Снимка на Меркурий, заснета от „БепиКоломбо“ през 2025 година. Photo credit : JAXA/ESA
16 юни 2026 г. 17:00 ч.
Светослав Александров. Ако пилотираният полет около Луната „Артемис 2“ през април бе най-очакваното събитие за 2026 г. в сферата на лунната и междупланетна космонавтика, то предстоящото пристигане на европейско-японската роботизирана мисия „БепиКоломбо“ около Меркурий е второто най-значимо събитие. Вчера ЕКА съобщи, че „БепиКоломбо“ изпълни успешно последната си маневра за сближение с най-близката до Слънцето планета!
Както се съобщава официално на страницата на мисията в социалната мрежа X, това е краят на активното сближаване с Меркурий посредством двигателите на Меркурианския трансферен модул. От тук насетне „БепиКоломбо“ ще продължи своето пътешествие в пасивен режим, докато пристигне в околомеркурианска орбита през ноември тази година.
Успешното изпълнение на двигателните маневри е повод всички фенове на мисията да си отдъхнем, тъй като досега стояхме на тръни. „БепиКоломбо“ бе изстреляна на 20 октомври 2018 г., като мисията трябваше да пристигне в околомеркурианска орбита в края на 2025 година. За съжаление, както писах през месец май 2024 г., тогава бе констатиран сериозен технически проблем, който доведе до невъзможност Меркурианският трансферен модул да осигурява нужната електроенергия за цялостната работа на йонните двигатели. Впоследствие след намесата на екипа работоспособността на двигателите бе възстановена до 90%. Това позволи сближаване с Меркурий по ревизирана траектория, но до отлагане на навлизането в околомеркурианска орбита за края на 2026 година.
Но по-добре късно, отколкото никога, по-добре закъснял успех, отколкото окончателен провал! Меркурианският трансферен модул и йонните му двигатели си свършиха благополучно задачата и сега „БепиКоломбо“ се сближава с Меркурий!!!
Напомням на читателите, че от цялата група планети от земен тип (Меркурий, Венера, Земя и Марс), Меркурий е най-слабо изучаваната. Причината затова е близостта на Меркурий до Слънцето. За да може дадена мисия да даближи планетата, тя трябва да сниши параметрите на хелиоцентричната си орбита. Това е трудна задача – много по-лесно е да се изпрати кораб до Плутон или извън Слънчевата система. При снижаването на хелиоцентричната орбита, гравитацията на Слънцето ускорява всяка една мисия, съответно тя има нужда от изключително много гориво, за да може да влезе в орбита около Меркурий. Тъй като на този етап не разполагаме с големи ракети, които биха могли да изстрелят цялото това гориво, единственият реалистичен вариант е да се разчита на гравитационни маневри – т.е. мисията използва гравитацията на планетите от Слънчевата система, за да се забави. В случая с „БепиКоломбо“ бяха необходими общо девет такива облитания – 1 на Земята, 2 на Венера и 6 на Меркурий. Всеки път планетите бяха използвани като „спирачка“, за да може скоростта на „БепиКоломбо“ да стане достатъчно ниска, за да влезе в орбита около Меркурий през ноември.
Стратегията на гравитационните маневри за достигане на Меркурий е предложена от учения Джузепе (Бепи) Коломбо (1920-1984), който измисля уравненията и изчисленията, залегнали в мисията на НАСА „Маринър 10“, изстреляна през 1973 година – това е първата мисия в историята на космонавтиката, която демонстрира приложимостта на гравитационните маневри чрез облитането на планети, и първата мисия в историята на космонавтиката, изследвала Меркурий.
За цялата история на космонавтиката до Меркурий са били изстрелвани само три мисии. Освен „Маринър 10“ – мисия, която облетя Меркурий през 1974-1975 г., бе успешно реализирана и мисията на НАСА „Месинджър“, която след изстрелването си през 2004 г. първа навлезе в орбита около Меркурий през 2011 г. и го изучаваше до 2015 година. Сега е ред на „БепиКоломбо“.
Но „БепиКоломбо“ е най-сложната мисия, изпращана някога до Меркурий. Даже в началото на нейното планиране (т.е. края на 20-ти век) се предвиждаше да бъде добавен мъничък спускаем апарат с общо 7 килограма научни инструменти, но докъм 2003 година той беше орязан поради бюджетни ограничения. Сега няма да се каца на Меркурий, но дори и в настоящия си вид „БепиКоломбо“ е комплексна роботизирана експедиция – тя се състои от два апарата – европейски „Меркуриански Планетарен Орбитър“ и японски „Меркуриански Магнетосферен Орбитър“ (или още кръстен „Мио“). Понастоящем двата апарата пътуват заедно в комплект, като те бяха извозени от Меркурианския трансферен модул. Непосредствено преди влизането в околомеркурианска орбита, този модул ще бъде изхвърлен, като за довеждането ще се използват системите на „Меркуриански Планетарен Орбитър“. След пристигането в околомеркурианска орбита, „Мио“ ще бъде пуснат в свободен полет.
Стискаме палци и се надяваме за цялостен успех!
ПОДКРЕПЕТЕ КОСМОС БГ! На 18-ти май започна най-новата кампания за събиране на средства за покриване на актуалните разходи. Изпратете дарение на този линк!, или набързо посредством Revolut: @svetosauzx