Космическа станция „Скайлаб“. Photo credit : NASA
17 май 2023 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. На 14-ти май 1973 г. НАСА изстрелва последната ракета „Сатурн 5“ и това е и последният полет на свръхтежка ракета в САЩ до появата на „Фалкън Хеви“ през 2018 година. На борда на тази „Сатурн 5“ се намира космическата станция „Скайлаб“.
„Скайлаб“ е единственият оцелял елемент от т.нар. Приложна програма за „Аполо“, която е създадена още през 1966 г. с цел да се организират разнообразни научно-изследователски мисии посредством хардуер, първоначално конструиран за пилотираните експедиции до Луната. Приложната програма предвижда изстрелването на орбитална станция около Земята, строеж на обитаема база на Луната, амбициозна роботизирана мисия до Марс „Вояджър“ и т.нар. Грандиозна обиколка на Външната слънчева система. Тъй като бюджетът на НАСА бива орязан драстично от администрацията на президента Ричард Никсън, ограничените средства стигат единствено за изпълнението на първата задача – изстрелването на околоземната орбитална станция.
„Скайлаб“ всъщност представлява модифицирана трета степен на ракета „Сатурн 5“, преобразувана за живеене, и оборудвана с телескоп за наблюдения на Слънцето, адаптер за скачване, шлюзов модул и слънчеви панели. Не всичко протича гладко – сътресенията при изстрелването водят до откъсването на щита срещу микрометеорити, на слънчевия сенник, както и на един от двата слънчеви панела. Другият слънчев панел не се разтваря напълно. Впоследствие астронавтите успяват да монтират резервни слънчеви сенници, както и да разгърнат заклещения слънчевия панел, така че станция „Скайлаб“ е спасена.
Общо три космически експедиции посещават станцията посредством космически кораби „Аполо“, изстреляни с ракети „Сатурн 1Б“. Експедициите са обозначени като „Скайлаб 2“, „Скайлаб 3“ и „Скайлаб 4“ („Скайлаб 1“ представлява изстрелването на самата станция). „Скайлаб 2“, изстреляна на 25 май 1973 г., е тази експедиция, която е отговорна за гореспоменатите ремонти на станцията и се състои от астронавтите Чарлз Конрад, Пол Уайтц и Джоузеф Къруин. Тричленният екипаж престоява в орбита 28 дни.
„Скайлаб 3“ се състои от астронавтите Алън Бийн, Джек Лузма и Оуен Гериът, като мисията е изстреляна на 28 юли 1973 година и трае 59 дни. „Скайлаб 4“ се състои от Джералд Кар, Уилям Поуг и Едуард Гибсън, като експедицията е изстреляна на 16 ноември 1973 година и трае 84 дни. Целият този опит, натрупан на станция „Скайлаб“, е безценен за НАСА и агенцията успява временно да изпревари СССР в строежа на орбиталните станции, като до този момент съветската програма има една изстреляна станция „Салют 1“, на която екипажът загива, и няколко последователни провалени изстрелвания на други станции.
След завръщането на експедицията „Скайлаб 4“ на 8 февруари 1974 г. станцията е зарязана, но чак до средата на 1978 г. НАСА поддържа становището, че тя е в работоспособно състояние и все още може да посреща екипажи при нужда. Макар че програмата „Аполо“ е пенсионирана, ръководството на агенцията вярва, че космическите совалки ще са готови през 1979 година и „Скайлаб“ може да бъде обслужена, презаредена с гориво, преместена в по-висока орбита и подготвена за допълнителни дейности. За съжаление до края на 78-ма става ясно, че разработката на совалките се бави. Първата совалка „Колумбия“ ще излети чак през април 1981 година, а „Скайлаб“ излиза от орбита неконтролирано през 1979 година. Част от отломките падат на територията на Австралия.
След края на „Скайлаб“ и началото на експлоатацията на космическите совалки, Европейската космическа агенция (ЕКА) създава научен модул на име „Спейслаб“. „Спейслаб“ лети на различни совалкови мисии в периода между 1983 и 1998 г., като това дава възможност на американски и европейски екипажи да провеждат различни опити в условия на микрогравитация и така западният свят разполага с алтернатива, докато съветските специалисти експлоатират „Салют 7“ и „Мир“.
Междувременно НАСА работи по създаването на станция „Фрийдъм“. След разпадането на СССР през 1991 г., САЩ, опасявайки се, че старите съветски технологи ще попаднат в Иран и Северна Корея, кани Русия в проекта и „Фрийдъм“ бива преименувана на Международната космическа станция. Докато започне извеждането на модулите на МКС Щатите също така помагат на руснаците да достроят недовършената станция „Мир“, финансирайки изстрелването на модулите „Спектр“, „Природа“ и модула за скачване със совалките в рамките на програмата „Шатл-Мир“.