Снимка на Марс и Фобос, направена от АМС „Фобос 2“. Credit : IKI-RAN/Ted Stryk
ВИЖТЕ ОСТАНАЛИТЕ СТАТИИ ОТ ПОРЕДИЦАТА:
Марс 96 : По-ярък от най-ярката звезда. Статия за неуспешната мисия на Русия през 1996 г.
Марс 3: 14.5 секунди на марсианската повърхност. Статия за първото кацане на Марс през 1971 г.
Как некачествени транзистори провалят програмата „Марс-73“
ПОСЛЕДНА РЕДАКЦИЯ: 17 август 2020 г. 07:00 ч.
Първоначално написана на 26 февруари 2016 г. 17:17 ч.
Светослав Александров. Когато си говорим за съветските изследователски мисии до Марс, програмата „Фобос“ (1988-1989 г.) е тази, която най-близо се доближава до понятието „успех“. Би било преувеличено да говорим за пълен успех, тъй като мисията „Фобос 1“ е загубена още по пътя към Червената планета, а „Фобос 2“ не успява да изпълни основната си цел – кацането на луната Фобос. Но докато „Фобос 2“ работи в околомарсианска орбита, са направени множество снимки на загадъчния спътник, които държат първенство по качество докъм края на миналото десетилетие, когато европейската автоматична станция „Марс Експрес“ и американската „Марс Риконисънс Орбитър“ успяват да заснемат по-подробни и по-качествени фотографии.
В днешната статия ще ви разкажа историята за прелюбопитната загуба на автоматичните станции „Фобос 1“ и „Фобос 2“. Ако има нещо, което характеризира отношението на съветската (и по-късно руската) космонавтика към марсианските провали, то е, че обикновено причината за тях се търси във външни фактори, а не в недостатъците на съветското (или руското) управление. Такава е практиката от времената на първата съветска роботизирана експедиция („Марс 1“, 1962 г.) до изстрелването на последната самостоятелна руска мисия („Фобос-Грунт“, 2011 г.). За загубата на „Марс 1“ е оповестено, че космическият апарат е ударен от метеор, а след аварията на „Фобос-Грунт“ се лансира тезата, че автоматичната станция е попаднала под влиянието на американски радар.
А за загубата на „Фобос 2“ са обвинени извънземните. Има някои разочаровани почитатели на мисията, които и досега смятат така. Но уви, колкото и да съм горещ привърженик на хипотезата за извънземен живот, причините за честите марсиански аварии на съветската (по-късно руската) космическа програма са по-прозаични.
Анатолий Зак от сайта RussianSpaceWeb.com ни информира, че историята за отношението на съветските учени към хипотетичните марсиански извънземни е интригуваща и интересна. Както вече разказах в предишни статии (вж. линковете в началото на тази публикацията), в началото на 70-те години на миналия век СССР изпраща множество автоматични станции към Марс, но нито една от тях не постига цялостен успех. Това ядосва политическото лидерство до такава степен, че считано от 1973 г., в продължение на 15 години не е изпратена нито една мисия към Червената планета. Съветските учени обаче не губят своя интерес към изучаването на Марс. В края на 70-те години те започват да лансират идеята да се изследва не толкова самата планета, колкото луните Фобос и Деймос. Обърнато е специално внимание на Фобос – спътникът има малка маса и този факт довежда съветския астрофизик Йосиф Шкловски до предположението, че той може би представлява кухо тяло с извънземен произход. Днес се знае, че тази догадка е невярна. Но за времето си мнението на Шкловски превръща Фобос в атрактивна и популярна цел.
Илюстрация на мисията. Image credit : IKI-RAN
Автоматичните междупланетни станции от програмата „Фобос“ са от трето поколение (считаме апаратите, построени до 1965 г. за първо поколение, а тези, създадени между 1966 и 1972 г. – за второ поколение). „Фобос 1“ и „Фобос 2“ са с изцяло нова конструкция – с модерни за времето двигатели, нови компютри, нови системи за телекомуникация. Изстреляни са съответно на 7-ми и 12-ти юли 1988 г. с помощта на ракети „Протон-К“ и ускорителни степени „Блок-Д“. На борда на станциите са монтирани следните инструменти – телевизионна система „Фрегат“, лазерно устройство за изучаване на състава на повърхността „Лима-Д“, прибор за анализ на грунда „Дион“ и два инструмента за радарно картографиране – „Грунт“ и „Термоскан“.
Важно е да се отбележи, че телевизионната система „Фрегат“ и инструментът „Лима-Д“ са разработени с българско участие – и ние имаме своя принос към заснемането на Марс и Фобос! България по традиция и досега участва на руските марсиански мисии. Наш прибор на име „Люлин-МО“ продължава да изучава космическата радиация от борда на станцията „ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър“, която бе изстреляна през 2016 г. и работи до ден днешен. Сходен инструмент „Люлин-МЛ“ ще бъде монтиран към руския спускаем апарат „Казачок“, който ще кацне на марсианската повърхност през 2023 година.
