Кръстиха астероид на космическия популяризатор Светослав Александров

Проектът Daily Minor Planet разчита на данните от обсерваторията Mount Lennon. Image : Daniel Oberhaus/ Wikimedia Commons

16 август 2024 г. 13:10 ч.

Светослав Александров. Вчера, на 15-ти август, Работната група на Международния астрономически съюз публикува поредното издание на своя бюлетин, в което бяха обявени 46 нови имена на малки планети в Слънчевата система. Една от тях бе кръстена на мен (Светослав Александров).

За мен е изключителна чест да приема това признание, което ми се връчва във връзка с работата ми в граждански научни проекти. Предложението астероидът да бъде кръстен на мое име бе дадено от американските екипи, работещи в програмата Catalina Sky Survey. Напомням, че миналата година се присъединих към финансирания от НАСА граждански научен проект Daily Minor Planet под ръководството на д-р Карсън Фулс.

Кой е астероидът?

Информация за астероида, кръстен на мен, можете да намерите в бюлетина на Работната група на Международния астрономически съюз (линк тук – PDF файл), както и на страницата на Minor Planet Center – официалния орган на Международния астрономически съюз, който отговаря за откритията и именуванията на малки планети (линк тук). Астероидът, който е част от Главния астероиден пояс, намиращ се между Марс и Юпитер, е открит през 1999 г. от Catalina Sky Survey и първоначално е класифициран като 1999 JT9. След вчерашното именуване той ще се казва (91335) Alexandrov.

Какви са моите приноси в сферата на гражданската наука?

За пръв път научих за възможността да участвам в граждански научни проекти през 2019 г., когато НАСА и организацията Космокуест обявиха, че се търсят доброволци, които да картографират повърхността на астероида Бену. Това беше необходимо във връзка с кацането на американската мисия „Озирис-Рекс“. Кацането бе успешно. Мисията впоследствие се завърна на Земята с пробите от Бену на 24-ти септември 2023 г. след 7-годишно пътешествие.

В хода на своята работа аз картографирах над 200 снимки, сред които и такива на региона на име Найтингейл, където „Озирис-Рекс“ кацна, поради което получих наградата от КосмоКуест Sulfur Rockstar. Повече затова съм писал на сайта на КОСМОС БГ на този линк.

Вторият граждански научен проект, в който участвах, не бе свързан с астероиди, а с Марс – и включваше картографиране на облаците в марсианската атмосфера. След направени над 500 класификации, получих благодарствено писмо от Лабораторията за реактивно движение към НАСА.

По проекта на НАСА Daily Minor Project, в който продължавам да участвам до ден днешен и към който можете да се включите и вие, съм класифицирал повече от 85 000 снимки. Според страницата за индивидуални статистики на проекта към платформата Zooniverse, аз съм участвал в откриването на 10 нови астероида. Именно за приносите ми по този проект получих честта астероид да бъде кръстен на мое име.

Други инициативи, в които съм участвал, са проектът Floating Forests, в хода на който се картографират гори от водорасли на базата на спътникови изображения и към който съм класифицирал над 1 000 снимки, както и проектът Planet Hunters TESS, в хода на който се търсят извънслънчеви планети на базата на данни от космическия телескоп TESS. Според страницата за резултати на TESS съм участвал в потвърждението на пасаж на потенциална извънслънчева планета, маркирана като TIC 296737508.

Как се кръщават астероиди?

Според информацията на сайта Asteroid Day под патронажа на Космическата агенция на Люксембург, до 19-ти век именуването на астероиди се случва по подобие на именуването на планети, използвайки имена на богове от гръцката и римската митология. Така се появяват астероидите Церера, Палада, Юнона. Същият този век кипи голяма откривателска дейност, което налага новооткритите малки планети да бъдат кръщавани и на други божества – напр. от египетската митология. Но чак до 1857 г. се избягва да се кръщават астероиди на живи хора. Това започва да се случва след откритието на астероида Евгения, кръстен в чест на Евгения де Монтихо, жената на Наполеон Трети, племенникът на Наполеон Бонапарт.

След 1892 г. започва нова традиция, спазваща се и до днес – когато нов астероид бива открит, първоначално той получава временно обозначение. Ако орбитата на астероида бъде добре дефинирана от множество наблюдения, той получава постоянен номер. Оттук насетне откривателят на астероида получава правото да предложи име. Правилата, които се спазват, са: името не бива да е по-дълго от 16 символа, да не е обидно, да не се отнася до политически или военни действия, да не нарушава авторско право и да не съвпада с други имена на астероиди и луни в Слънчевата система. За да може да бъде кръстен астероид на ваше име, трябва да се случат следните неща: 1. Откривателят на даден астероид трябва да внесе предложение и 2. Комитет от 15 души към Международния астрономически съюз трябва да го одобри.

Българските астероиди

Според информация в българската Уикипедия, първото българско наименование в космоса е 785 Цветана, открит през 1914 г., като този астероид е кръстен на дъщерята Цветана на академик Кирил Попов, който е първият български изследовател на астероиди. Следващите български имена са факт половин век по-късно – съветската астрономка Тамара Смирнова в Крим открива и кръщава астероида 2575 България през 1970 г., както и астероида 2371 Димитров (на политика Георги Димитров). После се появяват 2530 Шипка (по случай 100-годишнината от Шипченската епопея) и 2206 Габрова (на гр. Габрово). През 70-те и 80-те изтъкнати български откриватели на астероиди стават проф. Владимир Шкодров и ст. н. с. Виолета Иванова.

След 2000 г. един от най-активните български откриватели на астероиди е Филип Фратев. Той е кръстник на няколко от тях и благодарение на него се появяват имена като 204831 Левски (на Васил Левски) и 225238 Христо Ботев.

Именуването на астероиди на живи българи се случва периодично, макар и по-рядко. Например през 2021 г. бе дадено името 42772 Кокотанекова, на младата българска изследователка Росита Кокотанекова.