
На снимката „Ариана 6“ в очакване на старта си. Photo credit : ESA
8 юли 2024 г. 16:55 ч.
Светослав Александров. Ако метеорологичните условия са благоприятни и няма неочаквани технически проблеми, утре, на 9-ти юли в 21:00 ч. българско време, ще бъде проведено дебютното изстрелване на новата европейска ракета „Ариана 6“. С този полет очакваме да приключи неприятният период, през който космонавтиката на Европа остана без орбитални ракети и се постави в зависимост от своя архивраг в лицето на Илон Мъск.
„Ариана 6“ е последният вариант на ракетното семейство „Ариана“. Проектопредложението за създаването на тези ракети датира от 1973 година, като дебютният полет на „Ариана 1“ става факт само шест години по-късно – през 1979 година. Така Старият континент придобива свой собствен общоевропейски орбитален носител (а не национален като френските ракети „Диамант“), съответно независимост от САЩ и СССР за достъп до космическото пространство. С утежняването на космическите спътници се налага създаването на по-мощните носители „Ариана 2“, „Ариана 3“, „Ариана 4“ и „Ариана 5“. Но разликата между днешните времена и по-ранната история на европейската космонавтика е, че преди винаги е имало застъпвания между ракетите – новите са влизали в експлоатация преди старите да бъдат пенсионирани. Сега за пръв път нямаме такова застъпване. „Ариана 5“ летя на последната си мисия на 5 юли 2023 г. и вече измина повече от година преди дебюта на „Ариана 6“.
Забавянията преди въвеждането на „Ариана 6“ в експлоатация, донякъде (но не изцяло) обясними заради пандемията от ковид, нямаше да са чак толкова фатални, ако всичко останало бе наред. Дълго време нямаше повод за песимизъм – европейската космонавтика не разчиташе само на „Ариана“, но също така на лекотоварните ракети „Вега“, както и на европеизирана версия на руските ракети „Союз“, кръстени „Союз-СТ“ и изстрелвани от космодрума Куру във Френска Гвиана. Само че в началото на 2022 г. Русия нападна Украйна и това доведе до рухването на партньорствата между Европейската космическа агенция (ЕКА) и Роскосмос. „Союз“-ите спряха да летят от Френска Гвиана. Също така най-новата версия на „Вега“, „Вега-С“, претърпя серия от провали и тя не е в експлоатация от зимата на 2022 година.
Ето защо европейските институции, ЕКА включително, се принудиха да сключат договори с Илон Мъск, за да могат европейските мисии да летят. Тъй като редица длъжностни лица през последните няколко години, в тон с Роскосмос, се упражняваха да плюят по Мъск, новата зависимост доведе до комични ситуации. Например, на 28-ми април, беше проведено изстрелване на спътници от навигационната система на ЕС „Галилео“ посредством ракета „Фалкън 9“. След полета пиарите на Агенцията на ЕС за космически програми (EUSPA) публикуваха прес-съобщение, в което представиха изстрелването като изцяло европейско, без изобщо да споменават СпейсЕкс. Когато не можеха да избегнат да напишат името на ракетата, те използваха общото название „The Launcher“, а не „Фалкън 9“.
Иронично е, че докато СпейсЕкс изумява света с възвръщаемите си космически ракети, а „Старшип“ провежда изпитателните си полети, европейските бюрократи третират ракетите на Мъск като Лорд Волдемор, т.е. онези, които не бива да се назовават. За съжаление няма признаци, че политиката на заравянето на главите в пясъка ще спре. Преди въвеждането на „Ариана 6“ в експлоатация стоят на дневен ред някои въпроси. Че новата европейска ракета не е възвръщаема, това е ясно, както и че ще е по-скъпа от „Фалкън 9“. Въпросът е колко по-точно ще е скъпа. Изстрелването на една ракета „Фалкън 9“ възлиза на 63 милиона евро, като цените на СпейсЕкс са публично достъпни. Цените на ракетите „Ариана“ обаче никога не са били обявявани прозрачно. Предишната ракета „Ариана 5“ се изчисляваше ориентировъчно на 150 милиона евро, а Арианагруп обещаваха, че „Ариана 6“ ще е двойно по-евтина от това.
