Европейската космическа мисия „Солар Орбитър“ засне първите в историята на космонавтиката снимки на Южния полюс на Слънцето.
Продължавам с поредицата „празнични статии“, в които правя обзор на отминаващата 2025 г. и очертавам какво предстои да се случи през Новата 2026 г.
Втората статия, в която очертах какво предстои да се случи през 2026 г., е налична на тази връзка.
В четвъртата статия разказах за Коледните и новогодишните традиции в космоса
27 декември 2025 г. 13:00 ч.
Светослав Александров. През 2025 г. станахме свидетели на съществен напредък за космонавтиката на Европа. Тежките времена, през които Старият континент нямаше собствени ракети и възможността да изстрелва самостоятелно космически мисии, са вече в историята.
Ето каква е класацията на Европейската космическа агенция за най-добрите постижения в космонавтиката:
- Ракетите „Вега-С“ и „Ариана-6“ отбелязаха поредица от успешни изстрелвания, като нямаше провали. „Вега-С“ летя три пъти, а „Ариана-6“ – пет пъти. Европа също така направи първите си стъпки в областта на възвръщаемите ракетни технологии, като демонстраторът на възвръщаема първа степен „Темис“ вече търпи изпитания на космодрума в Швеция.
- Европейската космическа мисия „Солар Орбитър“ засне първите снимки на Южния полюс на Слънцето. Никога досега в историята на космонавтиката не бяха фотографирани полюсите на нашата звезда!
- Европейската космическа мисия „Проба-3“ създаде изкуствено слънчево затъмнение в орбита, като бяха направени безпрецедентни досега наблюдения на слънчевата корона.
- Космическият телескоп „Гая“ приключи 10-годишното си картографиране на Млечния път. Това е мисията-рекордьор в света за най-голям брой научни публикации на годишна база!
- Космическият телескоп „Евклид“ изследваше 26 милиона галактики в рамките само на една седмица наблюдения!
- Полският астронавт Славош Узнански-Вишневски изпълни над 20 експеримента на Международната космическа станция.
- Наземният телескоп „Флайай“ проведе първите си наблюдения с цел откриване на нови астероиди по програмата за планетарна защита, а европейската космическа мисия „Хера“ посети Марс!
- ЕКА изстреля множество спътници за наблюдения на Земята. Един от най-важните е „Байомас“, чиято задача е да картографира биомасата на земните гори и да изучава кръговрата на въглеродния диоксид.
- Европа въведе в експлоатация нова антена за комуникация с мисии в далечния космос, разработи модерни навигационни системи, подкрепи иновациите в сферата на авиацията и разви своя комерсиален космически сектор. Първата ракета „Спектрум“ на фирмата Изар дебютира през март, макар и този първи полет да бе неуспешен.
- Eвропейските държави осигуриха рекорден бюджет от €22 милиарда за следващите три години.
Ето кои са държавите, участващи в европейския космически отрасъл:
Понастоящем Европейската космическа агенция включва 23-държави членки, три асоциирани членки (Словакия, Литва и Латвия) и четири коопериращи държави в Европа (България, Хърватия, Кипър и Малта). Освен тях Канада също участва – единствената неевропейска кооперираща държава на ЕКА.
Споразумения за сътрудничество с ЕКА имат и три държави, които не са членки на Европейския съюз – Израел, Турция и Украйна.
