„Старшип“ на Луната. Image credit : SpaceX
30 октомври 2026 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Съвременната комерсиална космонавтика се намира в етап на изключително вълнуващ, но същевременно и тревожен преход – прехода от по-старата, частично възвръщаема ракета „Фалкън 9“ към по-новата „Старшип“. Тревогата е породена от факта, че СпейсЕкс възнамерява да разработва „Старшип“ преди всичко в съответствие със собствените си цели, без непременно да се съобразява с нуждите на НАСА.
Вчера на страниците на КОСМОС БГ публикувах извадки от статията на Ерик Бъргър за Ars Technica, в която се изразява притеснение, че СпейсЕкс ще приоритизира изстрелванията на собствените си космически апарати като „Старлинк“ и „Стармайнд“ и няма да предлага услуги нито на американската държава, нито на комерсиалните компании. Това без съмнение беше един от най-важните материали, които съм публикувал досега. Веднага след това обаче статията бе контрирана от Кеси Хендмър, бивш служител на НАСА и настоящ частен предприемач. Тъй като Бъргър е добър журналист, Хендмър го обвини, че за пръв път негов материал не отговаря на необходимите професионални стандарти. „Започни с това, че СпейсЕкс продължава да действа разумно. Какво значение има това за останалите факти, до които нямам достъп?“, написа Хендмър. На което Бъргър отговори: „Може би не е съвсем вярно, че нямам достъп до тези факти“.
Тази престрелка беше интересна, тъй като както Ерик Бъргър, така и Кеси Хендмър са дългогодишни и уважавани експерти в космическия отрасъл. И двамата съм представял на страниците на КОСМОС БГ. Кой е прав в случая?
Не отхвърлям възможността Бъргър да греши. Но дори Хендмър да е прав и да ни предстои най-великата революция в космонавтиката, напълно възможно е тя да се окаже изключително болезнена. Но въпреки това да бъде необходима.
Скоро след първото изстрелване на „Старшип“ през 2023 г. препубликувах статия на Хендмър, в която представих аргументите му защо този кораб е революционен за космонавтиката. Най-общо казано, „Старшип“ е силно неразбран проект. Това не е просто поредната голяма ракета. Той ще осигурява логистични услуги, които ще наподобяват някогашния Берлински въздушен мост. Бързият и евтин достъп до космоса обаче, подчерта Хендмър, ще доведе до цялостна промяна на парадигмата в космонавтиката. Сегашният подход включва разработването на специализирани космически апарати, които се произвеждат в единични бройки и представляват сложни инженерни конструкции – например луноход за 2 милиарда долара с титаниев корпус, достатъчно лек, за да може да бъде изстрелян със съществуващите ракети. Със „Старшип“ това ограничение отпада. Вече дори компании като Катерпилар и КамАЗ биха могли да адаптират конвенционалните си машини за работа в космически условия.
Заключението на Хендмър беше категорично: „Или настоящата космическа индустрия трябва да се адаптира към „Старшип“, като намери начин да произвежда големи количества хардуер на по-ниска цена, или десетки други компании, необременени от традиции, закостенели интереси и тежък организационен надзор, ще заемат нейното място“. И още: „Наистина ли, в пренебрежението си към „Старшип“, Боинг биха допуснали СпейсЕкс да се специализира в производството на хардуер за лунните бази и така да си присвои още една колосална пазарна ниша? Старите корпорации би трябвало да се страхуват най-вече от това, че изобщо няма да бъдат поканени“.
Тези думи днес звучат като пророчество. Изглежда, че сме достигнали етап, в който не само старите корпорации, но и самата НАСА може да се окаже непоканена. Тъй като самият аз съм анализатор и често бивам канен в медиите, за да коментирам развитието на космонавтиката, следващият анализ е изцяло мой.
Не бива да забравяме, че досега в историята на космонавтиката никога не е имало свръхтежка ракета, която да се наложи на космическия пазар. Нито „Сатурн 5“, нито „Н-1“, нито „Енергия“. Знаем, че свръхтежките ракети са необходими за изстрелването на пилотирани космически кораби и големи товари до Луната и Марс. Но ако единственият клиент на подобна ракета е държавата, в лицето на НАСА или друга държавна агенция, тогава трябва да имаме предвид, че държавните агенции често променят политиките си в зависимост от това кой е на власт. За една президентска администрация приоритет може да бъде Луната, а за следващата – не. Програмите биват прекратявани. Така че, колкото и усилия да бъдат вложени в създаването на една свръхтежка ракета, тя не би могла да оцелее, ако зад нея не стои устойчив пазарен механизъм.
