Астронавтът на НАСА Скот Кели и космонавтът на Русия Михаил Корниенко ще излетят на 27 март и ще прекарат една година в космоса. Credit : NASA
22 март 2015 г. 23:50 ч.
Светослав Александров. На 27 март в 21:42 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан ще излети космически кораб "Союз ТМА-16М". На борда на космическия кораб ще бъдат трима души. От тях космонавтът на Русия Генадий Падалка ще престои общо шест месеца на борда на "Международната космическа станция".
А космонавтът на Русия Михаил Корниенко и астронавтът на НАСА Скот Кели ще престоят общо една година на станцията.
Провеждането на такива дългосрочни мисии е изключителна важна стъпка към предстоящата колонизация на космоса, както и към предстоящите дългосрочни полети до Марс. Проблемът е, че ние не знаем как космическите условия влияят детайлно върху човешкия организъм при продължителните експедиции.
До този момент единствената държава, която е провеждала целогодишни пилотируеми мисии, е Русия. Общо четири руски космонавти са летяли в космоса в продължение на повече от година. Сред тях абсолютен рекордьор е Валерий Поляков, който е живял на орбитална станция "Мир" и е летял от 8 януари 1994 година до 22 март 1995 година - в продължение на общо 437 дни.
След приключването на предстоящата мисия, Скот Кели ще се превърне в първия американец, който е прекарал цяла година в космоса.
До този момент е известно, че космическите условия влияят върху човешкото тяло неблагоприятно. Най-добре документирани по време на космически полет са загубата на костна плътност, мускулната атрофия, зрителните проблеми. Но като изключим четиримата руски космонавти, които са летяли в продължение на повече от година и които не са достатъчни за извеждането на категорични изводи, знаем в детайли какво се случва с човешкото тяло при полет до шест месеца. Много въпроси стоят неотговорени: Колко време след началото на полета се проявяват най-силно неблагоприятните ефекти? Дали това се случва в началото на полета? Или напротив, ефектът е по-силно изразен с течение на времето? Или пък имаме друг вариант - след първоначално натоварване, човешкото тяло се адаптира и с течение на времето вредните ефекти постепенно стихват?
Скот Кели е най-подходящият астронавт на НАСА, който може да помогне при търсенето на отговорите на тези въпроси, тъй като има брат-близнак. Той също е астронавт и е участвал в миналото при краткосрочни мисии. Неговото име е Марк Кели. С течение на времето НАСА ще изследва периодично как се променят жизнените показатели на Скот Кели в космоса, а пък паралелно на Земята ще бъде изследван като контролен астронавт и Марк Кели. Учените считат, че при сравняването на данните от тези генетично идентични братя ще бъдат разкрити много от тайните на вредното въздействие на космическите условия върху хората.
НАСА планира след около 10 години да възобнови полетите на хора отвъд околоземна орбита, първоначално до астероид, а след около 20 години трябва да започнат първите пилотируеми експедиции и до Марс. Понастоящем два марсохода работят на повърхността на Червената планета - "Опортюнити" и "Кюриосити" и продължават да разкриват нейните тайни.
През 2010-2011 година международен екипаж от шестима души прекара общо 520 дни в затворен контейнер при симулативна мисия до Марс. В рамките на този период "марсонавтите" изтренираха отиването до Марс, 30-дневен престой на повърхността, при който бяха проведени няколко разходки върху симулирана марсианска повърхност, както и обратно завръщане към Земята. Експериментът приключи с успех.
Разбира се, нищо не може да се сравни с реалния космически полет. Скот Кели и Михаил Корниенко ще излетят на 27 март и ще живеят в близкия космос цяла година! Както НАСА, така и Русия гледат на тази космическа мисия като подготовка при бъдещи дългосрочни междупланетни мисии. Ако навремето хората са летяли до Луната и са се връщали обратно само за няколко дни, а пък "Международната космическа станция" е близо до Земята и винаги може да се реагира при критичен проблем, бъдещите изследователи и евентуално колонизатори на Марс трябва да се справят сами. Хубавото е, че докато разполагаме с "Международната космическа станция", дългосрочни експедиции могат да бъдат изтренирани в близкото космическо пространство.
А да живееш една година на друго място си е безспорно дълъг период. След една година "Ню Хърайзънс" ще е посетил Плутон, може би ще сме разгадали бялото петно на планетата-джудже Церера, ще има и нов надуваем модул на "Международната космическа станция". Скот Кели и Михаил Корниенко ще трябва да посрещнат всички празници в продължение на една година - Рождество Христово, Нова година, Великден.
Да им пожелаем успех - науката може много да спечели от предстоящия полет!