Ето как изглеждаше слънчевото затъмнение на 21-ви август, заснето от орбитата на Луната. Photo credit : NASA/GSFC/Arizona State University
29 август 2017 г. 22:45 ч.
Светослав Александров. На 21-ви август жителите на САЩ имаха възможност да наблюдават пълно слънчево затъмнение. Междувременно автоматичната лунна станция на НАСА „Лунър Риконисънс Орбитър“, която обикаля около Луната, получи уникален шанс да снима затъмнението от орбитата на естествения ни спътник.
Камерата NAC на „Лунър Риконисънс Орбитър“ започна да сканира Земята в 21:25 ч. и 30 сек. българско време и приключи сканирането 18 секунди по-късно.
Заснемането на затъмнението от орбитата на Луната се оказа истинско предизвикателство. Камерата NAC не прилича на камерите на вашите мобилни телефони, които биха могли да направят снимката на даден обект почти незабавно. Вместо това тя „конструира“ изображението лед по ред. Всеки „ред“ на изображението е експониран за 0.338 милисекунди и понеже камерата трябва да сканира общо 52 224 реда, общото време на заснемане на затъмнението е около 18 секунди. Времето на експозиция е настроено да е възможно най-краткото, за да не могат ярките облаци да наситят CCD сензорите.
Като резултат суровото, необработено изображение на „Лунър Риконисънс Орбитър“ е ето това:
Поради краткото време, което е нужно за експозицията за всеки ред, суровото изображение е силно разтегнато отляво надясно. Тъй като отделните редове се припокриват един друг твърде много, коригирането на геометрията е въпрос на усредняване на пикселите по посока на редовете.
Защо камерата NAC работи по такъв начин? Лунната повърхност е много контрастна и това прави трудно нейното заснемане – има много ярки обекти, които са разположени непосредствено до тъмни обекти. Повечето обичайни цифрови камери могат да регистрират 255 нюанса сиво, докато NAC е много по-мощна и регистрира 3600 нюанса сиво. При все това снимките, които се качват на сайтовете на НАСА, са „свити“ до 255 нюанса сиво, тъй като такива са възможностите на нашите екрани. Като резултат е трудно да разграничим границата между Атлантическия океан и частично засенчената земя. Тези тънки вариации са много важни за научните проучвания, но по никакъв начин не намаляват естетичното качество на снимките.
Източник: LROC Website
{fcomment}