Но както оповести сайтът Арс Текника миналата година, говорител на ЕКА призна, че двойното снижаване вече е непостижима цел. През септември Стефан Израел, изпълнителният директор на Арианаспейс, обяви, че заради инфлацията цените ще продължат да растат. Малко по-късно стана ясно, че предприятието ще търси увеличаване на субсидията, която ЕКА осигурява за „Ариана 6“ – към този момент 140 милиона евро годишно. Това означава, че за да може „Ариана 6“ да има някакво бъдеще на пазара, тя ще трябва да бъде сериозно субсидирана от европейския данъкоплатец.
Сега европейската космическа индустрия е в приповдигнато настроение. Все пак предстои „Ариана 6“ да лети – а всички искаме полетът да е успешен, защото едно благополучно изстрелване винаги осигурява нужния психологически ефект и разсейва облаците на съмнението. Но буквално три дни преди дебюта Арианагруп получиха нож в гърба. Един от ключовите партньори на програмата се оттегли.
Юметсат, т.е. Европейската метеорологична спътникова агенция, обяви, че прекратява договор, подписан преди четири години, според който мощният спътник MTG-S1 трябваше да бъде изстрелян по времето на третата мисия на „Ариана 6“ в началото на 2025 година. Сега спътникът ще бъде изстрелян пак по същото време, но с американска ракета „Фалкън 9“. Филип Баптист, директорът на Френската космическа агенция, реагира остро и каза „колко ли далече ние, европейците, ще стигнем в своята наивност“.
И докато евробюрократите безспорно са ядосани, защото точно във време, когато трябва да се намери обосновка за „Ариана 6“ и гаранции, че дори и дебютът да е успешен, ракетата ще лети, Юметсат отива при омразния конкурент СпейсЕкс. Но ние не може да обвиним Юметсат, че си следва своя интерес. Ракетите на Илон Мъск „Фалкън 9“ летят веднъж на два-три дни и не са претърпявали провал от 2016 година – те вече са по-надеждни от руските „Союз“. Докато „Ариана 6“ тепърва предстои да се доказва. Нещо повече – макар че бе предвидено „MTG-S1“ да лети на третия полет на „Ариана 6“, след два утвърдени успеха, това реално ще е дебютът на ракетата в конфигурация „64“ – с четири вместо два странични твърдогоривни ускорителя. „MTG-S1“ е представян като уникален спътник – първият в историята, който ще може да проследява целият цикъл на развитието на конвективните облаци и бури. Няма нищо нередно в това Юметсат да иска този прибор да лети с най-надеждната възможна ракета.
Eдно е ясно – утре чакаме успех. Успех и само успех може да върне вярата на институциите в Европа, че континентът има самостоятелно космическо бъдеще, което не зависи нито от САЩ, нито от Русия, нито от Китай или Индия. Успехът няма да заличи изведнъж всички съмнения, които мнозина имаме за „Ариана 6“, но след него ще е по-лесно за всички, дори ако се окаже, че „Ариана 6“ трябва да бъде пенсионирана след няколко мисии в полза на бъдещ възвръщаем носител. Обратното, провалът ще затвърди подозренията, че европейците вече не го могат.
„… “Фалкън 9” летят веднъж на два-три дни и не са претърпявали провал от 2016 година – те вече са по-надеждни от руските “Союз”…“
`
Така е… За сега само една ракета е с успеваемост по-голяма от 99%.
Към 08.07.2024 год. «Falcon 9» е постигнал 350 от 352 пълни успеха на мисиите – 99,43%, а «Falcon 9 Block 5» има успеваемост от 100% – 296/296.
`
Успеваемост на други ракети /не трябва да се забравя, че ракетите имат доста различен брой мисии/:
– 95,70% – «Ariane 5»;
– 95,30% – «Long March 3B»;
– 95,10% – «Союз»;
– 90,10% – «Протон-M;
– 94,00% – «Союз-2»;
– 88,70% – ,«Протон».
ЕС след двайсетина години, може да напредне с ракетите, до задоволително ниво, а може и да не напредне.
Почти всички космически агенции работят, оповестяват нови проекти, регистрират нови компании и т.н.
`
В Китай е регистриран нов космически стартъп „Cosmoleap“. Основната му цел е разработване на ракети за многократно използване с „УНИКАЛЕН“ начин за приземяване на първата степен…
`
https://upload-pictures.info/image-3794_668D0533.jpg