Повърхността на астероида Бену, заснета от американската мисия „Озирис-Рекс“. Photo credit : NASA
29 януари 2025 г. 19:20 ч.
Светослав Александров. През септември 2023 г. на Земята се завърна успешно мисията на НАСА „Озирис-Рекс“ с проби от астероида Бену. Днес, почти година и половина след завръщането, бяха представени подробните резултати от анализа на пробите – оказа се, че Бену е богат на ключови за произхода на живота молекули, но има и една изненада…
Откритията са описани в две научни публикации, които излязоха днес – едната, в сп. Nature Astronomy (Glavin et al.), а другата – в сп. Nature (McCoy et al.).
В публикацията, приета за печат в Nature Astronomy, се съобщава, че в пробите от Бену са открити всичките пет азотни бази, които съставляват ДНК и РНК молекулите – аденин, гуанин, цитозин, тимин и урацил. Това е първият път, когато абсолютно всички бази са намирани в проби от далечен астероид. Пробите от предходната мисия, която бе посетила астероид (японската „Хаябуса“, върнала се след пътешествие до Рюгу през 2020 г.), съдържаха единствено урацил – останалите азотни бази отсъстваха.
Пробите от Бену съдържат и 14 от 20-те аминокиселини, които изграждат протеините. Но ето тук се крие изненадата. Всички аминокиселини, освен глицинът, имат свойството хиралност (това означава, че съществуват в две огледални версии, или още наричани с термина стереоизомери):
Двете симетрични версии са огледални на друга, подобно на лявата и на дясната ни ръка. Преобладаващите аминокиселини в живите организми на Земята са лявоориентирани – т.нар. L-аминокиселини, докато такива с D-конфигурация се срещат изключително рядко – в клетъчните стени на някои бактерии или в протеините на злокачествени тумори. Грундът на Бену, за разлика от живота на нашата планета, обаче съдържа равно количество L- и D-аминокиселини. Това поставя под съмнение хипотезата, че в далечното минало на Земята астероидите са доставили структурните блокчета за произхода на живота. Възможно е животът да е възникнал от първичен бульон с равна смес от L- и D-аминокиселини, но да е „завил наляво“ – ние обаче не знаем със сигурност дали това е така.
Докато екипът на Glavin е издирвал в пробите от Бену съединения, важни за живите организми, този на McCoy се е занимавал с изясняването на условията, в които тези молекули са се образували. Учените откриват 11 минерала, които се формират, докато водата, съдържаща разтворени соли, се изпарява и накрая остават твърди кристали. Подобни залежи от солена вода са откривани и на други места в Слънчевата система, например на планетата-джудже Церера и на сатурновата луна Енцелад. Но сега за пръв път изследователите се натъкват в чуждоземни проби на някои минерали като трона. Те смятат, че преди милиарди години Бену е бил част от голямо небесно тяло, намиращо се отвъд орбитата на Сатурн, след което се е откъснал от него. Днес разполагаме с доказателства, че на това тяло е имало благоприятна среда за възникването на живота.
Прочетете още за приноса на Светослав Александров от КОСМОС БГ за успеха на мисията „Озирис-Рекс“ на този линк, както и за приноса на други българи – на този линк.
