Първият полезен товар, който компанията Уърлд вю ще изстреля в близкокосмическото пространство на дългосрочна мисия, е пилешки бургер на KFC. Image credit : KFC
18 юни 2017 г. 19:00 ч.
Светослав Александров. Редовните читатели на КОСМОС БГ сигурно вече знаят за Уърлд вю – компания, която ще изстрелва с помощта на балони различни видове товари до близкокосмическото пространство – регион от земната атмосфера между 15 и 100 километра над Земята и който обхваща стратосферата и мезосферата. Тази височина все още не е достатъчна, за да могат да летят изкуствени спътници, но въпреки това от това място могат да се провеждат научни наблюдения, а Земята може да се вижда като кълбо. На 11-ти март писах, че компанията е открила официално своя космодрум Тусон (източник) и скоро ще започне да провежда за комерсиални цели първо безпилотни, а след това и пилотирани полети до близкокосмическото пространство. Туристическият полет за човек ще струва $75 000 долара.
Преди броени дни Уърлд вю оповести (източник), че този месец ще бъде проведен първият дългосрочен полет (четири дни, в сравнение с предишни полети, възлизащи на между 6 и 12 часа) на роботизирания апарат „Стратолит“. Стартовият прозорец се отваря на 21-ви юни. Това е важна стъпка напред за компанията. При това изстрелването ще бъде излъчено на живо. Но не това разбуни духовете в публичното пространство, а видът на полезния товар, който представлява … пилешки бургер, предоставен от KFC.
„KFC изстрелва сандвич до ръба на космоса и аз вече не искам да живея на тази планета“, пише журналистката Мириам Крамър за AOL (източник). „Не това имаше предвид президентът Кенеди, когато влезе в космическата надпревара“.
Как бихме могли да коментираме събитието?
Разбира се, на KFC не им пука какво си мислим за изпращането на сандвича до ръба на космоса. Не им пука, стига да не сме безразлични и да имаме някакво отношение – дали е положително или отрицателно, това е от второстепенно значение. Пиарите на компанията знаят много добре, че ще се вдигне шум и че лошата реклама също е реклама.
Проблемът за много от космическите ентусиасти е, че това, което се случва напоследък с комерсиализацията на космонавтиката, противоречи на романтичните ни представи. Космосът е нещо, което ни изпълва с вдъхновение, даже с религиозно преклонение към величието на Вселената. Почти винаги, когато си представяме пътешествия в космоса, обвързваме нашите мечти с романтични мотиви – смели мъже и жени отиват там, за да се жертват в името на науката, или изпращаме роботи от чисто любопитство да се види какво има на далечните планети. Тази представа е толкова дълбоко вкоренена в главите ни, че всяко нещо, различно от това, ни убива детския ентусиазъм.
Кийт Спенсър от Salon (източник) пише следното: „Сензацията на KFC се озовава в задънената улица на дългогодишни политически и обществени промени относно това как възприемаме космоса. В частност тя олицетворява начина, по който капиталисти, ориентирани към печалба, а не учени, ориентирани към проучвания, са тези, които дърпат конците на космическите пътешествия. Великата наука (или Великата отбрана) вече не управлява космоса, Великият бизнес го прави“ (…) „Учените-метеоролози се интересуват от балоните на Уърлд вю, но разбира се, техните нужди са спомагателни – подобно на всички частни начинания, основната цел на Уърлд Вю е печалба, а не познание“.
В такъв случай усвояването на космоса вече се определя от основните закони на търсенето и предлагането. От десетилетия има търсене – богати туристи искат да летят до космоса, по-бедните биха се задоволили само да пратят своя снимка на хартия или дори автограф, а от през последните години вече започва да се появява и предлагане. Но не е задължително тези цели да се припокриват с целите на учените. Богатият турист може да благоволи да вземе със себе си някакъв научен прибор, но волята дали ще го направи си е негова. Единствената му цел може да е просто да иде да види Земята от високо и въобще може да не се чувства длъжен на обществото да обяснява действията си. Една компания като KFC може просто да иска да прати един сандвич за реклама – и нищо повече.
