Плутон с неговата най-голяма луна Харон, заснети от "Ню Хърайзънс" на 30 май. Credit : NASA/JHUAPL
5 юни 2015 г. 12:55 ч.
Светослав Александров. Представете си, че живеете в свят, в който не знаете дали ще изгрее Слънцето или ако изгрее, от коя посока ще се случи!
Такива светове съществуват! Детайлен анализ на данни от космическия телескоп "Хъбъл" показва, че две от неговите луни, става въпрос за Никс и Хидра, се клатушкат абсолютно непредсказуемо.
Откритието е публикувано на 4-ти юни в брой на научното списание "Нейчър". То идва броени седмици преди автоматичната междупланетна станция на НАСА "Ню Хърайзънс" да посети Плутон.
Причината за това сложно движение на Никс и Хидра се дължи на поведението на Плутон и Харон. Ние често наричаме Харон най-голямата луна на Плутон, но по-коректно би било да се каже, че Плутон и Харон са двойна планета, тъй като двете споделят общ гравитационен център. Вариращото гравитационно поле води до клатушкането на по-малките луни.
Данните от "Хъбъл" са довели до направата и на още някои вълнуващи открития. Всички луни на Плутон са с ярка повърхност без една единствена - Цербер. Повърхността на Цербер е тъмна като въглен. Друго откритие касае факта, че три от луните са заключени в резонанс - ако астронавт се намира на Никс, той ще види, че Стикс обикаля около Плутон два пъти за всеки три орбити, направени от Хидра.
Откритията на "Хъбъл" са само предвестник на това, което "Ню Хърайзънс" ще открие.На 14 юли ще е голямото сближение между автоматичната станция и планетата-джудже. Ще бъдат разкрити множество тайни.
Какви ли ще са те?