
Следите от действието на лунния модул на „Аполо 15“, заснети от камерите на „Чандраян-1“ и „Кагуя“. Credit : Phil Stooke/ISRO/JAXA
Светослав Александров – публикация от септември 2009 година. През изминалите две години Индия, Япония, Китай и САЩ успяха да изпратят свои лунни мисии. Изследванията на Луната бяха възобновени след години, дори десетилетия хиатус!
Индия и Япония се опитаха да направят нещо интересно със своите мисии „Чандраян-1“ и „Кагуя“. Макар че тези две безпилотни лунни сонди имаха камери със слаба разделителна способност (на „Чандраян-1“ е 5 м/пиксел, а на „Кагуя“ – 10 м/пиксел) – т.е. разделителната способност не стигна за да се идентифицират останки, флагове, следи от обувки – двете страни са намерили доказателства, че лунните експедиции „Аполо“ са автентични.
Разделителната способност на камерите е била достатъчна, за да бъдат заснети зоните от действието на реактивния двигател. Лунната повърхност е относително тъмна. Когато лунните модули на корабите „Аполо“ са кацали, техните двигатели са издухали пясъка и се е показала по-светла, бяла повърхност. Това са заснели апаратите на Индия и Япония.
Прочее, белите региони ясно се виждат и на снимките от „Аполо“. Заради тези бели региони са се появили и абсурдни конспиративни твърдения – че едва ли не астронавтите са стояли в центъра на прожектор – където са те – бял терен, а в далечината – по-тъмен.
Разбира се, привържениците на нелепите конспиративни теории ще пропуснат покрай ушите и очите си твърденията на Индия и Япония. Те ще кажат, че снимките не доказвали нищо и че докато не се види нещо още по-детайлно, няма да повярват. Всъщност тези хора са с толкова промити мозъци и толкова не са в състояние да мислят, че не биха повярвали на нищо – дори и да ги закара човек на повърхността на Луната, за да се убедят с очите си – ще кажат, че останките са закарани там по-късно, когато технологията е напреднала, или че са закарани от безпилотен апарат, или че са подложени на някаква симулация.
Твърденията на тези привърженици ще стават още по-нелепи и по-нелепи с течението на времето, когато все по-нови и съвременни апарати продължат да доказват, че хората от „Аполо“ наистина са били на Луната.