Това е втората от традиционната поредица „празнични статии“, в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година.
Прочетете първата статия от поредицата: 2022 влиза в историята на НАСА като една от най-успешните години
19 декември 2022 г. 13:30 ч.
Светослав Александров. Не е никаква изненада, че изминаващата година бе съпътствана от успехи и рекорди на СпейсЕкс, но за разлика от предходни години, когато имахме почти изцяло новини от СпейсЕкс и млади космически компании (т.нар. „НюСпейс“ индустрия), през 2022 г. старите аерокосмически компании (т.нар. „ОлдСпейс отрасъл“) най-сетне започнаха да изпълняват задачите, за които им се плаща. Три основни събития се случиха през последните 12 месеца: космическият кораб на Боинг „Старлайнър“ изпълни демонстрационен полет до МКС, първата мисия „Артемис 1“ до Луната е вече в историята, а ЮЛА (обединението между Боинг и Локхийд Мартин) най-после получи от Блу Ориджин своите двигатели „BE-4“, които ще заменят руските „РД-180“.
Mакар че от 2020 г. досега космическата фирма на Илон Мъск изпълнява безупречно задачите си по превоза на астронавти до Международната космическа станция, НАСА, естествено, се притеснява да не изпадне в сценарий, при който ракетите „Фалкън 9“ и корабите „Крю Драгън“ бъдат спрени от експлоатация заради авария и така да се наложи на агенцията отново да разчита на руските кораби „Союз“. Такъв сценарий би бил още по-лош във времена като сегашните, когато Русия воюва с Украйна и си е навлекла гнева на останалия свят. Ето защо след 2014 година, когато бяха връчени договорите на СпейсЕкс и Боинг за създаването на пилотирани космически кораби, идеята на НАСА бе да се осигури „нееднаква резерва“ (на англ. dissimilar redundancy). В предходни времена, ако някоя совалка претърпеше авария, полетите на всички останали совалки се спираха, защото бяха с еднаква конструкция и всеки потенциален проблем можеше да засегне всяка една от тях. Но корабите на Боинг и СпейсЕкс, съответно „Старлайнър“ и „Крю Драгън“, са различни, строят се по различен начин, методологията на работа е различна. Съответно, ако нещо се случи с Илон Мъск, СпейсЕкс или „Крю Драгън“, това не би следвало да доведе до спиране на полетите на „Старлайнър“.
През месец май т.г. „Старлайнър“ най-сетне изпълни успешно безпилотна демонстрационна мисия до Международната космическа станция – нещо, което Боинг се опита да постигне за последен път през 2019 година и не сполучи. Но този път всичко мина нормално, като изключим някои дребни технически проблеми като отклонения от работата на малка част от двигателите. Въпреки тези дреболии полетът премина почти безупречно и НАСА най-накрая разполага с План Б за превоз на астронавтите си до МКС, който не включва Русия. Първото изстрелване на „Старлайнър“ в пилотиран режим е предвидено за април 2023 година.
Преди успехите на СпейсЕкс, фирмата Юнайтед Лонч Алайънс (обединението между Боинг и Локхийд Мартин) бе основният оператор на ракетни полети в САЩ. Но ракетите, които използваше за превозите си, бяха скъпата „Делта 4“ и малко по-евтината, но разчитаща на построени в Русия ракетни двигатели на керосин и кислород „РД-180“, „Атлас 5“. Поради тази цел ЮЛА започна да създава ново поколение ракети „Вулкан“, които са предвидени да бюджетни, да работят на метан и кислород и за които фирмата сключи договор с Блу Ориджин за създаването на модерни двигатели „BE-4“.
Блу Ориджин трябваше да започне да произвежда готови за полет двигатели още през 2017 година, но редица фактори – пандемията от ковид, лошите кадрови реформи (например, назначаването на Боб Смит като изпълнителен директор), отказът от използването на итеративния подход, характерен за СпейсЕкс, доведе до сериозни отлагания. В последно време двигателите „BE-4“ станаха за подигравка и интернет миймове, фокусирани около президента на ЮЛА – Тори Бруно. Бяха сътворени редица колажи, осмиващи Бруно и Джеф Безос, собственика на Блу Ориджин, все в един стил: „Къде са ми двигателите, Джеф?“.
Е, през октомври и ноември Блу Ориджин най-накрая достави на Тори Бруно първите два готови за полет двигателя „BE-4“. В близко бъдеще предстоят сериозни комплексни изпитания на „Вулкан“, които ще включват статични огневи запалвания и ако всичко мине наред, през 2023 г. ще станем свидетели на дебюта на ракетата с мисията на Астроботик „Перегрин“ към Луната!
Но безспорно събитието на годината си остава изстрелването на първата ракета „Спейс Лонч Систъм“ с кораба „Орион“ на мисията „Артемис 1“ до Луната, което бе проведено на 16-ти ноември. Забележително е, че „Спейс Лонч Систъм“, иначе считана за политически проект, наложен върху НАСА от Конгреса, успя да полети преди редица частно конструирани ракети, в това число „Ню Глен“, „Вулкан“ и даже „Старшип“!
НАСА направи всичко възможно, за да рекламира успехите на „Артемис 1“ – и това е разбираемо, тъй като агенцията най-сетне започна своето завръщане към Луната. Като че ли остана на заден план, че през 2022 г. СпейсЕкс също изстреля две мисии към Луната („Данури“ и „Хакуто-Р“). Но полетите на СпейсЕкс са редовни, компанията изстрелва средно по една ракета на 6-7 дни и това вече е доскучало на хората. В този ред на мисли фирмата на Илон Мъск вече не е бъдещето, а част от безинтересното настояще. Приели сме СпейсЕкс за даденост и толкоз, докато „Артемис 1“ ни изглеждаше като явление, което не сме виждали от 60-те и 70-те години, т.е. времената на „Аполо“.
Няма спор – трите големи събития, които дойдоха откъм ОлдСпейс отрасъла, успяха да ни разнообразят. Интересно ми е да видим дали през 2023 г. старите корпорации ще продължат да наваксват и да отбелязват нови успехи, или отново ще заседнат в миналото…
Джеф!… Работят ли ми двигателите Джеф?!