Илон Мъск отдавна е разбрал това. Демократите се скараха с него още преди години и отказаха да работят с него, което го принуди да разчита на републиканците. Но през юни миналата година Мъск се скара, макар и временно, и с Тръмп. Тогава Тръмп го заплаши, че ще прекрати договорите и субсидиите му. В отговор Мъск изигра картата „Тогава аз ще ви спра кораба „Драгън“. Същевременно обаче и на него му е станало ясно, че не може да разчита нито на едната, нито на другата политическа сила. „Старшип“ трябва да съществува независимо от тях.
И тогава се появи перфектният подарък – изкуственият интелект. За пръв път в историята на космонавтиката се откри възможност за създаване на пазар за свръхтежка ракета! Един милион спътника за изкуствен интелект „Стармайнд“ – това би запълнило капацитета на „Старшип“ за години напред!
Оттук нататък приоритет за СпейсЕкс стана разработването на конкретна конфигурация на кораба „Старшип“ – т.нар. „pez dispenser“. Това е кораб, който може да освобождава наведнъж десетки спътници с плосък дизайн. Сега, както пише Ерик Бъргър, няма признаци да се работи по друга конфигурация, която да позволява извеждането в космоса и на други типове спътници, включително космически телескопи на НАСА.
Помислете обаче какво представлява „Старшип“ и какви възможности предоставя! Става дума за изстрелването на десетки космически апарати наведнъж – и то всяка седмица. Може би дори всеки ден. Но кой ще запълва този капацитет?
Сега си задайте следните въпроси: Може ли една или две пилотирани мисии годишно, каквито са нуждите на НАСА, да запълнят този капацитет?
Може ли един космически телескоп, който се строи веднъж на десет години, да осигури достатъчно голям пазар?
А един или два лунни модула? Един или два космически кораба „Драгън“ годишно?
Знаете отговорите.
Добре, нека осъзнаем, че не е изгодно космическите кораби „Драгън“ да бъдат помествани под обтекателя на „Старшип“ и че не са подходящи за конфигурацията на „PEZ dispenser“. Какъв е логичният ход?
Ами логичният ход е да създадеш товарен космически кораб с плоска форма, който може да превозва товари до орбита и след това да се връща на Земята. Точно това направиха СпейсЕкс тихомълком и през тази година въведоха в експлоатация новия кораб „Старфол“.
През юни „Старфол“ беше изстрелян на демонстрационна мисия с „Фалкън 9“. След това, през октомври, той беше изстрелян още веднъж. А вчера военновъздушните сили на САЩ се похвалиха, че са били клиенти на „Старфол“. Нещо повече – те показаха какво е превозила капсулата. Беше демонстрирана доставка на провизии от една точка до друга през космоса – възможност, от която военните определено се интересуват.
Image credit : AFRL/SpaceX
Досега „Старфол“ летя на две демонстрационни мисии през тази година с „Фалкън 9“. Но корабът е с плоска форма и е оптимизиран за изстрелване със „Старшип“. Започва серийното производство на множество кораби „Старфол“.
Сега нека си зададем следния въпрос. Разбрахме, че една или две мисии на „Драгън“ не могат да създадат необходимия пазар за „Старшип“.
Но могат ли хиляда кораба „Старфол“, които се побират под обтекателя на „Старшип“, да създадат такъв пазар?
Какво ще кажете за оферта към хиляда най-обикновени компании, които нямат никакъв опит в космонавтиката, но биха проявили желание да изпратят провизии на борда на „Старфол“? Ще създаде ли това пазарно търсене?
Знаете отговорите.
Именно затова преходът към „Старшип“ ще бъде толкова болезнен. Защото старите космически агенции и корпорации все още не са разбрали как ще се промени космонавтиката и не са се адаптирали към новите реалности. За да го направят обаче, трябва да спрат да мислят в категориите „един специализиран кораб годишно“ и да започнат да мислят в категориите „хиляда кораба дневно“.
А онези, които не успеят да мислят по този начин… ами те просто няма да бъдат поканени.
Хубавото е, че НАСА, в лицето на Джаред Айзъкман, започна да осъзнава накъде духа вятърът и вече говори за логистични доставки до Луната веднъж месечно, считано от 2027 г. Това предполага чести и редовни изстрелвания. Дори един полет месечно може да не е достатъчен, за да запълни капацитета на „Старшип“, но СпейсЕкс не е единствената компания в света. Всички останали доставчици на космически транспорт трябва да се адаптират и да започнат да изстрелват по-често. Това ще бъде от полза за целия свят, защото така СпейсЕкс няма да се превърне в абсолютен монополист в космическите превози. А именно това е реалната опасност.
В периода, през който „Старшип“ ще бъде базиран на конфигурацията с „PEZ диспенсъра“, ще има достатъчно други приложения, включително в средния клас ракети, които могат да бъдат поети и от други компании.
Промяната вече е тук. Въпросът е… готови ли сме за нея?