НАСА разработва ракета за милиарди долари, но след толкова години работа по нея все още няма полет – а вчера дори не можа да изпълни статичното си огнево изпитание изцяло. Image credit : NASA
17 януари 2021 г. 15:25 ч.
Светослав Александров. Преди години, когато още нямаше социални мрежи и дискутирахме любимите си теми в класическите форуми, много от космическите ентусиасти бяхме обезверени от бавния напредък на НАСА. Подобно на мнозина, така и аз обвинявах политиците, че заради тях космическите агенции са вечно недофинансирани. Бюджетът на НАСА е в пъти по-малък от този на военните и само около 0.5% от федералния бюджет на САЩ. Какво ли щеше да е, ако 1% от бюджета е за космос? А ако НАСА получи $100 милиарда за полет до Марс?
Тогава един събеседник ми отговори: какво те кара да мислиш, че ако НАСА получи $100 милиарда, ще успее да изпрати човек на Червената планета? Казвам ти, убеждаваше ме той, че ако това се случи, подизпълнителите ще си вдигнат заплатите, шефовете им ще си купят яхти, а когато парите бъдат усвоени, пак ще се наредят на хранилката и ще мрънкат, че средствата не са им стигнали.
Сега, близо 15 години по-късно, се убеждавам в правотата на този човек. Преди малко повече от десетилетие и половина, или на 1 март 2005, НАСА обяви официално конкурса към индустрията за построяването на космическия кораб, който днес е известен под името „Орион“. Замислям се какво ли щеше да е състоянието на космонавтиката, ако за това време не беше изгряла звездата на Илон Мъск и си бяхме останали само с „Орион“ и базираните на совалките ракети? Съдейки по случилото се вчера, когато „Спейс Лонч Систъм“ дори не успя да запали пробно двигателите си за поне две минути, не смея и да си го представя… Ще забележите, че доста често аз, а и други анализатори, сравняваме правителствената космическа програма на САЩ с Мъск – и има защо. Правим го не заради безкритичност или фенщина, макар че мнозина ни обвиняват в това. Казват, че и Мъск е имал аварии, че в началото и неговите ракети са гърмели, че трябва да критикуваме неговите проекти и останалите на едно равнище.
Но през декември попаднах на следното експертно сравнение – от журналиста Ерик Бъргър за Арс Текника. Нека да обърнем внимание как НАСА се справя с изпълнението на проекта за кораба „Орион“ и да го сравним с прогреса на СпейсЕкс за същия времеви период на фона на усвоените финанси. Бъргър се базира на анализа на Каси Драйър от Планетарното общество, според който НАСА е усвоила $23.7 милиарда за създаването на „Орион“. В тази сума не включваме сервизния модул, който се строи от Европейската космическа агенция.
За усвоените досега пари НАСА е успяла да създаде окастрена версия на „Орион“, която летя на безпилотен тест през 2014 година и към настоящия момент това е единственият космически полет на кораба за 15-годишния период. Построен е и втори кораб, който отново няма всички необходими животоподдържащи системи. Той ще се използва за безпилотната мисия до Луната „Артемис 1“. Или с други думи, за $23.7 милиарда, програмата „Орион“ е довела до:
1. Разработката на космическия кораб „Орион“.
2. Производството на „Орион“ за първия му безпилотен полет през 2014 година във висока околоземна орбита.
3. Производството на „Орион“ за следващия му безпилотен полет до Луната, който още не е факт.
4. Начален етап на разработката на космическите кораби за по-нататъшни мисии.
Очевидно резултатът не е нулев. Известен прогрес има. Но това е далеч от желаното, дори за голяма и тромава правителствена програма. За да разберете как същите пари теоретично са могли да бъдат похарчени, нека да сравним „Орион“ със СпейсЕкс, фирмата на Мъск. Няма спор, че СпейсЕкс е екстремен пример в космическата индустрия и далеч не всички се стравят толкова добре, но това, което Мъск създава, е доказаният възможен максимум.
Компанията СпейсЕкс е основана през 2002 година. До настоящия момент Мъск е усвоил между $16 и $20 милиарда от НАСА, военния сектор и частните инвеститори. За същия времеви период – т.е. от 2005 досега, тези средства са довели до:
1. Разработката на космическите ракети „Фалкън 1“, „Фалкън 9“ и „Фалкън Хеви“.
2. Разработката на космическите кораби „Карго Драгън“ №1, „Крю Драгън“ и „Карго Драгън“ №2.
3. Разработката на космическите двигатели „Кестрел“, „Мерлин“ и „Раптор“.
4. Построяването на стартови площадки на Ванденберг (два пъти), атола Куаджалин, на космическия център Кейп Канаверал и на космическия център Кенеди.
5. Общо 105 успешни космически изстрелвания до орбита.
6. Общо 20 успешни товарни мисии до Международната космическа станция и две пилотирани.
7. Разработката на системата за вертикално кацане на първите степени, бързо рециклиране и повторно използване на степените.
8. Начало на следващия космически проект „Старшип“ и „Супер Хеви“.
9. Създаването на спътниковата групировка „Старлинк“. Досега с над 955 изстреляни спътника в орбита, Мъск е най-големият спътников оператор в цял свят.
Или като заключение – СпейсЕкс постигна всичко това за същите пари, които НАСА похарчи за кораба „Орион“ от началото на неговия проект през 2005 година.
Фактите са очевидни.
Искате ли да имате своевременен и бърз достъп до новините? Освен страницата на КОСМОС БГ във Фейсбук, присъединете се към канала на уебсайта в Телеграм – линк тук.
{fcomment}
