На илюстрацията: космическата мисия „Луси“ посещава астероид. Image credit : NASA
30 октомври 2023 г. 12:15 ч.
Светослав Александров. Две години след изстрелването на космическата мисия на НАСА „Луси“, тя се готви на 1-ви ноември да посети своята първа научна цел – астероида Динкинеш, намиращ се в главния астероиден пояс!
Напомням на читателите, че мисията „Луси“ понякога бива наричана „Вояджърът на астероидните проучвания“. Също както през 70-те и 80-те години на миналия век мисията на НАСА „Вояджър 2“ прелетя край планетите Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, както и край техните луни, така и „Луси“ ще прелети край десет астероида. Всички те са непознати небесни тела, които крият своите загадки. Особено голям интерес представляват т.нар. Троянски астероиди, които маршируват отпред и отзад на Юпитер, докато тази гигантска планета кръжи около Слънцето.
Мисията е кръстена на австралопитека Луси – първият открит от учените фосил на хоминин. Названието не е случайно, защото, както нееднократно съм споменавал на страниците на този блог, астероидите са ключ към разгадаването на тайните на ранната еволюция на Слънчевата система и появата на живота на Земята. Първият астероид, който „Луси“ ще посети, е Динкинеш (Динкинеш е етиопското название на фосила Луси).
Астероидът е дълъг само 0.8 километра, което означава, че Динкинеш ще бъде най-малкият обект от астероидния пояс, посетен от космическа мисия. Но това не значи, че е незначителен – по размер Динкинеш е сравним с близкоземните астероиди Рюгу и Бену, посетени съответно от японската мисия „Хаябуса 2“ и американската „Озирис-Рекс“. Не е ясно обаче дали сходството се изчерпва единствено с размера. Предполага се, че близкоземните астероиди произхождат от главния пояс и учените искат да погледнат към Динкинеш отблизо, за да го сравнят с Бену, Рюгу и останалите близкоземни астероиди, съответно да видят дали те търпят промени при навлизането в пространството край нашата планета.
Но изучаването на Динкинеш няма да е проста задача. Изследователите много трудно изчисляват орбитите на астероидите – нещо повече, позициите на много известни астероиди са измерени с несигурност от около 100 километра. Това може да е достатъчно прецизно за наземните наблюдатели, но ако една космическа мисия като „Луси“ бъде изстреляна към целта си на базата на известните от наземни наблюдения параметри, тя може да пропусне въпросната цел и да не успее да направи научни измервания!
Ето защо на борда на „Луси“ има т.нар. терминална система за проследяване. Двойка камери снимат целевия астероид и предоставят информация към бордовата компютърна система, съответно тя насочва инструментите и камерите прецизно към астероида.
Така че прелитането край Динкинеш представлява тренировка за по-нататъшното посещение на Троянските астероиди.
Но докато се стигне до тяхното изучаване ще минат още дълги години. След като „Луси“ посети Динкинеш, мисията ще напусне астероидния пояс и догодина през декември ще прелети край Земята. След посещението на нашата планета, „Луси“ отново се ще се отправи към астероидния пояс и през април 2025 година ще бъде изучена втората изследователска цел – астероида Доналджонсън. И чак след това ще започне изучаването на шестте Троянски астероида на Юпитер, два от които притежават собствени луни.