
На илюстрацията: навлизането на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" в горните слоеве на атмосферата, за да коригира орбитата си. Image credit : ESA
21 февруари 2018 г. 17:20 ч.
Светослав Александров. Вчера, 20-ти февруари, беше важен ден за руско-европейската автоматична междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", след като бяха подадени команди за повдигане на орбитата и излизане от атмосферата на Марс. С това приключи критичен етап за мисията - т.нар. "еърбрейкинг" - процедура, чрез която автоматичната станция използваше силите на триене и съпротивление с марсианската атмосфера, за да снижи най-високата точка на орбитата си.
Напомням на читателите, че "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" беше изстреляна благополучно на 16-ти март 2016 година с руска ракета-носител "Протон-М". През октомври същата година роботизираната станция влезе в силно елиптична орбита около Марс с параметри 200 на 98 000 километра. Тази орбита бе първична - от нея "ЕкзоМарс" не може да провежда научните си задачи.
Поради това ръководството на мисията бе разработило предварително план за промяната на орбитата. "Еърбрейкингът" е чудесна процедура, понеже разходите за гориво за минимални и Европейската космическа агенция (ЕКА) вече беше добила опит с нея по време на мисията "Винъс Експрес" за изучаване на Венера. Разликата е, че "еърбрейкингът" беше изпробван едва в последните месеци от работата на "Винъс Експрес", през 2014 година. Тепърва предстоеше за европейската космонавтика да се използва процедурата още съвсем в началото на междупланетна мисия. "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" беше предварително създадена с цел да може да се възползва от "еърбрейкинг".
Официално "еърбрейкингът" при "ЕкзоМарс" започна през март 2017 година... и отне близо 12 месеца. Така днес, близо две години след изстрелването на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", научната програма все още не е започнала. Но това няма значение. Да, планът на специалистите бе доста консервативен. Наистина отне много време. Но е хубаво, че нещата се случиха бавно и безаварийно. Ако поради някаква грешка "ЕкзоМарс" беше въведен в плътните слоеве на марсианската атмосфера и бе изгорял, щеше да е тотална трагедия. "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" е съвместна мисия между Европа и Русия. Предишната мисия на Европейската космическа агенция до Червената планета бе изстреляна преди цели 15 години. Руснаците чакаха още по-дълго, за да изучават Марс - те вече имаха две аварии зад гърба си през последните 25 години - на "Фобос-Грунт" през 2011-та и на "Марс 96" през 1996 година. Да, отне цяла година на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" да влезе в окончателната си орбита, но по-добре - днес както ЕКА, така и Роскосмос имат мощна изследователска експедиция около Марс!
Специалистите бяха направили всичко възможно, за да не се случи катастрофална авария по време на "еърбрейкинга". Компютърът беше програмиран в случай ако височината започне да падне бързо и "ЕкзоМарс" се озовеше в по-плътни слоеве на атмосферата от предвиденото, веднага да се запалят двигателите за спешно повдигане на орбитата. Понякога се случваше "ЕкзоМарс" да лети едва на 103 километра над марсианската повърхност - изключително близо! И въпреки това никога не се стигна до аномалия, която да изправи косите на ръководството на мисията.
Какво следва оттук насетне? Понастоящем "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" се намира в орбита с параметри 200 на 1050 километра. Предстоят още няколко маневри с двигателя, които ще я превърнат в кръгова 400-километрова. Това ще се случи през следващите няколко дни и седмици.
И тогава започва интересното - основната научна мисия! Толкова дълго я чакахме, но вече моментът пристигна. "ЕкзоМарс" е екипиран с камера CaSSIS за заснемане на повърхността с висока разделителна способност. Има два научни комплекса - "АЦС" на Русия и "NOMAD" за търсенето на следи от редки газове в атмосферата - в това число метан. Тези редки газове могат да са показател за биологична или геологична активност. Ето защо смятам "ЕкзоМарс" за най-интересната марсианска програма през последните години - основната й цел да се установи дали има живот на Марс, без да се заобикаля въпроса, без да се говори индиректно за "следи от отминал живот", без да се акцентира само и единствено върху геологията. "ЕкзоМарс" търси живот на Марс и толкоз.
Не на последно място, към "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" е монтиран научен комплекс "ФРЕНД" за регистрация и картографиране на потока неутрони от марсианската повърхност. А към него работи и малък дозиметър за изучаване на космическа радиация, построен в България - "Люлин-МО". Така мисията осигурява изключително престижна възможност за работа и на български изследователи.
Сходен инструмент "Люлин-МЛ" ще бъде монтиран и към спускаемата мисия от втората част на програма "ЕкзоМарс", която ще излети през 2020 година. Ако пък тя е успешна, това ще е първият прибор, създаден в България, достигнал до самата повърхност до Марс.
За повече информация: ЕКА