Модули за руските ракети „Ангара“. Снимка: Роскосмос
28 април 2020 г. 08:05 ч.
Светослав Александров. Днес целият свят е вторачен в Илон Мъск и разработката на новите му ракети. При това Мъск не е единствен – има множество други компании в САЩ, които създават нови технологии за изстрелване. Моментът е удачен да си зададем въпроса: а какво стана с модерните руски ракети? Защо Русия продължава да разчита на 60-годишните „Союз“ и „Протон“, докато съвременните разработки се бавят? Въпросът е особено уместен, още повече на фона на мрънканиците на Рогозин, че от СпейсЕкс му подбиват пазара и изхвърлят руснаците от него.
Както ни информира Коммерсант, през януари се навършиха цели 25 години от подписването на указа на Президента на Русия за създаването на ракетите „Ангара“. Днес равносметката е следната: осъществени са едва два тестови полета – и двата през 2014-та година, преди цели шест години. Оттогава насам – нищо!
Две са основните причини за сериозните отлагания – едната е прекъсването на работата в ГКНПЦ „Хруничев“ заради преноса на производството от Москва в Омск, а втората – новият космодрум Восточний все още не е готов за изстрелването на „Ангара“.
Пренасянето на производството винаги крие огромни рискове – и то би следвало да се практикува само в най-краен случай. Две са причините, които според властите са наложили преместване. Първата е, че в омското предприятие „Польот“ се разчита на фрикционна заварка, докато в предприятието в Москва, където се правят старите ракети „Протон“, се практикува аргонно-дъгово заваряване. Естествено, възниква въпросът: не е ли по-лесно да се смени начинът на заваряване, отколкото да се мести цялото производство? Другата причина, която се оповестява официално е, че Омск е географски по-близо до космодрумите Плесецк и Восточний. Но това е абсурдна обосновна – през изминалите десетилетия руските ракети са били пренасяни безпроблемно с влак както към Плесецк, така и към Байконур.
В края на краищата руските власти свършиха това, което си бяха наумили. Резултатите са ясни – установеният производствен цикъл на най-големия руски холдинг бе разрушен, от неговия състав бяха изведени три крупни предприятия с работещи в тях над 16 000 души, бяха проведени масивни съкращения (т.е. имаше загуба на ветерани с дългогодишен опит в ракетостроенето), производствените линии бяха подкопани и дори унищожени. В периода между 2007-ма и 2013-та година „Хруничев“ изстрелваше 10-12 ракети „Протон“ годишно, а през 2016 г. бяха осъществени само три пуска, през 2017 – два, през 2018 – четири.
Преди няколко месеца се случи знаков сблъсък – договорът между Роскосмос и ГКНПЦ „Хруничев“ за 2 милиарда рубли бе разтрогнат. Според договора трябваше да се произведе ракета „Ангара 1.2“ за изстрелването на спътник „Гонец“. Официалната позиция е следната – смяната на ракетата-носител е стандартна практика, като по-мощният „Союз“ ще се справи по-добре с изстрелването на спътника. Експертите в такъв случай просто биха повдигнали рамене – по традиция ракетите-носители се проектират за специфично тегло и когато се сключва договор, се вземат предвид всички нюанси. Договорът с „Хруничев“ бе подписан съвсем скоро – в края на юни. Излиза, че четири месеца преди да бъде разтрогнат, не са били известни спецификите на теглото? Абсурд! Освен това „Гонец“ е твърде лек спътник за „Союз“ – съгласно експертите смяната на ракетата е аналогично на това да наемеш „Камаз“ вместо „ГАЗ“ за превоз на хладилник. Как тогава да разберем всичко това? Само по един начин – не е готова нито новата ракета „Ангара“, нито нейният космодрум.
Как стои въпросът с космодрума? Истината е, че скоро на него няма да има стартова площадка за „Ангара“. От една страна, защото нейният строеж е започнал едва през миналата година. Първите два тестови полета на „Ангара“ през 2014 г. бяха проведени от Плесецк, въпреки че съгласно първоначалния план ракетите „Ангара“ трябваше да излитат от космодрума Байконур в състава на космическия ракетен комплекс „Байтерек“. Но съвместният казахстанско-руски проект за новото строителство на Байконур, който бе започнат още през 2004 г., бе преустановен – бе взето решение площадката за „Ангара“ да се направи на Восточний, докато „Байтерек“ да се използва за украинските ракети „Зенит“. През 2014 г. тази схема бе преиграна, като сега Байконур се позиционира за изстрелването на „Союз 5“, докато на Восточний започнаха да правят площадки най-напред за … „Союз“-ите.
Защо Восточний бе проектиран първо за старите „Союз“-и? Причината се корени във факта, че конструкторите е трябвало да докладват пред властите, че космодрумът е в готовност за изстрелвания – в този аспект създаването на площадка за „Союз“ бе по-бързо и по-лесно. Постъпката е разбираема, но ето каква е равносметката – годишно Русия произвежда между 12 и 18 ракети „Союз“. В световен мащаб вече има цели шест активни стартови комплекса за ракетите, което означава, че на всеки един тях се падат средно по две-три изстрелвания. Кому е нужно да се харчат всяка година милиарди рубли за поддръжката на бездействаща инфраструктура?
Засега завършването на стартовата площадка за „Ангара“ е обещано за 2022-ра година, но дори оптимистите се съмняват, че ще се случи. За строежа на площадка на космодрума Плесецк (откъдето бяха проведени първите два старта през 2014 г.) били изминали осем години и са били налети 24.8 милиарда рубли. И макар че процесът е бил под контрола на военните, пак е имало сривове. Що се касае до Восточний, процентът на недостроените сгради е висок, а на подизпълнителите са повдигнати 163 дела, като от тях 106 са влезли в съда. Налетите пари са 300 милиарда рубли – 10 пъти повече от дадените за Плесецк.
С други думи – перспективите пред новите руски ракети са изключително песимистични. На фона на новините, че производството на „Протон“ скоро ще бъде прекратено, ролята на Русия в бъдещите тежкотоварни изстрелвания така и не е ясна.
{fcomment}
