На снимката: завръщането на кораба „СпейсШипУан“ с астронавт Майк Мелвил на 21 юни 2004 година. Photo credit : D Ramey Logan
6 март 2017 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Можете ли да кажете, без да се замисляте, какво се случва на датите 4 октомври 1957 г., 12 април 1961 г., 21 юли 1969 г.? За голяма част от по-възрастните читатели, а и за доста от по-младите, това са лесни въпроси. Те веднага ще асоциират първата дата с изстрелването на първия изкуствен спътник, втората – с полета на Юрий Гагарин и третата – с първото стъпване на човек на Луната.
А знаете ли какво се случва на 21 юни 2004 година? Тази дата е не по-малко историческа от споменатите по-горе, но за съжаление я знаят само тези по-дейни космически ентусиасти, които са проследявали развитието на космонавтиката преди повече от десетилетие. На тази дата за пръв път полита частен космически кораб, разработен без никаква правителствена намеса, а на борда има астронавт, който няма нищо общо с никаква правителствена агенция – това е Майк Мелвил. Подобно на първия американски астронавт Алън Шепърд, който само прекосява 100-километровата граница между атмосферата и космоса, така и Мелвил лети по суборбитална траектория, преди да се върне на Земята.
Полетът на „СпейсШипУан“ е наистина исторически – космическият кораб е разработен само за $25 милиона – нищожна част в сравнение с парите, които са давани от НАСА за експлоатацията на совалките. Парите са дарени от Пол Алън, съосновател на Майкрософт. Съвсем естествено футоролозите започват да прогнозират, че времето на космическия туризъм настъпва. Какво ще стане след пет, десет години? Сред космическите ентусиасти споровете са дали ще има пилотирани полети веднъж дневно или веднъж седмично – а не дали ще има такива полети изобщо.
Но уви, явно са забравени уроците на „Аполо“ – това, че дадено нещо се случва, не значи, че ще се случва постоянно оттук насетне. Също както човек за последен път стъпва на Луната през 1972 година, така и „СпейсШипУан“ лети за последен път през октомври 2004 година. След това корабът е пенсиониран и епохата на комерсиалната пилотирана космонавтика приключва без време. Така е до ден днешен.
Защо се стига дотук? Защо космическият туризъм не успя да потръгне според очакванията?
В тази статия ще търсим отговор на въпроса. Ще започнем обаче с нещо, което на пръв поглед би следвало да е очевидно, но не е – частната космонавтика не започва с Илон Мъск.
Частното предприемачество в космоса има дълга история, но за туристическа космонавтика се заговаря сериозно за пръв път към средата на 90-те години на миналия век. През май 1996 година е обявено състезанието „Екс Прайз“ (източник). Организаторите на това състезание са вдъхновени от наградата „Ортег“, която е обявена през далечната 1919 година от предприемача Реймънд Ортег. Ортег поставя трудна за времето задача през начинаещи авиатори – да осъществят самолетен полет между Европа и САЩ. Много хора умират в опита да изпълнят заданието, но фактът е факт – през 1927 година наградата е спечелена от Чарлз Линдберг. Резултатът от цялото това начинание е, че пътническа авиация започва да се развива главоломно. Днес, век по-късно, мнозина от нас са имали възможност да летят със самолет, а други използват редовно въздушен транспорт като част от работата си.
Организаторите на „Екс Прайз“ вярват в същото – тази награда ще доведе до бурно развитие на космическия отрасъл, а хора ще започнат да летят редовно в космоса като космически туристи. Наградата „Екс Прайз“ е взета успешно през 2004 година от Бърт Рутан и Пол Алън с техния космически кораб „СпейсШипУан“.
Другото събитие от 90-те години, което трябва да се спомене, е основаването на МирКорп през 1999 година. МирКорп е комерсиална космическа компания, която има за цел приватизирането на орбиталната станция „Мир“. В края на 90-те и началото на Новото хилядолетие има низ от интересни събития – вече е започнало строителството на „Международната космическа станция“, а старата руска станция „Мир“ е в орбита, но старее и предстои нейното пенсиониране. Роскосмос няма възможност да поддържа едновременно две станции, но мнозина от руснаците възприемат „Мир“ като тяхната отечествена станция и не желаят да се разделят с нея. Така че някои съзират в приватизирането спасителна възможност. Компания МирКорп има за идея да използва „Мир“ като орбитално филмово студио. Това никога не се случва, но въпреки това са отчетени някои забележителни постижения – първата частно финансирана експедиция е изстреляна на 4 април 2000 г. с кораб „Союз ТМ-30“ и космонавти Сергей Зальотин и Александр Калери, на 12 май същата година е организирана първата комерсиално финансирана извънбордова дейност (космическа разходка), на 19 юни е подписан и първия договор с космически турист Денис Тито.