Снимка на Марс, заснета от „Фобос 2“. Photo credit : IKI-RAN/Don P. Mitchell
Но да се върнем на програмата „Фобос“ – въпреки че автоматичните станции „Фобос 1“ и „Фобос 2“ са в общи линии идентични, между тях има и някои съществени разлики. Например „Фобос 1“ е оборудван с уникален прибор, който не е монтиран на „Фобос 2“ – това е телескопът „Терек“. През месеците юли и август на 1988 година, докато „Фобос 1“ е на път към Марс, „Терек“ заснема множество снимки на Слънцето. Научната програма на телескопа продължава до 2-ри септември, когато „Фобос 1“ неочаквано преустановява радиовръзката си със Земята. Оказва се, че няколко дни по-рано, на 29-ти и 30-ти август, към станцията е бил изпратен нов софтуер, в който е имало фатален бъг. В програмния код била пропусната една-единствена цифричка. Когато била изпратена команда за включване на един от научните инструменти, заради бъгясалия софтуер се активирал програмен код, намиращ се в РОМ паметта, който изключил системите за ориентация на „Фобос 1“. Вследствие на това автоматичната междупланетна станция загубила представа за своето местоположение, слънчевите панели престанали да са насочени към Слънцето и това довело до преждевременния край на мисията.
Защо в програмния код е съществувала такава директива? Защото, докато са протичали наземните изпитания, понякога се е налагало специалистите да изключват системите за ориентация. Директивата е била записана в РОМ-паметта (Read-Only Memory), поради което не е било възможно да се изтрие този софтуер – единствената друга възможност била да се смени компютъра, което било скъпа и трудоемка процедура. Инженерите решили да оставят „Фобос 1“ да полети с тази програмна конфигурация с намерение тя никога да не се използва. Този компромис се оказал фатален.
Снимки на Фобос, заснети от „Фобос 2“. Photo credit : IKI-RAN/Don P. Mitchell
На 21 януари 1989 година „Фобос 2“ пристига в орбита около Червената планета. Широката общественост обаче е в неведение, че още по време на пътуването автоматичната станция е преминала през сериозни проблеми. На борда на „Фобос 2“ имало троичен компютър, притежаващ общо три взаимнозаменяеми процесора. Било е предвидено в случай, че някой от тях претърпи повреда, другите да поемат неговата функция. Преди навлизането в орбита един от процесорите вече бил отказал напълно, а друг започнал да проявява отклонения от работата си. За правилното функциониране на системата за ориентация били нужни поне два работещи процесора.
Докато „Фобос 2“ кръжи около Марс, приборите на борда на станцията провеждат множество научни измервания, а системата „Фрегат“ заснема както планетата, така и луната Фобос. Космическият експерт и историк Джеймс Оберг пише следното (изт: http://jamesoberg.com/the_strange_case_of_fobos_2.pdf): „Фобос 2“ не е разполагал с подвижна снимачна платформа. По време на фотографирането на Фобос се е налагало цялата автоматична станция да се завърта към луната, като при този процес антената не е била насочена към Земята. И така, идва съдбовният 27-ми март, когато „Фобос 2“ провежда една от тези маневри – тогава Земята губи радиоконтакта с космическия апарат. През следващите няколко дни ръководството на мисията прави опити да възстанови връзката, но са уловени единствено откъслечни радиосигнали, което навежда екипа до заключението, че „Фобос 2“ се върти неконтролируемо. Накрая и тези спорадични сигнали прекъсват.
Известно време по-късно започва да се разпространява следната мълва: докато протича сближаването на „Фобос 2“ с луната, мисията заснема мистериозни обекти с формата на пура. Действително подобни „пури“ се виждат на някои от получените на Земята снимки. Тогава може ли да предположим, че НЛО е попречило на роботизираната експедиция да достигне до целта си?
Това е сянката на Фобос – не следи от извънземни! Photo credit : IKI-RAN
Според учения Александър Селиванов, който е бил част от екипа на мисията, съществува по-просто и по-вероятно обяснение от извънземните. Той обяснява, че снимачната апаратура може да се дефинира по-скоро като „сканиращ радиометър“, отколкото като камера. Въртящо се огледало се придвижва перпендикулярно спрямо движението на автоматичната станция около Марс. Така една снимка не се заснема в рамките на един кадър, а се композира бавно, с течение на времето, линия по линия. Сканиращата система е заснемала периодично сянката на Фобос, която се намирала в различни позиции, докато протичали отделните снимачни сесии. Това довело до нейната удължена форма на крайния снимков продукт. Със сигурност не става въпрос за извънземни, категоричен е Селиванов.
Не, извънземните не са тези, които са довели до преждевременния край на мисията „Фобос 2“. Не е имало външни фактори, които да са повреждали както предишните, така и по-късните роботизирани експедиции. Съветската (после руската) космическа програма е била винаги съпътствана от системни проблеми. Ако извънземните бяха толкова технологично напреднали и враждебно настроени, че искаха да попречат на земните изследователи да се доближат до тях, със сигурност щяха да се намесят, когато европейците пристигнаха в околностите на Фобос с автоматичната станция „Марс Експрес“. Безспорно щяха да вземат мерки, когато мисията на НАСА „Марс Риконисънс Орбитър“ доближи луната, за да я снима.
Едно е сигурно – през последните години американски, европейски и индийски сонди изучават безпроблемно Червената планета и нейните луни, без да им пречат никакви НЛО-та.
Харесвате ли статиите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да направите дарение чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
{fcomment}
