НАСА поправи ракетата Спейс Лонч Систъм за мисията Артемис 2

Горната степен на „Спейс Лонч Систъм“. Photo credit : NASA

4 март 2026 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Днес НАСА обяви, че проблемът, който попречи на мисията „Артемис 2“ да излети през този месец, е вече отстранен. Ракетата „Спейс Лонч Систъм“ ще бъде изкарана на стартовата площадка отново за евентуален опит за изстрелване през април.

Както съобщава НАСА, проблемът е бил съвсем дребен – уплътнение, което се е отместило и е задръстило тръбопроводите, които подават хелий към ракетата от наземните системи. Екипите анализират причината за този дефект и ще предприемат мерки, за да предотвратят повторното му възникване.

Защо такава дреболия води до едномесечно отлагане, вместо проблемът с уплътнението да бъде разрешен на стартовата площадка? По принцип много от историческите и съвременните системи за изстрелване на ракети притежават мобилни и многоетажни платформи, които позволяват на техниците да ги обслужват, докато са на стартовата площадка. Ракетата „Сатурн 5“, която е извеждала пилотираните кораби към „Луната“ през 60-те и 70-те години, също е притежавала мноегажна мобилна кула:

Но понеже днес НАСА не разполага с финансирането от 60-те (около 0.5% от днешния федерален бюджет спрямо 4-5% по време на лунната надпревара), понеже на НАСА бе изрично заповядано да рециклира и използва хардуера от космическите совалки (за да пази работни места), понеже така и не се очакваше „Спейс Лонч Систъм“ да лети често – такава кула никога не бе построена.

Това практически гарантира, че всеки дребен проблем, който възникне на труднодостъпна локация, гарантира демонтирането на ракетата и връщането ѝ в хангара, понеже единствено там има многоетажна конструкция. Преди предишното изстрелване на „Спейс Лонч Систъм“ – с мисията „Артемис 1“ през 2022 г., ракетата трябваше да бъде върната в хангара общо три пъти, два пъти по технически причини и веднъж, за да бъде защитена от ураган. Така полетът, вместо да бъде осъществен през пролетта, стана факт през късната есен.

Има и още нещо – честото връщане на ракетата в хангара и повторното ѝ извеждане е съпроводено от вибрации и сътресения, които създават допълнителен риск уплътненията да се разхлабят, да има нови течове, задръствания, които да вкарат предстартовата подготовка в цял цикъл от ремонти и безкрайни отлагания.

В космическите среди често пъти се говори и повтаря като мантра, че „космосът е труден“. Да, космосът е труден – но когато зависиш от капризите на политиците и пестиш от компоненти, от които не трябва да пестиш, той става още по-труден. Ето – това е причината защо през 60-те години е било по-лесно да се лети до Луната, отколкото е възможно днес.