Илюстрация на навлизането на мисията „Паркър“ в слънчевата корона. Image credit : NASA
21 декември 2024 г. 16:30 ч.
Светослав Александров. Преди 56 години на Бъдни вечер пилотираният космически кораб на НАСА „Аполо“ навлезе в орбита около Луната, като астронавтите Франк Борман, Джеймс Ловъл и Уилям Андърс прочетоха откъси от библейската книга Битие и предадоха на живо кадри на естествения ни спътник. Сега, повече от половин век по-късно, отново на Бъдни вечер, друга мисия на НАСА ще извърши историческо сближение – този път със Слънцето.
Тази мисия носи името „Паркър“ и е кръстена на учения Юджийн Паркър. През 1957 г., малко преди изстрелването на първия изкуствен спътник „Спутник 1“, Паркър предсказва наличието на слънчевия вятър. За времето си това е изключително радикална хипотеза и среща сериозна опозиция сред академичната общност. През 1958 г. неговата статия, подадена за печат в The Astrophysical Journal, бива отхвърлена от двамата рецензенти, но редакторът на научното списание Субраманиан Чандрасекар решава да я публикува въпреки тях, тъй като не открива в нея никаква математическа грешка. Години наред научната общност остава скептична и чак през 1962 г. американската мисия „Маринър 2“, първата в историята на космонавтиката, която посещава Венера, открива експериментални доказателства за съществуването на слънчевия вятър.
Но половин век по-късно мистериите все още съществуват. Какви са механизмите на формиране на слънчевия вятър? Как той бива ускоряван? Защо горната слънчева атмосфера, т.е. короната, има региони, където температурите надхвърлят милиони градуси, докато самата слънчева повърхност е с температури само от порядъка на 6 000 oC?
Именно затова през 2018 г. бе изстреляна мисията „Паркър“. Тогава ученият бе все още жив (той почина през 2022 г.), което си бе прецедент – никога до този момент НАСА не бе кръщавала космическа мисия на жив човек. През 2021-та космическият апарат „Паркър“ за пръв път влезе в слънчевата корона, но все още в нейните горни слоеве.
Сега, на Бъдни вечер 2024-та, мисията ще проникне много по-дълбоко в короната, където никога досега не е влизал космически кораб. Разстоянието между „Паркър“ и слънчевата повърхност ще възлиза само на 6.1 милиона километра. За да може да издържи на горещината, апаратът е снабден с дебел термозащитен щит. Учените изчисляват, че щитът може да се нагрее до 1 371 oC.
Нощта обаче ще бъде тиха и свята за „Паркър“ – заради адските условия ние няма да разберем веднага дали космическата мисия е оцеляла от историческото сближение. Според НАСА първият радиосигнал се очаква чак на 27-ми декември и ако той бъде получен, ръководството на полета ще знае, че всичко ще е преминало успешно.
Разбира се, няма гаранция затова. „Паркър“ ще „докосне“ Слънцето по време на неговия най-активен период от 11-годишния му цикъл и се счита, че вероятно ще премине през пламъци от нагорещена плазма, които са свързани със слънчевата повърхност. Рисковете са големи – но те си заслужават. Това са региони, които никога досега не са били посещавани от човешки апарат.
Моментът на най-голямото сближение между „Паркър“ и Слънцето се очаква на 24-ти декември в 13:40 ч. българско време. Възобновяването на радиоконтакта трябва да се случи на 27-ми декември, а първите снимки и научни данни могат да пристигнат малко след Нова година.
Стискаме палци!
Моето име и това на съпругата ми са в паметта на сондата Паркър.Преди изстрелването НАСА излезе с идеята всички съпричастни към мисията да полетят към светилото с имената си.Това беше наречено Горещ билет до Слънцето.Мисля че засега ние сме най отдалечилите се българи от Земята.
Туй вашето е по-зле и от религията. Били се приближили повече до слънцето щот имената им били записани на неква флашка, монтирана на сонда, която лети по-близо до слънцето. Намаза ли се с крем със слънцезащитен фактор 2000000? Да не изгориш от приближаването, не за друго.