Космическата ракета "Спейс Лонч Систъм" на стартовата площадка. Photo credit : NASA / Joel Kowsky
26 август 2022 г. 14:00 ч.
Светослав Александров. През декември ще отбележим 50-годишнината от последното стъпване на човек на Луната. А пък на 29-ти август т.г. в 15:22 ч. българско време НАСА ще изстреля за пръв път ракетата "Спейс Лонч Систъм" с кораба "Орион". В случай че полетът бъде осъществен в срок (което не е гарантирано, тъй като по време на последните изпитания все нещо се повреждаше) и корабът се отправи на правилния курс към естествения ни спътник (което също не е гарантирано, защото новите ракети често пъти търпят провали), половин век след последните стъпки на лунната повърхност от астронавтите Харисън Шмит и Юджийн Сърнан, НАСА ще е успяла да направи повторение на мисията "Аполо 8" (т.е. окололунна обиколка), но без астронавти. А пък повторение на "Аполо 8" с астронавти е предвидено за 2024-та.
Ентусиазмът, разбираемо, е нисък. Кому е нужно да повтаряме миналото? Не по този начин трябваше да изглежда грандиозното завръщане на Луната през 21-ви век. То трябваше да бъде осъществено по нов, модерен начин, гарантиращ устойчивото установяване на обитаеми бази в окололунна орбита и на лунната повърхност. Вместо това новата програма, носеща името "Артемис", е в някои отношения дори по-лоша от "Аполо". Малко са предимствата, които може да изброим - единственото, за което се сещам е, че корабите "Орион" ще могат да превозват по четирима души вместо трима. Всичко друго е назадничаво. Нещо повече - през 60-те години лунните експедиции се провеждаха по веднъж на няколко месеца. Ракетата "Спейс Лонч Систъм" ще може да лети само по веднъж на две години. Що за програма е това?
Ако трябва да сме честни, в известен смисъл ние доживяхме да видим славното космическо бъдеще. Днес частната компания СпейсЕкс провежда средно по едно изстрелване на своите възвръщаеми ракети "Фалкън 9" веднъж на 6-7 дни. Преди няколко седмици, на 5-ти август, такава ракета изведе роботизирана мисия на път към Луната - южнокорейската "Данури". А пък в края на месец юни ракета "Електрон" на друга частна фирма, Рокет Лаб, изпрати, отново към Луната, мисията "Кепстоун", построена от фирмата Адвансд Спейс (макар и под шапката на НАСА и в рамките на програмата "Артемис"). Ако попитате някое от сегашните длъжностни лица в НАСА какво пречи на агенцията да постъпи по същия начин за изстрелването на хора - т.е. просто да наеме услугите на частните превозвачи, за да бъде работата свършена, отговор няма да получите. Провеждането на пилотирана лунна обиколка е напълно в силите на комерсиалните космически фирми - достатъчно е да бъде изведена транслунна степен посредством "Фалкън Хеви", която да се скачи с пилотиран кораб "Крю Драгън". Това може да стане сега, дори и "Старшип" да не стане готов още дълго време.
Но ракетата "Спейс Лонч Систъм" не бе проектирана от предприемач. Нито от инженерите на НАСА. В разрез с досегашната практика, тази ракета бе създадена от политици - в частност от сенаторите Кей Бейли Хътчисън от Републиканската партия и Бил Нелсън от Демократическата партия. Може да не получите отговор кому е нужна "Спейс Лонч Систъм" от днешно длъжностно лице на НАСА, но отговор има. Лори Гарвър, бившата заместник-администраторка на агенцията, която участваше пряко в процесите, довели до появата на "Спейс Лонч Систъм", наскоро публикува книга, озаглавена "Бягство от гравитацията". В нея тя разказва потресаваща история - макар и да е работила съвместно с назначения от тогавашния президент Барак Обама администратор на НАСА Чарлз Болдън, двамата не са се погаждали. Болден е олицетворявал интересите на старите лобита в агенцията, а Гарвър е искала напредък и развитие. Уви, старите лобита са победили - и резултатите са налице. Имаме тромава програма, която по никакъв начин не може да се нарече устойчива.
В свое интервю за Арс Текника, Гарвър разказва, че в онези дни поведението на Нелсън (който, между другото, днес е администратор на НАСА) и на Хътчисън е било хулиганско. И не е успяла да се противопостави - все пак това е била политически мотивирана програма, целяща запазването на работните места след края на совалките. Но бившата администраторка допуска варианти, при който при добро стечение на обстоятелствата е напълно възможно "Спейс Лонч Систъм" да изчезне от сцената.
Единият вариант може да настъпи, когато "Старшип" бъде въведен в експлоатация и започне да лети редовно. "Ще е изключително смущаващо, ако "Старшип" почне да лети дузина пъти като "Фалкън 9", докато "Спейс Лонч Систъм" бива изстрелвана веднъж на две години. Но вторият вариант е ако нещата със "Спейс Лонч Систъм" не минат добре. Мисля си, че един тестов полет означава само това - тестов полет. Тези щастливи разговори, че ракетата е завършена - вижте само изказа, празненствата, планирането на НАСА и подготовката за изстрелването. Не е предвиден друг тестов полет, ако нещата не минат добре. Какво правим тогава? Ще качиш хора след две години, когато е насрочен вторият полет, в случай че първият не мине добре? Не съм чула никой да говори за подобен план. Може да се окаже комбинация от тези две неща - тестов полет, който не е перфектен, и излитането на "Старшип" - смятам, че това ще доведе до края на "Спейс Лонч Систъм", смята Гарвър.
Сходни коментари е дала Гарвър и за Сайънтифик Американ: "Да проведеш единичен тестов полет и след това да не си в състояние да летиш отново за още две години, това според мен не е никакъв тест. Защото, ако нещо се обърка, тогава какво правим? Не можеш да качиш астронавти на следващата ракета - така че, какво, ще проведеш още един тест след още две години? Много неща могат да се случат за две години. И, разбира се, тогава и "Старшип" ще е налице".
Бившата заместник-администраторка напомня още един факт: "Спейс Лонч Систъм" първоначално не се съревноваваше със "Старшип". "Старшип" се роди на по-късен етап. Първоначално състезанието беше между "Спейс Лонч Систъм" и свръхтежката ракета "Фалкън Хеви". "Наистина се надявах, че ще успеят да изстрелят "Фалкън Хеви" преди "Спейс Лонч Систъм", тъй като това беше вече обявено и СпейсЕкс започваха да работят по нея. При това само със собствени пари", споделя Гарвър. И когато "Фалкън Хеви" успя да излети за пръв път преди четири години, "това беше наистина специално. Вярно, аз знам, че двете ракети не са съвсем сравними, но не можете да сравните и $20-те милиарда държавни средства за "Спейс Лонч Систъм" спрямо никакви правителствени субсидии, нали така?"
За нас, обикновените хора, не ни остава нищо друго, освен да чакаме. Понеделник ще мине и ще отмине. Ракетата или ще излети, или нещо ще се обърка и няма да излети. Ако излети, или ще успее, или ще се провали.
Каквото и да се случи, ще ни даде храна за размисъл.