Космическият кораб „Старлайнър“. Photo credit : NASA
29 септември 2026 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. НАСА ще плати на Боинг $359 милиона, за да бъдат отстранени проблемите с двигателите на космическия кораб „Старлайнър“, както и за сертифицирането на новата ракета „Вулкан“ за пилотирани мисии. Междувременно следващият полет на „Старлайнър“ в безпилотен режим бе официално насрочен за декември или януари.
Безспорно сагата със „Старлайнър“ е един от най-големите и неочаквани обрати, на които станахме свидетели през 2026 година. Изпитателните полети на кораба започнаха през 2019 г. и оттогава досега нямаше нито една напълно безпроблемна мисия. Кулминацията на мъките бе през 2024 г., по време на дебютната пилотирана експедиция на кораба, когато астронавтите Бъч Уилмор и Съни Уилямс останаха блокирани на Международната космическа станция и НАСА се принуди да ги върне на Земята с кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“. „Старлайнър“ пък се завърна в безпилотен режим, а Боинг отново трябваше да отстранява проблемите с протичащата горивна система и прегряващите двигатели, при това на загуба. Поради характера на договора, сключен преди десетилетие, разработката на „Старлайнър“ протичаше при фиксирана сума, а всеки преразход трябваше да бъде поет от фирмата разработчик.
След фиаското през 2024 г. официални представители на Боинг не се появяваха пред медиите. Носеше се неофициална информация, че фирмата сериозно обмисля да сложи край на мъките и да прекрати едностранно договора с НАСА или да продаде „Старлайнър“ на друг оператор. Продажбата не се случи и известно време работата по кораба куцукаше. През февруари администраторът на НАСА Джаред Айзъкман официално обяви, че агенцията приравнява аварията на „Старлайнър“ през 2024 г. към Тип А – т.е. авария от същата категория като „Чалънджър“ и „Колумбия“.
Как, на фона на тази история, сега Боинг се превръща в предпочитания доставчик на транспорт за астронавти до околоземна орбита?
Отговорът се крие в това, което Айзъкман потвърди вчера на пресконференцията на НАСА: СпейсЕкс възнамерява до 2030 г. да изведе от експлоатация ракетите „Фалкън 9“, което означава и пилотираните космически кораби „Крю Драгън“, и да прехвърли всичките си полети на „Старшип“. Напомням на читателите, че вчера „Старшип“ влезе в редовна експлоатация, след като за пръв път успешно изведе спътници „Старлинк“ в околоземна орбита. Колосалният успех практически подпечата съдбата на „Фалкън 9“ – ракета, която изглежда допотопна на фона на това, което предстои. Корабите „Старшип“ стоят в основата на плановете за завръщане на астронавти на повърхността на Луната съобразно договора с НАСА в рамките на програмата „Артемис“, а в бъдеще СпейсЕкс възнамерява да изпраща провизии и астронавти и към Марс.
Но СпейсЕкс не проявява особен интерес към пилотираната космонавтика в околоземна орбита, а и самият Илон Мъск заяви през 2025 г., че МКС трябва да бъде свалена още през 2028 г., а не да се чака до 2030 година. НАСА обаче няма такова намерение – сега агенцията обмисля да експлоатира МКС дори до 2032 година, след което да се премине към работа с комерсиални космически станции в ниска околоземна орбита.
В отсъствието на „Крю Драгън“ остава само един реалистичен вариант: „Старлайнър“.
Вчера, на пресконференцията на НАСА, за пръв път от две години се появи официално длъжностно лице на Боинг – Джон Мълхолънд. Той заяви, че е „изключително развълнуван за партньорството си с НАСА“ и че вече се водят разговори с разработчиците на частни космически станции, за да може „Старлайнър“ да се превърне в предпочитан от тях пилотиран космически кораб за превози на астронавти.
Боинг очевидно са развълнувани да получат $359 милиона – това е сумата, необходима, за да може работата по „Старлайнър“ не само да продължи, но и да има бъдеще с оглед на нуждата от нова ракета за него. Следващото изстрелване на кораба, при пробен безпилотен полет до МКС, е насрочено за декември 2026 г. или януари 2027 година, като са въведени временни подобрения за отстраняване на установените до този момент дефекти. Ще са нужни допълнителни преправяния на горивната система и двигателите, преди да се стигне до изстрелването на астронавти със „Старлайнър“, като следващата пилотирана мисия е насрочена ориентировъчно чак за средата на 2028 година.
Това на практика означава, че има реален шанс хора да кацат на Луната със „Старшип“ и да се разхождат по лунната повърхност, докато Боинг се мъчи да въведе своето „такси“ до околоземна орбита в редовна експлоатация. Иронията е пълна. НАСА дори е определила кой ще бъде командирът на мисията на „Старлайнър“ – астронавтът Уди Хобърт.
Боинг, безспорно, са изиграли много от картите си и след толкова провали доверието към компанията е сериозно подкопано. Джаред Айзъкман очевидно е обмислял как да постъпи по отношение на полетите до ниска околоземна орбита. Съществуват и други варианти – например американската компания Блу Ориджин работи по пилотиран космически кораб, а европейската Есплорейшън Къмпани разработва товарния кораб „Никс“, който също може да еволюира до пилотиран. Но инвестициите в нови кораби биха възлизали на милиарди, докато „Старлайнър“, на фона на всичките му кусури, е почти на финалната права. Да не забравяме, че в Боинг вече са инвестирани колосални средства за този кораб (т.нар. sunk cost fallacy).
Така че, ако „Старлайнър“ стане готов за превоз на астронавти през 2028 г., това ще се случи относително непосредствено преди СпейсЕкс да изведе от експлоатация „Крю Драгън“ и да премине изцяло на „Старшип“. След това Боинг ще се превърне в единствения западен превозвач на екипажи до ниска околоземна орбита.
Разбира се, дългосрочната експлоатация на „Старлайнър“ означава, че трябва да бъде въведена и нова ракета за него. Останали са шест ракети „Атлас 5“ на склад, а те са оборудвани с построени в Русия двигатели „РД-180“. След като „Атлас“-ите се изчерпат, „Старлайнър“ ще започне да лети с новата ракета на Юнайтед Лонч Алайънс „Вулкан“, която предстои да бъде сертифицирана за тази задача.
Засега обаче не се знае колко ще струват полетите на астронавти до околоземна орбита със „Старлайнър“ след 2030 година, когато наличният запас от „Атлас 5“ се изчерпи, тъй като не е ясна каква ще бъде цената на „Вулкан“ след сертифицирането ѝ за пилотирани мисии. Така че това остава голяма въпросителна.
Докато се водят тези дискусии, съществува и още един интересен вариант – „Старшип“ да стане толкова успешен и действително да започне да лети ежедневно, че използването на всяка друга ракета да стане излишно и прекомерно скъпо. Нещата обаче не стават толкова бързо, колкото ни се иска, а може да мине още много време, докато „Старшип“ постигне пълна възвръщаемост и поевтинее, да не говорим за момента, когато започне да лети с хора на борда. Разумно е да се мисли за алтернативни варианти – така че засега топката отново е в полето на Боинг и „Старлайнър“.
Харесвате ли тази публикация? ПОДКРЕПЕТЕ КОСМОС БГ, като изпратите дарение на този линк или набързо посредством Revolut: @svetosauzx
