Динкинеш и неговата Луна. Photo credit : NASA/Goddard/SwRI/Johns Hopkins APL
8 ноември 2023 г. 19:15 ч.
Светослав Александров. Космическата мисия на НАСА „Луси“, която на 1-ви ноември посети астероида Динкинеш, се натъкна на нова изненада! Сигурно си спомняте, че на 2-ри ноември, когато пристигнаха първите снимки след посещението, се оказа, че Динкинеш е двоен астероид, състоящ се от основно тяло и неговата луна. Но през последните няколко дни бяха свалени нови снимки, които доказаха, че луната представлява контактна двойка – т.е. две тела, прилепени едно към друго.
Учените смятат, че контактните двойки са често разпространени в Слънчевата система, макар и рядко да бъдат посещавани от космически мисии. Контактна двойка е небесното тяло Арокот, намиращо се отвъд орбитата на Плутон, в пояса на Кайпер, което бе посетено от мисията на НАСА „Ню Хърайзънс“. Контактна двойка е и кометата Чурюмов-Герасименко, която в периода 2014-2016 г. бе изучавана от европейската мисия „Розета“.
За пръв път обаче наблюдаваме контактна двойка, която представлява луна на друго небесно тяло!
Така „Луси“ оправдава очакванията на изследователите за големи открития. Тази мисия неслучайно бива наричана “Вояджърът на астероидните проучвания”. Също както през 70-те и 80-те години на миналия век мисията на НАСА “Вояджър 2” прелетя край планетите Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, както и край техните луни, така и “Луси” има за задача да изучи десет астероида. Всички те са непознати небесни тела, които крият своите загадки. Особено голям интерес представляват т.нар. Троянски астероиди, които маршируват отпред и отзад на Юпитер, докато тази гигантска планета кръжи около Слънцето.
Но още астероидът от главния пояс Динкинеш, който бе посетен този месец, изуми учените. Освен че луната му представлява контактна двойка, двете тела са с относително еднакъв размер. Но защо това е така – никой няма и най-малка представа.
Какво ли ни чака в бъдеще от „Луси“? Предстои да видим, но със сигурност ще е вълнуващо!
За повече информация: НАСА
без никакво съмнение, в нашата слънчева система наши „БРАТЧЕДИ“ няма да се намерят. но пък ще трупаме фактология в невъобразимите и , разнообразни проявления, благодарение на които ще развиваме ФИЗИКАТА И ХИМИЯТА. / говоря само за слънчевата система и затова пропускам АСТРОФИЗИКАТА /
ето, научната апаратура ни дава прекрасен пример – задача за гравитационната динамика – с тези сдвоени и орбитиращи локални маси около ДИНКИНЕШ…снимано е , факт е, не е хипотеза дали е възможно. чака се физикът, който ще намери решението.
има една стара максима: че правилно зададеният въпрос съдържа в себе си половината отговор. откакто космическият и астрофизичен ИНСТРУМЕНТАРИУМ почна да „прави чудеса“ чрез технологиите и инженерните чудесии , РЕЗУЛТАТИТЕ се оказаха и оказват „правилно зададените въпроси“ към наличната ни НАУКА. / ако се изразя цинично, инструменталните резултати, меко казано, направиха науката ни смешна. ами да – тази наука до вчера прилежно обясняваше вселената, а после се оказа, че това било само 5-6 %…от НЕОПРЕДЕЛЕНОТО. някой трябва да си хвърли дипломата за използването на термина проценти и това не съм аз!
слава богу, помним подобна ситуация при въвеждането на инструментите микроскоп, телескоп – пак така се появяват РЕЗУЛТАТИ, очакващи своето обяснение, превръщане в НАУКА…/
изобщо – РАДОСТ ЗА ДУШАТА са тези успешни мисии на нашата цивилизация!