
Илюстрация на траекторията на „Луси“. Image credit : NASA
6 ноември 2026 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Пет години след изстрелването си на 16 октомври 2021 г. мисията на НАСА „Луси“ стана първата в историята на човечеството, която навлезе в регион, изобилстващ от примитивни тела от Слънчевата система, наричани троянски астероиди на Юпитер.
Мисията „Луси“ често е наричана Вояджърът на астероидните изследвания. Точно както през 70-те и 80-те години на миналия век американската роботизирана станция „Вояджър 2“ посети всички планети от външната Слънчева система и засне множеството им спътници, така и в плана на „Луси“ първоначално залегна сближаването с общо осем астероида, но реално ще са повече. Два астероида вече бяха посетени – астероидът 152830 Динкинеш (което първоначално не бе предвидено) и 52246 Доналдйохансон, които обаче са представители на главния астероиден пояс. Сега предстоят срещите с троянците.
Макар че в космоса няма ясно дефинирани граници, екипът на „Луси“ знае, че космическият апарат достигна до юпитеровата точка на Лагранж L4. Това е един от двата все още неизучени „стабилни острова“, където хиляди астероиди споделят орбитата на Юпитер около Слънцето, под въздействието на комбинираното гравитационно поле на нашата звезда и планетата гигант.
Точката L4 е заобиколена от група астероиди, които се движат пред Юпитер по неговата орбита. Втората група, разположена около точката на Лагранж L5, се движи след планетата. „Луси“ трябва да посети астероиди и от двете групи.
Първото посещение е насрочено за 11 август 2027 г., когато мисията ще се сближи с астероида Еврибат. Следват посещенията на Полимела през септември 2027 г., на Левк през април 2028 г. и на Ор през ноември 2028 г.
След това „Луси“ ще се насочи обратно към Земята за третата си и последна гравитационна маневра, която ще я изпрати към точката L5. Там мисията ще изучава двойката астероиди Патрокъл и Менетий през март 2033 г.
Защо „Луси“ е толкова важна мисия? Астероидите са останки от процесите, съпътствали формирането на Слънчевата система, и изучаването им може да ни предостави ценна информация за ранната еволюция на Земята. Космическият апарат неслучайно е кръстен „Луси“ – на известния австралопитек, чието откритие през 1974 г. се оказва решаващо за разбирането на еволюцията на хоминините и появата на съвременния човек.