24 септември 2020 г. 17:30 ч. Днес е историческа дата за индийската космонавтика – отбелязваме шест години от успешното пристигане на „Марсианска Орбитална Мисия“ около Червената планета. Индийският анализатор Джатан Мехта обаче сериозно разкритикува научната продукция на експедицията. До този момент са публикувани само 27 научни статии. За сравнение американската мисия „Мейвън“, която пристигна около Марс по същото време, по което и индийската, е довела до написването на повече от 500.
Мехта напомня, че мисията, още известна под названието „Мангалиан“, често пъти е разглеждана като технологичен демонстратор, но въпреки това индийската космическа агенция ISRO я рекламира като важна за науката. Така че къде са откритията? По-притеснителното от малкия брой научни публикации, пише анализаторът, е че повечето от тях касаят инженерни описания за мисията, а не реални резултати.
Данните от „Мангалиан“ са също така общодостъпни, а не засекретени. Те са налични на специален портал (линк) и всеки човек може да ги разгледа. Индийската агенция е призовала учените да пишат статии. Освен това през 2017-та година научното ръководство на мисията се срещна с 32 екипа в цялата държава за съвместно анализиране на резултатите. Въпреки това статии няма!
Мисията претърпя и провал по отношение на търсенето на метана, след като се оказа, че специалният датчик притежава фабричен дефект и изобщо не може да измерва концентрацията на газа. Освен това няма абсолютно никакви публикувани статии, касаещи фотометъра на Лайман. Този прибор трябваше да покаже с каква скорост Марс губи водата си. Междувременно американската мисия „Мейвън“ (с която сравняваме „Мангалиан“, тъй като бе осъществена по същото време и подобно на индийската все още работи) притежава сходна апаратура – и тя, за разлика от индийската мисия, успя да направи тази оценка.
Мехта е категоричен, че Индия е в състояние да провежда амбициозни мисии за малко пари – например мисията „Чандраян 1“ до естествения ни спътник през 2008 година. Тази мисия първа доказа, че на Луната има залежи от вода – по-късно американските „Лунар Риконисънс Орбитър“ и „Лкрос“ потвърдиха откритието. Възможно е, предполага анализаторът, липсата на научни резултати да се дължи на бързането на Индия. Така и не стана ясно защо страната е настоявала полетът да започне през 2013 г., а не например през 2016-та или на по-късна дата. Вероятно индийците са се опасявали, че други азиатски държави като Япония и Китай ще пристигнат на Марс преди тях.
Източник: Джатан Мехта
Марс, заснет от камерата на индийската „Марсианска орбитална мисия“. Photo credit : ISRO
{fcomment}