина – и то само ако проблемите с топлинния щит на кораба „Орион“ бъдат разрешени. Иначе нещата могат да се проточат чак до 2027 година.

Но при СпейсЕкс не е така. Както съобщи Бил Герстенмеър, който е работил четири десетилетия в НАСА, преди да се присъедини към СпейсЕкс, фирмата на Илон Мъск работи с темпове, невиждани от ранната епоха „Аполо“.

Точно така – СпейсЕкс ни донесе ново „Аполо“ – и това е факт, който само може да ни радва.