Цветна снимка от повърхността на Марс, заснета от новопристигналия марсоход „Пърсъвиърънс“. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU
23 февруари 2021 г. 17:40 ч.
Светослав Александров. След като на 18-ти февруари американският марсоход „Пърсъвиърънс“ извърши успешно кацане на Червената планета и изпрати снимки оттам, в англоезичния Twitter се появи хештагът #InsteadOfGoingToMars, който обедини недоволните хора, че такава мисия изобщо съществува. Но и в България се срещат подобни критици. Светът е залят от проблеми, оплакват се те. Кому е нужно да се хвърлят ресурси за Марс?
Разбираемо е защо част от народа недоволства. От езикова гледна точка контрастът е ярък – ние имаме проблеми тук, на Земята. Не е ли по-добре да си оправим нашата собствена планета, вместо да пращаме мисии там, на Марс?
Но така поставен въпросът, излиза, че човечеството едва ли не изстрелва пари в космоса, което просто не е вярно. „Тези пари се усвояват на Земята“, съобщава Бобак Фърдоси, учен от Лабораторията за реактивно движение към НАСА и участник в марсианската програма на агенцията. „Ние не транспортираме пари към Марс. Ние създаваме работни места за хората на Земята – такива като мен. Почти всеки, когото познавам в нашата област, се опитва да направи света по-добър“.
Освен че космическият отрасъл създава работни места, той генерира и технологии, които намират своето приложение на Земята. Още преди „Пърсъвиърънс“ да кацне на Марс, технологиите от марсианската програма на САЩ са започнали да влизат в употреба (справка: НАСА). Разработена е вятърна турбина, която няма нужда от сериозна поддръжка и която може да функционира в условята на марсианската атмосфера, но също така и в екстремни условия на Земята като пустините. Системата за безопасна навигация на „Пърсъвиърънс“, предпазваща го от препятствия, ще бъде внедрена в автомобили, дронове и играчки. Стерилните протоколи, създадени за предпазването на събраните проби от марсианския грунд и скали, ще навлязат в медицината при планирането на сърдечни операции. Търсенето на метан в атмосферата на Червената планета (един от показателите за живот) прави възможно да се откриват течове от тръбопроводите, пренасящи природен газ. Даже производството на бира е подобрено заради изучаването на Марс – отделеният въглероден диоксид при ферментацията на хмела може да бъде захванат и така напитката да бъде по-добре газирана.
Някои биха попитали – защо тези неща трябва да се случват като странична дейност от космонавтиката? Ако искаме по-добра бира, не е ли по-добре да финансираме в пивоварната индустрия? Ако искаме нови способи за лечение, не е ли по-удачно да дадем парите на медицинските ВУЗ-ове? Няма ли да стане по-бързо, отколкото да ги чакаме да изскочат от нещо съвсем несвойствено?
„Светът не работи по този начин“, пояснява астрофизикът Нийл Тайсън. „Нека да приемем, че си специалист в сферата на термодинамиката, световен експерт по топлинните процеси и че на вас ви е поверена задачата да създадете по-добра фурна. Ти може би ще измислиш конвекторна фурна. Може би даже фурна, която е по-добре изолирана или такава, която предоставя по-бърз достъп до манджата. Но няма значение колко пари бих ти дал – ти никога не би успял да изобретиш микровълновата фурна, защото тя идва от съвсем различна сфера в живота. Тя е продукт на инвестициите в комуникациите, на радарните технологии. Коренът на микровълновата фурна идва от военното дело, а не от термодинамиката“.
Тайсън сравнява положителното влияние на космонавтиката върху света с кръстосаното опрашване. „Да, звучи шантаво. Изненадващо е. Няма причина такова нещо да се случва. И все пак се случва. Ето защо футуролозите толкова често се провалят в предсказването на бъдещето. Те просто виждат съвременните тенденции и ги екстраполират. Не съзират изненадите. Могат да разгадаят каква ще е картината след пет години, а след десетата година са безсилни“, категоричен е астрофизикът.
Космическите проекти като „Пърсъвиърънс“ имат и огромно косвено влияние върху развитието на цялостната наука и технологиите. Експертите са категорични, че не бива да подценяваме колко ученици и студенти биха се вдъхновили от видеото, показващо кацането на марсохода. Не всички от тях ще влязат в сферата на астронавтиката. Някои ще се захванат с други клонове на науката или ще положат основите на утрешната икономика.
Компютърната епоха и смартфоните със сигурност нямаше да се развият толкова бързо, ако човек не бе стъпил на Луната по времето на програмата „Аполо“. Не, компютърът на командния и лунния модул не са пряк предшественик на по-късните компютри, навлезли в практиката. Но, съгласно тази статия в National Public Radio (линк), космическата програма дава тласък на развитието на интегралните схеми и без нея Законът на Мур вероятно е щял да се появи не през 1965 година, а поне десетилетие по-късно.
Противопоставянето на космонавтиката спрямо проблемите на Земята е не просто контрапродуктивно. То е неправилно. Това е фалшива дилема – ние не сме изправени пред избора „или“/“или“. Напротив, както пояснява астрономът д-р Фил Плейт, имаме пари както да изучаваме космоса, така и да се справяме със земните си проблеми. Просто парите не се преразпределят правилно и съзнателно избираме да не работим ефективно нито по едното, нито по другото – това е същинският проблем.
Но може би най-същественото е, че повечето хора, които мрънкат колко скъпа е космическата програма и как тя пречи да си решаваме земните проблеми, са всъщност лицемери. Те не са загрижени за решаването на земните проблеми. Те сочат с пръст правителството и го обвиняват, че не помага на бедните, но не се чувстват отговорни за собствения си консуматорски стил на живот. В САЩ такива критици биват наричани „либерали в лимузина“.
Почти всеки, който критикува космическата програма, може да се впише в тази категория. Такава особа харчи много повече пари за футболни мачове, концерти и кино, отколкото би дарила за страдащ човек. Почакайте, не съм свършил – някои от най-известните филми се създават за такъв бюджет, какъвто е сравним с този за изпращането на безпилотна мисия до Марс. Примерно филмът „Марсианецът“ е заснет с бюджет от $108 милиона, докато последната орбитална мисия на САЩ до Марс „Мейвън“ струва $485 милиона – т.е. тя е само пет пъти по-скъпа. Да, пазарните фундаменталисти биха отговорили, че холивудската индустрия е на печалба, докато реалните мисии до Марс са финансирани със средства на данъкоплатците. Така е, но има и друга разлика – тя е, че „лимузинените либерали“ сами си вредят на здравето със своите консуматорски навици, хрупайки пуканки в киносалона и застоявайки. Докато мисиите до Марс водят до появата на технологии, които лекуват болести.
През последната една година очаквах, че хората ще станат малко по-широко скроени покрай тежката обстановка, в която се намираме. Че ще започнат да уважават малко повече науката. Уви…
Искате ли да имате своевременен и бърз достъп до новините? Освен страницата на КОСМОС БГ във Фейсбук, присъединете се към канала на уебсайта в Телеграм – линк тук.
Харесвате ли статиите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да направите дарение чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
{fcomment}
