Проектът за колонизиране на Червената планета Mars One почти със сигурност няма да се състои, но ние можем да се поучим от уроците. Image credit : Mars One
24 март 2015 г. 22:25 ч.
Светослав Александров. Проектът на Бас Лансдорп за колонизиране на Марс с име Mars One започна с голямо медийно внимание през 2012 година. За пръв път изглеждаше, че най-накрая е намерено решение на проблема с прословутото финансиране на амбициозна колонизаторска програма на Червената планета. Всичко изглеждаше, че е гениално замислено. Маскирай мисията до Марс като риалити формат и парите непременно ще дойдат! Лансдорп бе убеден, че първият човешки крак ще стъпи на Марс още през 2023 година.
Оттогава изминаха три години. Съответно и първият пилотиран полет до Марс беше отложен от 2023 до 2026 година - също с три години. Mars One претърпя сериозна критика както отвън, така и отвътре. И ако някога към проекта се гледаше с оптимизъм, сега преобладаващ е скептицизмът и вече малцина са тези, които вярват, че има хляб в цялата тази работа. Mars One се превърна просто в един от десетките проекти за мисии до Марс, обречен от самото си начало.
Защо това е така? Преди две седмици Майкъл Листнър и Кристофър Нюман написаха детайлна статия в TheSpaceReview (източник) защо Mars One е провален проект. Още в самото начало на статията двамата автори предупреждават: това не е опит да бъдат дискредитирани Лансдорп и неговия екип. Това не е поредното журналистическо оплюване. Напротив, авторите се прекланят пред искрения ентусиазъм на тези пионери. Тук става въпрос по-скоро за проблеми, които касаят всички опити да бъде достигнат Марс. Всяка пилотирана мисия до Марс ще се изправи пред тези проблеми. А от своя страна екипът на Mars One няма нито капацитета, нито ресурсите да преодолее тези сериозни проблеми.
На първо място, пишат авторите, проектът допуска грешка още разчитайки на илюзията, че нужната технология да се достигне до Марс е вече налична. Че няма нужда от разработването на никакви нови технологии. За съжаление единственият космически кораб, който редовно изпраща хора в космоса, е руският "Союз". Mars One от своя страна твърди, че ще се разчита на капсулата на СпейсЕкс "Драгън", която все още не се използва в пилотируем вариант. Нито пък можем да кажем, че "Драгън" е готов за дългогодишно пътешествие в междупланетното пространство. Да наречем проучванията в тази насока с израза "съществуваща технология" е силно подценяване на проблема.
Същото е положението и с проблемите около самото кацане на Марс. Да, вярно е, че през последните 15 години беше постигнат забележителен напредък и в рамките на този период няколко безпилотни апарата кацнаха успешно на Червената планета един след друг, без провал. Проблемът е, че тази надеждна технология, която се използва за роботизирани кацания, е неподходяща за пилотирани мисии. Невъзможно е просто да бъдат мащабирани спускаемите капсули и спускаемите апарати, както е правено в периода между "Сървеър" и "Аполо". Луната няма атмосфера, за да се кацне на луната са нужни само ретроракети. А пък атмосферата на Марс е изключително тънка и предоставя сериозна пречка пред разработката на голям спускаем апарат - колкото по-голям е той, толкова по-голям парашут е необходим, толкова повече време е нужно на този парашут да се разтвори и когато се разтвори. За този проблем вече съм писал в книгата "Космическа колонизация - неосъществената мечта". За всеки проблем има решение и свръхзвуковата ретропропулсия, пишат двамата автори, засега изглежда най-предпочитаната възможност за решение. Но тази технология още не е доразработена. С други думи: трябват нови технологии!
Mars One не просто недоглежда технологичните предизвикателства, но и етичните предизвикателства. През 2010-2011 година беше проведена симулативна мисия до Марс с име "Марс 500". Проектът като цяло приключи с успех и показа, че при строга дисциплина полетът до Марс е преживяем от психологична гледна точка. Но при този проект бяха открити сериозни пречки относно запазването на душевното здраве на участниците. Тази заплаха непрекъснато зрее при космическите полети и един конфликт на борда на космическия кораб може да се окаже толкова опасен, колкото и технически проблем. За съжаление начинът, по който Mars One разчита на финансиране, т.е. телевизионният риалити формат, изисква спектакъл, изисква драматизъм, изисква екстраполиране на проблемите. Всичко ще стане под надзора на телевизионните камери и милионите зрители. Как биха се почувствали астронавтите при това нашествие в личното им пространство? Дългосрочните космически мисии с тяхната изолация в тесни космически кораби са предизвикателство по принцип, а методът на Mars One добавя много опасен психологичен микс!
Като изключим етичните и технологичните предизвикателства, имаме проблем и със законодателството. Има твърде много нерешени правни и политически въпроси. Mars One говори не просто за полети до Марс, а за колонизиране. Може ли Mars One да стане изобщо колония в правен и исторически аспект? На пръв поглед тук не става въпрос за колония в истинския смисъл на думата - частниците казват: ами то проектът е частен и не може да подлежи на юрисдикцията на никое правителство. Но това е в конфликт с настоящия международен космически закон, според който проектът Mars One, който е започнал в Нидерландия, подлежи на нидерландска юрисдикция. Ако Mars One работи и в САЩ, той ще е под юрисдикцията и на Щатите. Това означава, че Mars One ще се възприема като колония както на САЩ, така и на Нидерландия. Но на колониализма не се гледа с добро око в обществото. Ще се решат ли двете държави да се натоварят със стигмата да бъдат колонизатори?
Наближава 50-годишнината от пилотираните полети на НАСА до Луната. Измина твърде много време, а оттогава до ден днешен все още никой не е полетял до Марс. Не е като да кажем, че не се работи по въпроса. Работи се, но от първата голяма стъпка до втората голяма крачка има много сериозно пространство. Луната не е Марс. Марс е многократно по-сложен за усвояване от Луната. "Международната космическа станция" е създадена като тестов полигон, където в близкия космос могат да бъдат отработени нужните технологии за по-нататъшното усвояване на Слънчевата система, в това число и на Марс. На 27 март ще излети първият екипаж на целогодишна мисия и резултатите от тая мисия ще са критично важни. Нито досегашните полети до околоземна орбита (с малки изключения), нито предишните полети на хора до Луната не са се сблъскали с истинското измерение на дългосрочността, на това да живееш в космоса. Една мисия до Марс ще отнеме години. На много въпроси предстои да бъде отговорено, много предизвикателства решени преди човек наистина да полети до Марс.
Едно е сигурно - няма да стане в близките десет години.