На снимката: двата спътника „МарКО“ A и B наблюдават кацането на „ИнСайт“ на Марс през есента тази година. Image credit : NASA/JPL-Caltech
1 май 2018 г. 11:30 ч.
Светослав Александров. Ако всичко мине по план, тази седмица на 5-ти май в 14:05 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния ще излети космическата ракета „Атлас 5“, която ще изпрати на път към Марс автоматичната спускаема мисия на НАСА „ИнСайт“. „ИнСайт“ ще пътува към Червената планета в продължение на близо шест месеца, след което на 26-ти ноември ще кацне в равнината Елизиум.
Но възможно е изпращането на „ИнСайт“ да не е най-голямата новина. На същата ракета като вторичен полезен товар ще пътува още една мисия, известна като „Марс Кюб Уан“, или накратко : „МарКО“. Мисията се състои от два миниатюризирани космически апарата и представлява първият полет на технология CubeSat в далечния космос.
Именно този факт прави предстоящия полет толкова важен. CubeSat-стандартът представлява единица с форма на куб, 10 на 10 на 10 сантиметра, като теглото на единицата е не повече от 1.33 килограма. Стандартът е измислен през 1999 година от двама професори: Джорди Пуиг-Суари от Калифорнийския политехнически университет и Боб Туигс от Стандфордския университет. Първоначално замисълът е чрез CubeSat технологията студентите по евтин и достъпен начин, в рамките на един семестър, да научат как се конструира космически апарат. Това е хубав замисъл – като правило подготовката на една космическа мисия отнема много повече от няколко месеца, колкото продължава един семестър, често пъти се влачи с години, даже десетилетия и претърпява отлагания от различен тип.
Впоследствие CubeSat-ите довеждат и до още една непредвидена революция. Първите мини-спътници действително са университетски и през първото десетилетие от своето съществуване летят между 2 до 25 такива спътника на година. Започвайки от 2013 година обаче се случва невероятен бум, както показва графиката на Wikipedia [1]. Въпросната 2013-та са изведени в орбита 88 спътника. През 2014-та – 141, 2015-та – 129. През 2016-та имаме лек спад с изведени 88 спътника, а през 2017-та е положен абсолютен рекорд – 295 спътника! През 2018-та очакваме полетите на повече от 400 спътника, а до 2023-та, ако тенденцията се запази, могат да летят над 700 спътника в рамките на година.
Това е може би най-важната революция в космонавтиката, случила се в съвремието. Днес на цена до $100 000 долара може да си направите собствен спътник, а за още $100 000 долара – да го изстреляте. За това вече писах в статията на КОСМОС БГ „Ето как бихте могли да купите, сглобите и изстреляте ваш собствен спътник“ [2]. Космосът вече не е достъпен само и единствено за държавни космически агенции с милиарди долари или евра бюджет. Нито за свръхбогати милиардери, които се чудят за какво да си похарчат парите. Не – с факта, че вече е от порядъка на хиляди долари, а не на милиони или милиарди, спътниковата технология е достъпна за малки предприемачи и дори любители! Даже хора, които нямат начален капитал, са успявали да реализират кампания от типа „групово финансиране“ и да съберат нужните за тях средства.
Но колкото и да са важни CubeSat-ите, колкото и да са допринесли за комерсиализацията на космическото пространство, всички изведени досега спътници от този тип са летяли в околоземна орбита – най-близкия до нас регион на космическото пространство. Слънчевата система и другите планети и досега си остават достижими за автоматичните междупланетни станции – тежки апарати, струващи стотици милиони, а понякога и милиарди долари.
Именно това очакваме да се промени и затова на „МарКО“ са възложени толкова надежди. Това ще е първата междупланетна CubeSat мисия! Може ли тя да положи началото на междупланетните изследвания от малки и евтини апарати?
Както вече подчертах, една единица CubeSat е 10-10-10 cm куб. Накратко, единицата се обозначава като 1-U. Двата спътника „МарКО“ са от типа 6-U CubeSat, което означава, че са съставени от общо шест такива единици.
Според специалистите от НАСА, ако спътниците оцелеят по време на междупланетното си пътуване, те ще се използват за комуникация между Земята и кацащия на марсианската повърхност „ИнСайт“. Тук е важно да се акцентира, че успеваемостта на „ИнСайт“ не зависи от успеваемостта на „МарКО“ – спускаемият апарат трябва да е в състояние да кацне и без тях. „МарКО“ е просто един бонус – един хубав бонус, ако концепцията се реализира.
И въпреки това преди да се стигне до този етап, сателитите „МарКО“ трябва да заработят в космоса. Даже самото включване на спътниците отвъд околоземна орбита ще е предизвикателство, тъй като батериите са били проверени за последен път през месец март. Трябва да има достатъчно заряд, за да могат да се разгърнат слънчевите батерии и да се включи радиото. Но ако не са достатъчно заредени, екипът може да не успее да се свърже със спътниците „МарКО“ в продължение на известно време, докато не се заредят напълно.
Успехът изобщо не е гарантиран. Но „МарКО“ е само началото. Това са първопроходците сред миниатюрните спътници в междупланетното пространство. И НАСА не смята да се ограничава само с тях. Когато ракетата „Спейс Лонч Систъм“ изпрати за пръв път космическия кораб „Орион“ до Луната през 2020 година, като вторичен полезен товар могат да полетят около 13 спътника CubeSat.
Да се надяваме, че междупланетната революция тепърва започва!
За повече информация: Mars Cube One website
{fcomment}