На 21 юли 2011 г. се завърна последната космическа совалка на Земята. Photo credit : NASA
22 юли 2016 г. 16:51 ч.
Светослав Александров. Вчера, на 21 юли, се навършиха цели пет години от приключването на 135-тия и последен полет на американската космическа програма „Спейс Шатъл“ (или както казваме на български език – „Космическа совалка“). С това беше сложен край на цяла епоха в историята на космонавтиката. Днес много космически ентусиасти се сещат с носталгия за совалките, но една също немалка част от тях изобщо не изпитват съжаление.
Смъртната присъда на совалките беше подписана незабавно след съдбовния 1-ви февруари 2003 година, когато совалката „Колумбия“ се разпадна в небето над Тексас и седем души загинаха. Дотогава НАСА изобщо не се замисляше за подмяна на застаряващите космически кораби. Смяташе се, че ако не друго, то поне най-младата совалка „Индевър“ ще може да лети до 2020, дори до 2025 година. Катастрофата на „Колумбия“ зачеркна всякакви подобни илюзии. В хода на програмата бяха загубени два орбитъра, а общият брой смъртни случаи при тези две аварии възлиза на 14 души.
Въпреки това в периода между 2003 година до 2011 година совалките бяха в експлоатация и успяха да изпълнят две важни цели – поправката на космическия телескоп „Хъбъл“ (който продължава да работи) и завършването на строежа на „Международната космическа станция“.
Но основната цел на програмата „Космическа совалка“ – да има спад на цените по изстрелванията, космосът да е достъпен за всеки човек и да има чести и редовни космически полети до орбита – тази цел никога не беше изпълнена.
Погледнати отстрани, космическите совалки бяха забележителни машини. Обратното броене, запалването на трите основни двигателя, издигането на машината сред пушек и пламъци – от тази гледка настръхваше всеки космически ентусиаст! НАСА често описваше совалката на уебсайта си като „най-сложната машина, създавана от човешка ръка“. И именно тук бе коренът на всичките беди. На стартовата площадка всяка окопмплектована совалка заедно с горивния си резервоар и двата странични ускорителя беше съставена от множество подвижни части. Непрекъснато нещо се повреждаше. Преди всеки полет ентусиастите стискаха палци и се молеха нещо да не се обърка. Но повредите бяха чести, отлаганията – също. Случваше се нееднократно повредата да е толкова съществена, че да няма как совалката да бъде ремонтирана на стартовата площадка. Тогава тя трябваше да се върне обратно в хангара за ремонт и полетът се отлагаше с месеци.
Затова решението за пенсиониране на космическите совалки беше трудно, то доведе до известен дискомфорт и сега американски астронавти летят на борда на руски кораби. Но въпреки това беше правилното решение. Прекалено много средства се харчеха за поддръжката на непрекъснато скапващите се совалки. Донякъде те са причината затова в продължение на четири десетилетия астронавти не са напускали околоземна орбита. Американската астронавтика научи по трудния начин принципа KISS (Keep it simple, Stupid!). Колкото по-просто е дадено нещо, толкова по-надеждно е.
Сега сме в нова ера на космонавтиката – ерата на частните космически полети. Отделни фирми се конкурират и изстрелват космически кораби към „Международната космическа станция“ и непрекъснато подобряват ракетната си технология. СпейсЕкс връща ракетни степени след полетите и възнамерява да ги използва отново. Компанията Блу Ориджин, която се занимава със суборбитални мисии, вече изстрелва многократно ракети. Да, изстрелванията на тези ракети може да не са внушителни като стартовете на космическите совалки, но са по-надеждни и в случай на авария (както беше миналата година при изстрелване на ракета „Фолкън 9“ на СпейсЕкс) полети нямаше само няколко месеца. При совалките след всяка една авария полетите прекъсваха в продължение на години.
Носталгията е човешко качество, но мозъкът притежава избирателната способност да пресява само положителните спомени и емоции и да погребва отрицателните. Това е част от механизмите ни за самосъхранение. Но програмата „Космическа совалка“ въобще не беше най-оптималният начин да се изучава космическото пространство. Днешните времена са по-вълнуващи.
{fcomment}