Днес Япония ще кацне на Луната

На илюстрацията: Японската мисия SLIM по време на спускането си към лунната повърхност. Image credit : JAXA

19 януари 2024 г. 13:00 ч.

Светослав Александров. Днес японската космическа агенция потвърди, че в 16:00 ч. българско време ще започне да излъчва на живо кацането на мисията SLIM. Ако то е успешно, Япония ще се превърне едва в петата държава, постигнала меко прилуняване след СССР, САЩ, Китай и Индия. За съжаление в исторически план по-малко от 50% от спускаемите апарати са постигали успех.

Същата е горе-долу и статистиката за марсиански кацания, където успеваемостта също е под 50%. Мнозина се замислят – не би ли следвало днес, половин век след експедициите на НАСА „Аполо“, нещата да се случват по-лесно? Нали науката е напреднала оттогава? За съжаление, дори и днешните компютри да имат многократно по-голяма изчислителна мощ от някогашните (често пъти навигационният компютър на „Аполо“ е сравняван несправедливо с калкулатор – вижте защо е несправедливо в статията, публикувана на страниците КОСМОС БГ), тук става въпрос за нещо съвсем друго – за софтуер. Както обичам да казвам – изкуственият интелект не е особено голям интелект, модерният софтуер, също както и този от 60-те години, не притежава интуиция или другите способности на човешкото самосъзнание.

Когато компютърът на лунния модул „Ийгъл“ на мисията „Аполо 11“ го насочва към опасен каменист терен, астронавтът Нийл Армстронг поема управлението в ръчен режим и успява да постигне меко кацане на ръба от изразходването на цялото гориво. Днес, когато говорим най-вече за роботизирани мисии (първото пилотирано кацане след програмата „Аполо“ е насрочено за 2026 г. от „Артемис 3“), се разчита единствено на бордовия софтуер – и много често той оплесква нещата. Да, имало е провали и поради хардуерни проблеми – първият японски спускаем апарат „Омотенаши“ не успя да се свърже със Земята през 2022 г., а частният американски „Перегрин“ през тази година претърпя теч на горивната система, все проблеми, които могат да се сведат до недостатъчно тестване и (за огромно съжаление) са поне отчасти породени от забавянията на дебютните полети на съответните ракети „Спейс Лонч Систъм“ и „Вулкан“. Те доведоха до продължителен и нежелан престой на спускаемите мисии.

Но ако всичко е изрядно откъм хардуерна гледна точка, много често софтуерен гаф е този, който води до провал. В случая с руската мисия „Луна 25“ миналата година, бордовият компютър не получи информация, че акселерометърът е включен и съответно двигателят не бе изключен своевременно. Класически сценарий за провал, който се е случвал нееднократно в историята, е бордовият компютър на спускаемия апарат да бъде заблуден (поради грешка в изчисленията или измерванията), че се намира близо до повърхността или е кацнал на нея, след което двигателите или изразходват горивото си, или се самоизключват. По този класически сценарии се провалиха марсианската мисия на НАСА „Марс Полър Лендър“ през 1999 г., европейската марсианска мисия „Скиапарели“ през 2016 г. и частната лунна мисия „Хакуто-Р“ през 2023 година.

Японската мисия SLIM, чието кацане очакваме днес, ще разчита на нов тип софтуер, базиран на технологиите за лицево разпознаване. Очаква се софтуерът да е способен да разпознава опасности като кратери и стръмнини и така кацането не само да е меко, но да е прецизно – с отклонение само от 100 метра. Така лунните изследвания следва да навлязат в нова фаза – както се изразяват ръководителите на полета, „отиваме не там, където можем да кацнем, а там, където искаме да кацнем“.

Целевото място за спускане е кратерът Шиоли, разположен сред малкото Море на нектара. Учените предполагат, че този кратер се е формирал наскоро, така че целта е да проучат скалите му и да разгадаят каква е историята на нашата Луна.

От CNN са ни представили следната илюстрация, изобразяваща местоположението на Шиоли:

С 1. е обозначено Морето на спокойствието, с 2. мясотото на кацането на мисията на НАСА „Аполо 11“ с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин през 1969 година. Мястото на кацане на SLIM е на позиция 3, а на 4. е мястото на кацане на индийската мисия „Чандраян-3“ – първата в историята на космонавтиката, спуснала се на лунния Южен полюс.

SLIM е само една от множеството мисии, предназначени да кацнат на Луната през тази и следващата година. През февруари комерсиален апарат на американската фирма Интуитив Машинс ще излети с ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“, а по-нататък през 2024 г. очакваме китайската мисия „Чанг’e 6“, която трябва да вземе проби от обратната страна на Луната, както и още комерсиални мисии на Файърфлай, Астроботик и Айспейс. Догодина пък корабът на СпейсЕкс „Старшип“ трябва да демонстрира роботизирано кацане на Луната като тренировка преди пилотираната мисия през 2026-та.

Гледайте на живо излъчването тук от 16:00 ч: