Това е третата от традиционната поредица “празнични статии”, в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година.
Прочетете първата статия от поредицата: 2022 влиза в историята на НАСА като една от най-успешните години
Прочетете втората статия от поредицата: 2022: годината, в която ОлдСпейс индустрията най-сетне отбеляза прогрес
24 декември 2022 г. 10:00 ч.
Светослав Александров. Изминалата 2022 година бе белязана от началото на програмата на НАСА „Артемис“, в хода на която към Луната бяха изстреляни две мисии – „Кепстоун“ и Артемис 1″. Лунната одисея ще продължи и през 2023 година, като през Новата година са запланувани множество комерсиални полети, които включват и кацания на лунната повърхност.
Една от тях е вече на път – „Хакуто-Р“, създадена от японския стартъп АйСпейс, която бе изстреляна през декември посредством ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“. Тя първа има своя шанс да кацне на Луната, като това се очертава да се случи през идния април. По-нататъшните мисии на АйСпейс ще бъдат част от програмата „Артемис“, което показва колко много се е променил светът от края на „Аполо“ – днес САЩ се завръщат на Луната, но не сами, а съвместно със своите партньори, сред които са Япония, Канада, Европейската космическа агенция.
„Хакуто-Р“ не е единственият комерсиален спускаем апарат. Догодина очакваме дълго забавяното изстрелване на мисията „Перегрин“ на щатската компания Астроботик, като забавянето бе до голяма степен обусловено от неизпълнените доставки на нови ракетни двигатели „BE-4“ за ракетата „Вулкан“. През 2022 г. Блу Ориджин успешно построи и достави двигателите, така че през 2023 г. новата ракета трябва да дебютира и „Перегрин“ да се отправи към Луната. Друга американска компания на име Интуитив Машинс също е създала спускаем апарат на име „Нова-С“ и той ще бъде изстрелян с ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“. Както Интуитив Машинс, така и Астроботик участват в проекта на НАСА за доставката на полезни товари на Луната, част от програмата „Артемис“.
При добро стечение на обстоятелствата космическата агенция на Япония ще изстреля спускаемия апарат „Слим“, а към лунната одисея може да се присъедини и Индия със своята спускаема мисия „Чандраян 3“. Това ще е вторият опит на индийците да кацнат на Луната след техния неуспех през 2019 година. Принципно за догодина е планувано и изстрелването на руската мисия „Луна 25“, но малцина таят надежди, че то ще бъде реализирано тогава – от 2011 г. досега с всяка следваща година полетът бива отлаган допълнително с по още една година.
Не само Луната е във фокус през 2023 година. През септември на Земята ще се завърне мисията на НАСА „Озирис-Рекс“ с проби от астероида Бену – напомням, че в тази мисия има и българско участие, като поне трима души участваха дейно в картографирането на Бену и така спомогнаха за успешното кацане на астероида – това са Светослав Александров, Лъчезар Костов и Маринела Димитрова. Предстои изстрелването и на нова астероидна мисия на НАСА – „Психея“, която трябваше да лети през тази година, но бе отложена.
След една ужасна за Европейската космическа агенция 2022 г. (руско-европейската програма „ЕкзоМарс“ бе прекратена и марсоходът „Роузалинд Франклин“ не успя да излети), предстои сериозен реванш за Стария континент. Мисията „Джус“ ще бъде изстреляна към Юпитер през пролетта на 2023 година. След дългогодишно пътуване, пристигането в орбита около газовия гигант е планувано за 2031 г., като „Джус“ трябва да изучава юпитерианските луни Ганимед, Европа и Йо. През 2034 г. мисията трябва да влезе в орбита около Ганимед, с което за пръв път космически апарат ще се превърне в изкуствен спътник на луна, различна от земната Луна.
2022 г. бе годината, през която космическият телескоп „Джеймс Уеб“ влезе в експлоатация. През 2023 г. предстои изстрелването на нов телескоп – телескопът на ЕКА „Евклид“, който ще наблюдава милиарди галактики, за да изучава мистериите на тъмната материя и тъмната енергия.
Нека сега да насочим вниманието си към ракетостроенето – предстои да дебютират множество нови ракети, като не на последно място е и „Старшип“ на СпейсЕкс, както и „Вулкан“ на Юнайтед Лонч Алайънс (ЮЛА). За 2023 г. са насрочени дългоочакваните първи полети на японската ракета „H3“ и на европейската „Ариана 6“, разработката на които бе съпътствана от безкрайни отлагания. Европейските стартъпи PLD и Isar Aerospace не успяха да се отчетат през 2022-ра. Скайрора се отчете, макар че полетът не бе успешен. Всички тези компании имат шанс за реванш догодина. Също така очакваме стартовете на някои интересни носители като „Теран 1“ на Релативити Спейс – ракетата работи на метан и кислород. Ще бъде ли 2023 годината, в която за пръв път ракета на метан ще достигне орбита? Дали изобщо ще е американска, или ще е на някой от китайските стартъпи? Предстои да видим!
В сферата на пилотираната космонавтика – СпейсЕкс ще продължи извеждането на експедиции до Международната космическа станция, но също така предстои стартът на първата мисия от програмата „Поларис“, създадена от милиардера Джаред Айзъкман. Мисията представлява повторение на „Джемини 11“ и ще включва отдалечаване на 1 400 километра от Земята. Човек не се е отдалечавал на такова голямо разстояние от нашата планета след 60-те и 70-те, след края на програмите „Джемини“ и „Аполо“!
След успешен безпилотен полет на кораба на Боинг „Старлайнър“ до Международната космическа станция през 2022 година, догодина е планирано той да полети за пръв път с хора на борда! Така НАСА разполага с План Б за превоз на астронавти до МКС в случай че нещо се случи със СпейсЕкс, а междувременно Боинг има големи планове за „Старлайнър“, които включват обслужването на бъдещата частна станция „Орбитал Рийф“ и даже полети до Луната посредством свръхтежък вариант на „Вулкан“.
След като Китай завърши своята космическа станция през 2022 г., през 2023 г. предстои цялостното ѝ въвеждане в експлоатация. Насрочени са две експедиции на пилотирани космически кораби „Шенчжоу“, а в края на 2023 г. трябва да бъде изстрелян нов модул с голям телескоп по подобие на американския „Хъбъл“.
През 2022 г. Индия не успя да осъществи дори безпилотен тестов полет на космическия си кораб „Гаганян“, като програмата продължи да търпи сериозни забавяния. Сега надеждите са, че ще станем свидетели на безпилотния дебют през Новата година, което от своя страна ще позволи реализацията на пилотираната мисия през 2024 година.
В сферата на суборбиталните таксита, през 2023 г. очакваме завръщането на Блу Ориджин и Върджин Галактик на космическата сцена. Фирмата на Джеф Безос (Блу Ориджин) успя на три пъти да изстреля хора в космоса през 2022 г., през март, юни и август, но по време на септемврийска безпилотна товарна мисия ракетата-носител „Ню Шепърд“ претърпя авария и сега всичките стартове са на пауза. Върджин Галактик пък не е изстрелвала кораба „СпейсШипТу“ от лятото на 2021 г., когато летя нейният основател Ричард Брансън. Така че очакваме сериозни реванши за двете компании догодина.
Няма никакъв спор – 2023 г. ще бъде богата на космически събития. Стискаме палци за безаварийни полети!
Доволни ли сте от статиите на сайта КОСМОС БГ? Можете да помогнете на сайта, като изпратите дарение през EPay, Paypal или да го подкрепите през Patreon!
Пропуснат е полетът на СтарШип около Луната с Японския Милиардер!??