Така изглежда „ЕкзоМарс“ понастоящем – в далечния космос, на път към Червената планета. Credit : ESA
21 март 2016 г. 17:00 ч.
Светослав Александров. Една седмица след изстрелването „ЕкзоМарс“ е в добро състояние и е на път към Марс, съобщи днес на уебсайта си Институтът по космически изследвания (ИКИ) към Руската академия на науките (РАН).
Първият етап от мисията, който носи названието Изстрелване и първични операции (Launch and Early Operations Phase, LEOP), завърши успешно на 17 март в 21 часа българско време. Управлението на „ЕкзоМарс“ понастоящем се осъществява чрез Европейския център по управлението на полетите в Дармщат, Германия, с помощта на станции за далечна свръзка в Австралия и Аржентина.
Анализът на траекторията показва, че ускорителната степен „Бриз-М“ е въвела „ЕкзоМарс“ на траектория с доста висока точност, поради което не се налага да се проведе спешна коригираща маневра рано след старта. Беше изпълнено само едно включване на двигателя като част от стандартните проверки. Ориентацията на „ЕкзоМарс“ се осигурява чрез жироскопи. Слънчевите и звездните сензори работят нормално. Температурата на научните прибори е в допустими граници.
След като завърши фазата по Изстрелването и първичните операции, започна фазата по въвеждането на „ЕкзоМарс“ в експлоатация, което ще продължи две седмици.
След това ще започне поетапна щателна проверка на научните инструменти както на орбиталния апарат „Трейс Газ Орбитър“, така и на спускаемия апарат „Скиапарели“. Тази трета фаза от полета ще завърши на 24-ти април, след което ще започне „полетната фаза“, в рамките на която ще бъдат провеждани регулярни комуникационни сесии с „ЕкзоМарс“ три пъти седмично. В края на юли е планирана маневра по промяна на скоростта и траекторията.
Напомням на читателите, че руско-европейската мисия „ЕкзоМарс“ беше изстреляна благополучно на 14 март 2016 година от космодрума Байконур с помощта на ракетата „Протон-М“ и ускорителен блок „Бриз-М“. На борда на автоматичната междупланетна станция лети и българският прибор за изучаването на космическа радиация „Люлин-МО“.
Източник: ИКИ РАН
{fcomment}