Признавам, че преди 10 години имаше много сериозен етичен проблем с първите космически туристи – те искаха да летят до „Международната космическа станция“, която е построена с държавни средства, при това желаеха да бъдат изстреляни с кораби, които са правителствено – финансирани. Защо като данъкоплатец трябва да финансирам космическите атракции на богаташи?
Днес е различно – съществуват частни компании като Уърлд вю, които са разработили изцяло частни кораби и към тях се ориентират частни фирми и лица. Какъв е моралният проблем?
Ако проследим мисълта на журналисти като Спенсър, основният проблем е, че това частно предприемачество изобщо съществува. Той казва, че „частното пътешествие в космоса е толкова достъпно, колкото е достъпно да имаш дом в Малибу – така да се каже, то е извън възможностите на по-голямата част от света“. Но това ми напомня на изказването една бивша социалистическа министърка на България (да не й правя реклама на името) в стил: нека да ги няма тия скъпи неща по магазините, за да не се дразнят хората, че не могат да си го позволят. По-добре е дадено нещо изобщо да го няма, отколкото да го има, но да не можеш да си го купиш.
Така ли е?
Вярно е, че дори най-ниската цена за космически (или близкокосмически) полет е твърде висока за мен. Кратък стратосферен полет за $75 000 долара? Много е! Ако имах излишни пари? Е, тогава сигурност щях да се запиша да летя. Но ги нямам. Възможно е в бъдеще цените да спаднат дори още, че да мога да си го позволя. Възможно е и обратното – цените да не спаднат и никога да не си го позволя. Но и при това положение пак ще има хора, които ще могат да си го позволят.
Във всички случаи наличието на подобни услуги е полезно както за икономиката, така и за бъдещото развитие на човечеството. Само преди 20 години възможностите човек да изпрати полезен товар в космоса не бяха много. Имаше две основни суперсили – САЩ и Русия. Изстрелваха се основно ракети, разработени с държавни средства. Цените бяха безбожни. Къде са $75 000 долара, за да отидеш до ръба на космоса, къде са $20 милиона, за да се качиш на единствения достъпен за теб руски орбитален кораб? Трябваше да се появи един Илон Мъск, който да се замисли какъв е пътят на производството на ракетата – от суровините до крайния продукт, и да започне да работи по свои собствени ракети, които са многократно по-евтини от всичко останало. Днес Мъск е основен играч на пазара.
Винаги ще си спомням деня, в който за пръв път успях да си позволя лукса да летя с моторен делтапланер. Любителската авиация е достъпна за много хора, а полетите са ежедневие. Трудно е да се прогнозира дали и космонавтиката ще стане ежедневие – но изглежда, че сме на прав път.
Вярно е – в момента, в който космонавтиката стане по-масова, ще видим и големи глупости. Позицията на Уърлд Вюз е следната: „Ако можеш да изпратиш пилешки сандвич в космоса, защо да не пратиш всичко?“
Но именно това е същинското значение на думата „всичко“ – пращаш онова, което желаеш, без изключение! Масовите полети в космоса означават, че хората ще изстрелват неща със сантиментална стойност, или че самите те летят за удоволствие. Това несъмнено би означавало, че ще има и такива хора, които не харесваме, но които ще могат да си позволят да видят космоса. Вероятно ще им завиждаме. Но светът няма да е по-различен от сегашния – в който много наши неприятели си позволяват редица неща, които нямаме.
Така че – лети нагоре, пилешки сандвич! Лети високо към сини простори! Благословена да е кокошката, която си е жертвала трътката за теб 🙂 Вярно, сега ти си пръв, но утре Уърлд вю може да изстреля и научен експеримент, който да направи фундаментално откритие!
И все пак, кому пречи един пилешки сандвич да полети до ръба на космоса?
{fcomment}
