29 декември 2013 г. 16:40 ч.
Светослав Александров. Днес Европейската космическа агенция (ЕКА) съобщи, че роботизираната междупланетна станция "Марс Експрес" се доближи до Фобос, една от двете луни на Марс, на рекордно близко разстояние от повърхността й, възлизащо едва на 45 километра. Никога досега космически апарат, построен от човешка ръка, не се е доближавал толкова близко до Фобос. Майкъл Денис от екипа на мисията описа маневрата като "почти в обсега на докосването".
Поради близкото разстояние и високата скорост на преминаващата "Марс Експрес", станцията не беше в състояние да направи снимки. Затова снимка беше направена няколко дена по-рано, на 22 декември, която беше съхранена на бордовия компютър на станцията, а на 24 декември беше изпратена към Земята.
Целта на голямото сближение беше провеждането на експеримент, който ще позволи на учените да определят вътрешната структура на Фобос. Ръководителите на мисията вече установяват, че при прелитането край луната "Марс Експрес" се е отклонил - но с каква степен, това зависи от гравитационното привличане, което от своя страна зависи от плътността и масата на Фобос.
Тази снимка на повърхността на Фобос, една от двете луни на Марс, е направена от автоматичната междупланетна станция "Марс Експрес" на 22 декември. Photo credit : ESA/DLR/FU Berlin
Предишни проучвания на Фобос загатнали, че луната може да е изпълнена с големи кухини отвътре. Ако теорията бъде доказана, това ще хвърли нова светлина върху разбирането ни за еволюцията на Слънчевата система и как по-точно малка луна, която прилича на астероид, се е озовала в региона на Марс.
Напомням на читателите, че за разлика от Земята (която има една голяма Луна), Марс има две малки луни - Фобос и Деймос.
През 2011 година към Фобос трябваше да се отправи руската автоматична междупланетна станция "Фобос-Грунт", но мисията завърши с провал скоро след изстрелването. Досега все още космически апарат не е кацал на Фобос, но днес "Марс Експрес" почти успя да докосне неговата повърхност.
На 25 декември се навърши точно едно десетилетие, откакто "Марс Експрес" навлезе в орбита около Червената планета. "Марс Експрес" беше изстреляна на 2 юни 2003 година от космодрума Байконур с ракета "Союз" и ускорителен блок Фрегат. След по-малко от седем месеца роботизираната станция пристигна успешно в орбита около Червената планета и работи там до ден днешен. Затова днес можем да поздравим учените от Европейската космическа агенция, че в продължение на повече от 10 години изучават Марс от орбита.
Какъв по-добър новогодишен подарък от ново постижение на "Марс Експрес", дори и толкова късно след началото на мисията?
Следващата автоматична станция на Европейската космическа агенция "Екзо Марс" сега се строи със съдействието на Русия и се очаква да лети с руска ракета "Протон" през 2016 година.
Открития, направени от орбитални апарати, не винаги се считат за достатъчно екзотични, отколкото ако космически апарат кацне на самата повърхност, но това не е вярно. Още едно любопитно откритие ще споделя с вас - новогодишно.
За живеещите в България може би празниците са разочароващи с топлото си време и липсата на сняг. Ако това ви успокоява - на Марс празниците ще са изпълнени със снеговалежи в областта на южната полярна шапка. До това заключение е стигнал Пол Хайн, който е автор на статия, излязла наскоро в престижното научно списание "Икарус".
За пръв път снеговалеж беше открит през 2008 година от спускаемата станция "Феникс" на НАСА, която кацна в района на Северния полюс. Но сега изглежда, че на Южния полюс снеговалежите ще бъдат много по-мащабни.
Снеговалежите на Марс са много по-различни от земните. Марсианската атмосфера се състои преди всичко от въглероден диоксид. При ниски температури, когато достигнат под - 128 C, въглеродният диоксид преминава от газ направо в твърдо състояние (без да се превръща в течност) и пада на повърхността като сняг. Би могло да се каже, че самата атмосфера замръзва и пада на повърхността.
Все още тези открития са базирани единствено на измервания на инструменти и изчисления. Никой не е заснел падащи снежинки на Марс. Изглежда, че и това няма да стане скоро. Снеговалежите настъпват, когато на Марс дойде полярната зима и падне дългодневен мрак. При такива условия обикновен спускаем апарат няма да оцелее, защото няма слънчева светлина за слънчевите батерии. Единствено апарат, захранващ се с ядрена енергия, би успял да забележи нещо ("Кюриосити" е марсоход, захранващ се с ядрена енергия, но е далече от полюсите и няма как да ги достигне). Освен това снегът на Марс не би изглеждал като големи парцали - въгледвуокисните кристали са едва една десета от милиметъра - доста малки снежинки.