Снимка, заснета по път към Луната от „Луна-25“. Фото: Роскосмос
10 септември 2023 г. 09:50 ч.
Светослав Александров. Този четвъртък в сградите на НПО „Лавочкин“, предприятието, конструирало „Луна-25“, се проведе заседание на държавната комисия, разследваща аварията на мисията. И в общи линии нещата стоят по този начин – наказват невинните, награждават тези, които не са били ангажирани.
Новината бе съобщена от блогъра Иля Харламов в Телеграм канала „Юра, прости“.
Общото впечатление е такова: всеки е бил фокусиран върху непосредственото кацане на повърхността, до което така и не се е стигнало. Били са усвоявани грантове, писани са дисертации именно по темата за мекото кацане. На въпроса как да се доберат до етапа на кацане изобщо не е било обръщано внимание – те решили, че това е нещо, което ще се случи от само себе си, все пак това е страната, в която е живял Гагарин. Същевременно балистиката за полет до Южния полюс на Луната е изключително комплексна – трябва да стигнеш до орбита около солидно тяло, нещо, което никой от днешните съвременници в Русия не бе постигал.
Поради недостиг на пари „Луна-25“ бе изстреляна с ракета „Союз“, която е слаба за този тип мисии. Съветските станции са били изстрелвани с тежки ракети „Протон“, производството на които бе прекратено през 2019 г. (за които се обвиняват лошите 90-те години). Предишната мисия, провалената „Фобос-Грунт“, бе изстреляна с украинска ракета „Зенит“ от среден клас. Заради слабата ракета се правеше икономия от всичко – гориво, инструменти, система за управление, балистични маневри, стартов прозорец. Тези икономии по-късно ни изядоха главата.
Съществува обикновена, изпитана от времето инерциална платформа, но тя е тежка и заради ограничението на носителя не бе възможно да я използват на „Луна-25“. Във връзка с икономията бе използвана нова, безплатформена инерциална навигационна система, но опитът с нея е ограничен.
Поради санкциите част от приборите бяха премахнати и станцията олекна, което бе добро, но те трябваше да бъдат заменени с импортозаместени, произведени в Русия прибори и станцията стана по-тежка от преди, което бе лошо. Така че за виновни бяха нарочени отново лошите 90-те и алкохолика Елцин.
Всичко се обърка незабавно след изстрелването и отделянето на „Луна-25“ от ракетата-носител, когато започна да работи системата за управление на станцията. Още на 12-ти август първата корекция на полета бе изпълнена неправилно, апаратът почна да се върти и едва успяха да го спасят. Оказа се, че НПО „Лавочкин“ винаги произвежда ракетни двигатели, чийто импулс се изпълнява с превишение – това е фабричен запас, който се прилага заради лошото качество на произвоздство: т.е. корозия, нежелано повишаване на налягането, измръзвания. Абсолютно всички двигатели се произвеждат по този начин. В случая със свободно летящите апарати като „Фрегат“, „Спектр“ и „Радиоастрон“ това не е проблем, защото няма опасност от сблъсък с друго небесно тяло. Но в случая с „Луна-25“, ако импулсът се отклонява с десетки проценти, а при кацането ако отклонението превишава 7%, то може още от самото начало да се откажеш от мисията. Самият факт, че „Луна-25“ изобщо е успяла да пристигне в орбитата на Луната, е резултат от добро стечение на обстоятелствата. Това е било чиста лотария.
Представете си следното: вие се намирате в орбита около Луната, маневрите са строго изчислени, но системата за управление не работи правилно. Какво следва?
-Ако плавно се измени орбитата с мънички импулси – няма да има достатъчно гориво затова.
-Ако импулсът е твърде голям – апаратът ще се вреже в повърхността, провал на мисията.
-Ако импулсът е твърде малък – ще имаме „отворена траектория“, горивото ще стигне единствено за триимпулсно връщане на кръгова орбита, няма да има достатъчно останало гориво за кацане, всички дисертации, които са написани по темата за мекото кацане, са защитени напразно. Пак се стига до провал.
Как бихте постъпили в такава ситуация?
Истината е, че „Луна-25“ е претърпяла авария заради неправилната работа на системата за управление още на 12-ти август, а що се касае до физическото ѝ разрушаване седмица по-късно, това са подробности.
На заседанието в четвъртък, на 7-ми септември, бе докладвано следното:
-Грешката е глупава, източникът ѝ е установен и може да бъде възпроизведена повторно на стенд.
-Не е виновен импортозаместеният прибор „БИУС-Л“.
-Учените не са виновни.
-За всичко са виновни инженерите от НПО „Лавочкин“.