Сградата на морлоките, видяна от Пътешественика на времето. Кадърът е от филма, издаден през 1960 г. Photo : James Vaughan / MGM
28 март 2019 г. 18:10 ч.
Светослав Александров. Доста дълго време не бях препрочитал една от любимите ми научнофантастични книги – „Машината на времето“, написана от английския писател Хърбърт Уелс. Преди около месец, докато съпругата ми беше в болницата, за да роди първото ни дете, имах предостатъчно време да препрочета повестта, както и да изгледам две от четирите телевизионни адаптации. Тази статия съдържа спойлери, така че ако не искате да си развалите впечатлението, препоръчвам да изчетете книгата. Копие от нея в електронен вид има на страниците на Читанка.
Научнофантастичната повест „Машината на времето“ е издадена през 1895-та – само една година след публикуването на романа „Под игото“ на Иван Вазов. Нарочно споменавам този факт, за да си представите колко отдавна се е появила творбата на Уелс спрямо българските времеви мащаби. Въпреки това при прочит „Машината на времето“ не се усеща като отживяла книга, синдром, който съпътства множество други научнофантастични произведения, при това създадени преди едно-две десетилетия. Четирите телевизионни адаптации са издадени през 1949, 1960, 1978 и 2002 година. От тях първата, излъчвана по BBC, не може да се намери по никакъв начин (освен ако нямате машина на времето) – записите за изгубени и от нея е останал само сценарият плюс няколко черно-бели скрийншота. Филмът от 60-те години е истинска класика и също горещо го препоръчвам (за пръв път го изгледах като дете – излъчиха го една вечер по TNT Classic movies, оная програма дето я пускаха след Cartoon Network). Другите два филма през 1978 и 2002 г. имат доста отрицателни ревюта, макар че смятам, че този от 2002-ра е недооценен.
Причината, поради която повестта е толкова популярна днес, е че разкрива стряскащ сценарий за бъдещето на човешката цивилизация, който лесно може да бъде приет за правдоподобен. Пътешественикът във времето се отправя към далечната 802 701 година и открива, че човекът e еволюирал в два нови вида. Част от новите хора, известни като елои, живеят на повърхността, пренебрегнали и отдавна забравили за своята история и култура. Другите, наричани морлоки, обитават пещери под земята и за да оцеляват, са се превърнали в канибали, хранейки се с елоите.
Прави ми впечатление как по-късните адаптации пренаписват причините за разделянето на цивилизацията и така се отклоняват от първоначалната идея. В оригинала, описан от Хърбърт Уелс, историята е писана съобразно неговите политически възгледи. Авторът е социалист и бъдещето, което описва, е такова, каквото той си го представя, че ще се случи, ако аристократите продължат да пренебрегват тегобите на работническата класа. През 802 701-ва година елоите са наследници на аристокрацията, те играят, танцуват и си подаряват цветя, но са слепи за участта си на добичета за угояване, в каквито са се превърнали. Морлоците са произлезли от работещите под земята миньори и други трудоваци, неуспели да променят съдбата си и са дегенерирали до най-низшето възможно ниво в социалната йерархия. Така двата вида са се отдалечили дотолкова, че са загубили човешкото в себе си, но пак не могат едни без други – елоите изхранват морлоците, а морлоците се грижат за елоите посредством своите машини, осигурявайки им облекло.
Ако взаимоотношението между експлоататорите и пролетариата е довело до незавидната човешка съдба в книгата, историята на филма от 60-те години е по-различна. Повестта е продукт на обществените настроения от края на 19-ти век, когато масово интелектуалците, в това число и Хърбърт Уелс, са прегръщали идеите на социализма. Филмът „Машината на времето (1960)“ е продукт на ранната Студена война и той отразява страховете на хората от това време – страх от глобален конфликт, Трета световна война, ядрена атака и унищожение на човешката раса. Точно това се случва според сюжета на филма – мощна атомна експлозия унищожава Лондон през 1966 г. Морлоците произлизат от тези, които са успели да се скрият в бункерите, а елоите са наследници на оцелелите от повърхността.
Какво тогава може да отрази филмът от 2002 г., освен страховете на съвременното общество? Злоупотребата с технологиите е това, което причинява глобалния катаклизъм. Детонации на Луната с цел прокопаването на пещери за заселване с колонисти водят до нейното разрушаване. Лунните парчета падат на Земята и съответно тези, които се спасяват в бункери, се превръщат в морлоци, а останалите еволюират в елои.
Днес, един век и тридесет години след публикуването на книгата „Машината на времето“, тя все още има своето място в световната литература като стряскащо пророчество за бъдещето на човечеството. Макар и по-късните адаптации да пренаписват първоначалната идея на Уелс и да предлагат други вероятни сценарии за глобални катаклизми, важна е не първопричината, а следствието. Ние сме крехки обитатели на една малка планета, уязвими във всяко едно отношение и можем да пострадаме както от собствената си глупост, така и от прищевките на природата.
За мен повестта е истински литературен шедьовър, но не само поради тръпката, завладяващата история и философските екстраполации. А защото, толкова дълги години след нейното излизане, добрите научнофантастични книги за пътуване във времето са малко. Някои от най-лошите фантастични произведения, които съм чел, са за времеви пътувания. За да може такава творба да е качествена, не просто е необходимо сюжетът да е интересен, но и парадоксите трябва да са изпипани до съвършенство. Няма нищо по-трагично от книга, в чиято история не можеш да се потопиш, заради допуснатите противоречия, които са развалили правдоподобността на сюжета.
-Светослав Александров
Ако харесвате ревютата на Светослав Александров, можете да го подкрепите, като закупите неговата научнопопулярна книга „Аз, виртуалният астронавт“ в хартиен вариант от книжарница „Български книжици“ на адрес гр. София, ул. Аксаков 10 (Кристал) или в електронен вариант от страниците на книжарница Книгите (линк тук) или Хеликон (линк тук)
{fcomment}
1 thought on “Машината на времето от Хърбърт Уелс: век и тридесет години по-късно”
Comments are closed.