НАСА нанесе нов удар на Боинг: ще разчита на СпейсЕкс за изпращането на астронавти от околоземна орбита към Луната!

Както е тръгнало, „Старшип“ ще осигурява единствения превоз към Луната. Image credit : SpaceX

20 март 2026 г. 17:55 ч.

Светослав Александров. НАСА нанесе нов тежък удар на Боинг – това стана ясно, след като в медиите изтече информация, че агенцията няма да разчита на ракетата „Спейс Лонч Систъм“ за изпращането на кораба „Орион“ към Луната. Вместо това ще се разчита почти изцяло на „Старшип“.

Според публикация, качена на страниците на Блумбърг, според новия план корабът на НАСА „Орион“ ще бъде изстрелван единствено до околоземна орбита, където ще се скачва с кораба на СпейсЕкс „Старшип“. След това „Старшип“ ще поеме ролята по извозването на „Орион“ на път към Луната.

Това се различава драстично от стария план, който предвиждаше ракетата „Спейс Лонч Систъм“ да изпраща „Орион“ на директно пътешествие към т.нар. почти-праволинейна ореолна орбита около Луната, където щеше да чака пристигането на „Старшип“. С новия план НАСА практически отнема от функциите на Боинг – компанията, която е един от основните поддоставчици за строежа на „Спейс Лонч Систъм“, и връчва тези функции на фирмата на Илон Мъск – СпейсЕкс.

Решението на НАСА е напълно очаквано, защото агенцията е изключително недоволна от това как се справя Боинг в изпълнението на поръчките. Само допреди десетилетие, през 2016 г., Боинг бяха фирмата-фаворит за НАСА, предпочитаният превозвач. СпейсЕкс бяха възприемани за новаци и за несериозни. Експертният консенсус предвиждаше извън всякакво съмнение, че корабът на Боинг „Старлайнър“ пръв ще започне да превозва астронавти към Международната космическа станция. Реалността се оказа по-друга. Единствено СпейсЕкс построи работещ транспортен пилотиран космически кораб – „Крю Драгън“, който бе въведен в редовна експлоатация през 2020 година. От друга страна „Старлайнър“ не е успял да проведе нито един напълно успешен полет с екипаж (и не само) от Земята до космоса и обратно, а единственото пилотирано космическо изстрелване през 2024 г. завърши с това, че двамата астронавти Бъч Уилмор и Съни Уилямс останаха заклещени на станцията, докато бъдат спасени от СпейсЕкс.

В случая с ракетата „Спейс Лонч Систъм“ нещата стоят по различен начин в сравнение със „Старлайнър“. Докато „Старлайнър“ е собственост на Боинг и съответно Боинг са взимали управленските решения, то „Спейс Лонч Систъм“ е правителствена собственост, управленските решения са взимани от Конгреса и НАСА, а Боинг са само един от поддоставчиците, отговорни за строежа на долната степен. Проблемът със „Спейс Лонч Систъм“ е съвсем различен – когато решението за нейния строеж е взето през 2010 г., то е било съобразено с необходимостта да се запазят работните места за работещите от совалковата програма след пенсионирането на совалките. Ето защо „Спейс Лонч Систъм“ рециклира множество совалкови части с всички недостатъци, произлизащи от совалковата програма – ракетата е чуплива и се налагат множество ремонти. Отделно, това е най-рядко летящата ракета в историята на НАСА – досега тя е провела само един полет, през 2022 г., а следващият (с мисията „Артемис 2“) е насрочен най-рано за 2-ри април.

С решението си НАСА да се довери отново на СпейсЕкс и „Старшип“, агенцията също така се отказва от строежа на т.нар. „Изследователска горна степен“, която трябваше да бъде построена от Боинг и да се използва на „Спейс Лонч Систъм“ за изпращането на товари и астронавти към Луната. Смисълът е ясен: на Боинг вече не може да се има доверие.

Формално НАСА все още не се отказва от „Спейс Лонч Систъм“ и агенцията е поела ангажимент ракетата да се използва поне за първите пет мисии от програмата „Артемис“. Трудно е да се прекрати такава програма като „Спейс Лонч Систъм“, която служи за хранилка на работни места. Но като изключим идната мисия „Артемис 2“, при която астронавти ще обиколят Луната, това ще е последното приложение на „Спейс Лонч Систъм“ за директен лунен полет. От тук насетне тя ще служи единствено за околоземно такси, колкото да вози „Орион“ до „Старшип“. Когато се види, че тя не е особено ефективно околоземно такси, при това твърде скъпо – прекратяването на експлоатацията ѝ ще е много по-лесно. Особено във времена, когато „Старшип“ и „Ню Глен“ ще са в редовна експлоатация и ще возят сами спускаемите апарати на СпейсЕкс и Блу Ориджин към Луната.