Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA TV
16 октомври 2021 г. 13:45 ч.
Светослав Александров. Днес в 12:34 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал във Флорида излетя ракетата на американската компания Юнайтед лонч алайънс (ЮЛА) „Атлас 5“. Снабдена с мощен ускорителен блок „Центавър“, ракетата изпрати в междупланетното пространство амбициозната мисия на НАСА „Луси“ – Вояджърът на астероидните пътешествия.
Също както през 70-те и 80-те години на миналия век американската роботизирана станция „Вояджър 2“ е посетила всички планети от външната Слънчева система и е снимала множеството им спътници, така и „Луси“ ще се сближи с общо осем астероида. Единият от тях принадлежи към основния астероиден пояс, а останалите седем са от т.нар. клас Троянски астероиди на Юпитер – т.е. малки небесни тела, които споделят орбитата на Юпитер и кръжащи около Слънцето отпред или отзад спрямо гигантската планета.
Защо мисията е важна? Астероидите представляват фосилните останки от зараждането на Слънчевата система и изучаването им може да ни даде ценна информация за ранната еволюция на Земята. Космическият апарат неслучайно е кръстен „Луси“ – на името на известния австралопитек, чието откритие през 1974 г. се оказва решаващо за разбирането на еволюцията на хоминидите и появата на съвременния човек.
За нуждите на днешното изстрелване бе използвана ракета „Атлас 5“ в конфигурация 401, което означава 4-метров обтекател, нула спомагателни твърдогоривни ускорители и единичен двигател „RL-10“ на ускорителния блок „Центавър“. През първите четири минути от полета се разчиташе на построен в Русия двигател „РД-180“, след което първата степен бе изхвърлена и беше запален двигателят „RL-10“ на американската фирма Аероджет Рокетдайн. „Центавър“ е рестартируема криогенна степен и представлява едно от най-големите постижения на американската космонавтика, поради което е изключително ценна за изстрелването на междупланетни мисии. Днес „RL-10“ работеше 13 минути, след което се изключи веднага щом „Центавър“ достигна първична околоземна орбита. След кратко кръжене около Земята, на 40-тата минута след старта двигателят се запали отново, този път за шест минути. Всичко мина според очакванията и „Луси“ бе въведена в околослънчева орбита.
Ще мине известно време на дълго пътуване, преди „Луси“ да започне да достига основните си цели и да изпълнява научната си програма. Първоначално предстоят две облитания на Земята, през октомври 2022 г. и през декември 2024-та. Чак на 20-ти април 2025 г. автоматичната станция ще се срещне с първата си научна цел – астероида от главния пояс Доналд Йохансън, който е кръстен на името на откривателя на австралопитека Луси.
Пристигането на „Луси“ в района на първата партида троянци L4 е предвидено за 12-ти август 2027 година и изучаването им ще продължи до ноември 2028 година. След това мисията ще се отправи към Земята за ново облитане през декември 2030 година с цел корекцията на траекторията – и „Луси“ ще се устреми към втората партида троянци L5. Пристигането в тази част на Слънчевата система е планирано за 2033 година.
За да се пестят средства, за научната програма на „Луси“ са използвани инструменти, производни на тези от мисията на НАСА „Ню Хърайзънс“, която през 2015 г. посети Плутон. Приборите са общо четири – камера с висока разделителна способност L’LORRI, камера с инфрачервен спектрометър L’Ralph, термално-емисионен спектрометър L-TES и високочестотна антена за измерване на масата на астероидите на базата на Доплеровия ефект.
Едно нещо е сигурно – положено е началото на вълнуваща експедиция, която ще продължи над 12 години и ще поддържа интереса на изследователите през цялото време.
Видеозапис от изстрелването – Youtube връзка
{fcomment}