21 януари 2025 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Има ли живот някъде другаде във Вселената? Ако се доверяваме на медиите, отговорът почти винаги е положителен. Лесно може да разберем защо е така – заглавия от типа на „скоро ще осъществим контакт с извънземните“, особено подплатени от интервю с учен, генерират кликове, докато скептични заглавия в стил „не знаем“ обикновено биват подминавани. Но какво наистина мислят изследователите по темата?
За да се намери обективен отговор на въпроса, екип от учени проведе серия от допитвания в периода между февруари и юни 2024 година. Миналата седмица резултатът от проучването бе публикуван на страниците на Nature Astronomy под формата на академична статия с водещ автор Питър Викърс.
Общо 521 астробиолози са върнали отговор на разпратената анкета. Огромното мнозинство от тях, 86.6%, са на мнение, че някаква базисна форма на извънземен живот съществува във Вселената. Само 2% не са съгласни, докато 12% се колебаят. Това означава, че има солиден консенсус за съществуването на извънземен живот.
Но дали астробиолозите не са пристрастни по темата? Авторите на проучването са се допитали и до изследователи от други области. Резултатите са сходни – 88.8% са на мнение, че има извънземен живот.
На зададения въпрос „има ли комплексен извънземен живот“ (или „интелигентни извънземни“), резултатът е 67.4% „да“ сред астробиолозите спрямо 58.2% сред учените от други области. Така че преобладаващата част изследователи са склонни да мислят, че има разумни цивилизации във Вселената.
Дали обаче учените спекулират? Към днешна дата няма категорични доказателства в полза на едното или другото твърдение – че има или няма извънземни. В отсъствието на такива доказателства, може би изследователите просто се опитват да налучкат. Интересното обаче е, че анкетата, изпратена към тях, е имала възможност за неутрален отговор. Но само 12% от учените са се възползвали от него. Истината е, че днес има множество косвени доказателства, че извънземният живот може да съществува. Например, днес знаем със сигурност, че обитаемите зони са често разпространени във Вселената. Открили сме няколко места в собствената Слънчева система, на които може да има живот – като луните Европа и Енцелад. Ние знаем също така, че има една планета, на която животът наистина е възникнал – Земята. Така че шансът затова не е нулев.
Това ни помага да разберем съгласието от 86.6% в нова светлина. Може би това не е силен консенсус. Вероятно даже е слаб консенсус. Представете си – има над 100 милиарда галактики. И знаем, че подходящите за живот условия се намират навсякъде. Дори и да кажем, че вероятността за възникването на живот е едно на милиарди, на фона на милиардите галактики, все пак е възможно някъде там да има извънземни. Логиката ни насочва към това, че всеки учен би следвало да се отбележи, че е съгласен с твърдението, че има живот и само най-радикалните песимисти не биха се съгласили.
Данните от проучването биха могли да се представят и по друг начин. Нека да елиминираме тези 60 учени, които са гласували неутрално. Вероятно те са се чувствали, че ще спекулират, ако отговорят на въпроса и не са искали да заемат категорично становище. Това ни оставя с 461 гласове, от които 451 са „да“. В такъв случай 97.8% от учените се съгласяват, че има извънземен живот.
Този ход не е нелегитимен, както изглежда на пръв поглед. Учените знаят, че ако гласуват неутрално, не могат да сбъркат. Поради тази причина това е безопасният избор. Както пояснява геофизикът Едуард Бълард по време на дебата дали някога всичките континенти са били свързани, вместо да се вземе решение, е било по-благоразумно да стоиш мирно и да чакаш, докато пристигнат повече данни. В такъв случай това не е просто по-безопасният избор, това е по-лесният избор – не е необходимо ученият да си блъска главата над загадката.
Според авторите това, което е нужно, е балансиран подход. От една страна ние нямаме категорични преки доказателства дали съществуват извънземни, което води до това отговорните учени да отказват да спекулират. От друга страна ние имаме купища косвени доказателства, в това число неизброимите потенциални обитаеми среди във Вселената.
В този ред на мисли, 86.6% съгласие, 12% неутрална позиция и по-малко от 2% несъгласие, вероятно представлява разумен компромис.
Току що научих, че учените мислят. Беше извънредно изненадващо за мен. В научно-популярни статии в много медии, често има статии, в които пише нещо от рода на: „еди кои си учени открили нещо, което при проверка, се оказва открито още през миналият век“.