Денис Тито наистина се превръща в първия човек, който на собствени разноски лети в космоса. Понеже въпреки усилията стареещата „Мир“ не е спасена, той е пренасочен да лети до „Международната космическа станция“. Интересното е, че по това време администратор на НАСА е Даниел Голдин, който е яростен противник на космическия туризъм и не желае да допусне частен гражданин да посети „Международната космическа станция“. Робърт Кабана, днес директор на центъра Джон Кенеди, по това време ръководител по международните дейности и сам астронавт на американската космическа агенция, оповестява, че не желае да обучава Денис Тито за космическия полет (източник). Случаят добива публичност, става скандален, имиджът на НАСА страда, а победител е Тито, който все пак изпълва своята мечта и излита в космоса.
На фона на тези бурни събития няма как да не преобладава оптимизма и бъдещето на космическия туризъм да не изглежда розово.
Но това, което не се е променило от края на 90-те до ден днешен, то е, че космонавтиката остава крайно риско поле за инвестиции. Макар и Илон Мъск и Джеф Безос да обират днес овации, те са сред малкото, които се радват на относителни успехи.
Когато е обявено състезанието „Екс Прайз“ през 90-те години, в надпреварата влизат двадесет и шест участника. От тях само един екип – този на Рутан и Алън успява да реализира пилотиран космически полет преди крайния срок. Повечето от останалите участници почти не успяват да покажат какъвто и да е съществен прогрес. Много компании изчезват безследно (източник). Един от първоначалните състезатели, Интърорбитал Систъмс, е все още в играта дори през 2017 година, но засега изглежда, че компанията се насочва към сферата на малките сателити, а не към пилотирани космически полети (източник).
Преди няколко години нашумя проектът на частната компания XCOR. Компанията разработваше малък космически самолет за туристически полети – „Линкс“. Но през 2016 година беше оповестено (източник), че работници по проекта биват съкратени. Днес изглежда, че XCOR се преориентира към разработката на течногоривна ракета съвместно с аерокосмическия гигант ULA. Разработката на „Линкс“ беше съпътствана и от множество технически проблеми, най-вече свързани с изграждането на фюзелажа на космическия самолет.
Частната компания Върджин Галактик беше основана съвместно от Ричард Брансън посредством Върджин груп и Бърт Рутан посредством Скейлд Композитс. Планът беше да бъде създаден космически кораб „СпейсШипТу“ на базата на успешния „СпейсШипУан“. Всичко изглеждаше да протича по план – все пак се ползва вече натрупан опит и са реализирани пилотирани космически полети. Но разработката на „СпейсШипТу“ беше съпътствана от множество неочаквани технически проблеми (пукнатини в самолета-носител „УайтКингТу“, трудности при създаването на хибридния двигател, работещ с азотен окис и полибутадиен – това наложи подмяната му с друг двигател, използващ базирано на полиамид твърдо гориво). Първият космически полет беше планиран първоначално за 2009 година, а сега сме 2017 година и все още не знаем кога се очертава да го видим… Компанията преживя и две трагедии. През юли 2007 година трима работници загинаха при експлозия по време на тест на двигателна система. А през 2014 година кораб „СпейсШипТу“ се разпадна по време на тестов полет. Пилотът Майкъл Олсбъри загина. Въпреки множеството трудности и двете трагедии, Върджин Галактик се справя по-добре от неуспелите си конкуренти. Има построен нов кораб „СпейсШипТу“ и понастоящем той подлежи на нови летателни тестове. Надяваме се, че занапред няма да има нови големи трагедии.
През последните две десетилетия равносметката е следната – до този момент са летяли единствено седем космически туриста. Освен Денис Тито, това са Марк Шатълуърт (основател на Линукс дистрибуцията Ubuntu), Грегъри Олсън (частен предприемач, създател на множество компании), Анушен Ансари (съоснователка на Telecom Technologies), Чарлз Симони (програмист и бизнесмен, работил за Майкрософт), Ричард Гариот (предприемач и разработчик на компютърни игри) и Ги Лалиберте (създател на Цирк дьо Солей).
Интересен факт – все още в космоса никога не е политал професионален певец. Някои си спомнят обаче, че през 2002 г. Ланс Бас от групата N’Sync беше на път да стане космически турист. Полетът обаче пропадна заради отказ на спонсорите да финансират пътешествието на певеца. Миналата година Сара Брайтман беше съвсем на ръба да посети „Международната космическа станция“, но се отказа в последния момент. Според неофициална информация тя се е притеснила покрай зачестяващите катастрофи на ракети „Союз“ с кораби „Прогрес“.
И така, въпросът продължава да стои неотговорен – има ли бъдеще космическият туризъм и какво ще е то? Да се надяваме, че в близко време отговор ще се намери. Сега, когато компании като СпейсЕкс, Блу Ориджин и Върджин Галактик се приближават лека-полека все повече и повече към космически полети, предстои да видим дали желаното от нас космическо бъдеще ще го има изобщо, дали космическият туризъм ще замре или просто ще продължи в някакъв маргинален вариант, достъпен само за най-богатите жители на планетата, които могат да си позволят скъп билет на държавно финансиран космически кораб. Прогнози вече не се наемам да правя – историята показва, че не е разумно. Събитията след 21 юли 1969 и 21 юни 2004 г. го доказват…
{fcomment}
