Плутон така както си го представя художник. Image credit : NASA
20 януари 2015 г. 17:30 ч.
Светослав Александров. Мисията, която очакваме с голямо нетърпение през тази година, е „Ню Хърайзънс“. На 15 януари тя вече започна ранните наблюдения на планетата-джудже Плутон. А голямото събитие ще е през месец юли, когато автоматичната станция ще прелети на много близко разстояние от повърхността й.
Винаги когато има такава популярна мисия, възниква въпросът как ще бъдат споделяни снимките с публиката. Радвам се да ви кажа, че е взето решение (източник: Емили Лакдауола, която е на среща с научния екип) снимките от камерата LORRI ще бъдат публикувани в Web почти в реално време, най-късно до 24 часа от получаването им на Земята. Снимките ще се публикуват в JPEG формат. Заснемането ще започне през месец април.
Така мисия „Ню Хърайзънс“ ще последва традицията на редица мисии на НАСА, при които целият наличен снимков материал се публикува незабавно. Такива мисии са тези на марсоходите „Опортюнити“ и „Кюриосити“, на автоматичната станция „Касини“, която обикаля около Сатурн, на „Феникс“ (полярната мисия на НАСА, която работеше през 2008 година), на много от мисиите до астероиди и комети и т.н…
Разбира се, не всички мисии следват подобна практика – особено тези, които не се ръководят от НАСА или тези, които се ръководят от НАСА, но камерата им е построена в чужда държава (като „Доун“, която има немска камера и скоро ще посети Церера – снимки от предишния обект Веста в реално време почти нямаше).
Проблемът е особено тежък за Европейската космическа агенция и е свързан с начина, по който агенцията координира мисиите. ЕКА обединява космическите агенции на много държави и макар че има централизирано ръководство, то не може да задължи екипа на дадена камера (която е построена в определена държава с определени средства на данъкоплатци) да си публикува снимките в реално време.
Така миналата година, когато „Розета“ влезе в орбита около кометата Чурюмов-Герасименко, екипът на главната научна камера „Озирис“ не пожела да публикува снимките си. Хората бяха много ядосани, особено като се има предвид на каква голяма популярност се радваше тази мисия. След множество оплаквания ръководството на „Розета“ реши да публикува ежедневно снимки от навигационните камери, които не се правят с научна цел и са напълно под контрола на агенцията. Така днес разполагаме с актуални снимки от мисията.
Но екипът на най-мощната камера „Озирис“ продължава да не публикува данните си. Проблемът вече е стигнал и до директора на ЕКА, Жан-Жак Дорден, който сподели пред BBC News (източник) че дори той се е опитвал да получи данните от „Розета“ и не успял. Той изрази мнение, че Европейската космическа агенция (ЕКА) трябва да намери нов начин да обнародва снимките, направени от научните камери, за да могат да са доволни хората.
Следващата голяма мисия на Европейската космическа агенция е „ЕкзоМарс“, при която орбитален апарат ще се отправи към Марс догодина, а през 2019 година на планетата ще кацне марсоход. Ръководител на камерите на марсохода е проф. Андрю Коутес.
Той вече потвърди, че още отсега се обсъжда политиката на публикуването на снимки и доколкото зависи от него ще е „отворен доколкото може“. Призна обаче, че има „лимити“ и че трябва да се отчетат интелектуалните инвестиции.
Най-вероятно това означава да не се надяваме да получаваме снимки в реално време от европейския марсоход, както сме свикнали с „Опортюнити“ и „Кюриосити“. И все пак се надявам да се стигне наистина до разумен консенсус.
{fcomment}