ЧРД, Айзък Азимов! Ето кое фантастите не успяха да предскажат според писателя.

2 януари 2023 г. 21:15 ч.

Светослав Александров. На днешния ден през 1920 г. е роден именитият писател на научна фантастика Айзък Азимов. Това е чудесен повод да ви напомня по какъв начин фантастите са се провалили в предсказанията за бъдещето според него.

„Преди десетилетия ние, писателите на научна фантастика, предказахме много велики неща за космическите пътешествия, но две неща не успяхме да предвидим“, пише Азимов в глава за книгата на НАСА The Impact of Science on Society през 1985 година. „През цялото време, когато писах за първото кацане на Луната и за навлизането на телевизията, никой, доколкото мога да се сетя, в страниците на научно-фантастичните списания, не се сети да обедини тези две неща. Никой не успя да предскаже, че когато първото кацане на Луната стане факт, хората ще го гледат по телевизията. Също така нито веднъж научно-фантастичните писатели не предсказаха, че при извеждането на кораби към открития космос, те ще зависят в такава степен от компютрите. Компютризацията на космическите полети бе нещо, което им убягна изцяло“.

„Може би най-значимото нещо, което успях да направя като наблюдател, е да предскажа различните качества и способности на компютрите, включително тези подвижни компютърни обекти, които се наричат роботи. В известен смисъл аз изумих самия себе си. През 1950 година, в един пасаж, който в края на краищата бе публикуван в първата част на „Фондацията“, главният герой извади джобен компютър. Не нарекох това нещо с думите „джобен компютър“, нарекох го „табулаторен пад„. Само че го описах твърде подробно, при това във времена, когато компютрите заемаха цели стени! Десетилетия по-късно някой дойде при мен и ми каза: „Хей, Азимов, описал си джобния компютър преди толкова много, много време, защо не си го патентовал и не си станал милиардер?“ И аз отвърнах: „А забеляза ли, по случайност, че аз само описвах как изглежда отвън?“. Ще бъда откровен – и до ден днешен не зная какво има вътре. Създал съм си една теория, предполагам, че става въпрос за много умна хлебарка. Само че това беше през 1950 година. Справих се далеч по-добре през 1939 година, много преди мнозина от вас да са родени. Тогава започнах да пиша за роботи. Но в течение на години преди това вече бе писано за роботи. Думичката вече бе измислена през 1921 година от чехословашкия драматур Карел Чапек. Само че, до момента в който аз почнах да пиша по темата, роботите или бяха напаст, или представляваха тъжни малки създания. Като напаст те винаги унищожаваха създателя си. Те бяха пример от какво човечеството трябва да страни. Те бяха символ на нечуваното високомерие на учените“, споделя Азимов. „Но аз се уморих от този сюжет. Имаше и друг сюжет, в който роботът бе добър и благороден, но онеправдан член на малцинствена група и всеки се държеше грубо с него. Уморих се и от този сюжет. Реших, че роботите трябва да бъдат (затаете своя дъх сега!) машини, които трябва да си вършат работата, за която са предназначени, но притежавайки определени защитни механизми“.

Така се появили известните Закони на роботиката:

1. Роботът не може да навреди на човешко същество или чрез бездействие да причини вреда на човешко същество.
2. Роботът трябва да се подчинява на заповедите, получени от човешки същества, освен когато тези заповеди влизат в противоречие с Първия закон.
3. Роботът трябва да защитава съществуването си, освен когато това влиза в противоречие с Първия и с Втория закон.

В своето есе от 1985 година, публикувано в книгата на НАСА, Азимов също така точно предсказва бъдещето на компютърните технологии в космонавтиката:

„Няма значение колко умни или изкуствено интелигентни станат компютрите, няма значение колко много ще ни помогнат да напреднем, те винаги ще си останат в строгия смисъл машини, а ние винаги ще си останем в строгия смисъл хора. Когато най-накрая разпрострем своя жизнен обхват в близкия космос, а може би и в цялата Слънчева система и сред звездите, това ще стане в тандем с напредничави компютри, които ще бъдат точно толкова интелигентни, колкото и ние, но никога интелигентни по същия маниер, по който са и хората. Ще имат нужда от нас точно толкова, колкото и ние ще имаме нужда от тях“.

Източник: The Impact of Science On Society