Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Разположението на датчиците на спускаемия апарат на ЕКА "Скиапарели" като част от научния експеримент COMARS+. Тези датчици събраха ценна информация за марсианската атмосфера, следователно експериментът COMARS+ е успешен. Photo credit : ESA/ATG Medialab

24 май 2017 г. 19:20 ч.

Светослав Александров. Днес Европейската космическа агенция (ЕКА) публикува подробните резултати от разследването на причините за аномалиите, възникнали по време на спускането на демонстратора по навлизане, спускане и кацане на Марс "Скиапарели".

"Скиапарели" се отдели от майчиния кораб "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" на 16 октомври 2016 година. Той пътуваше самостоятелно към Марс в продължение на три дни, след което навлезе в марсианската атмосфера на 19-ти октомври.

Комисията по разследването потвърди, че по-голямата част от 6-минутното спускане е протекла в рамките на нормата: модулът е навлязъл благополучно в атмосферата на Марс, а топлинният щит успешно го е предпазвал от високите температури при пътуването със свръхзвукова скорост. Датчици, разположени на предния и задния щит, са събрали полезни научни и инженерни данни за атмосферата на Марс, както и за състоянието на топлинния щит.

В рамките на проекта "Скиапарели" е постигнато нещо за пръв път в историята на човешката космонавтика - предадени са подробни телеметрични данни от кацащ спускаем апарат към навлизащ в орбита орбитален! Това е много важно постижение - получените данни се оказаха безценни при реконструирането на протеклите по-късно събития. Междувременно снимки, направени от орбиталната станция "Марс Риконисънс Орбитър" помогнаха за установяването на окончателната съдба на "Скиапарели".

Около три минути след навлизането в атмосферата се е разгърнал успешно основният парашут. След това обаче настъпило неочаквано околоосно въртене, което довело до "насищане" на Инерциалната измервателна единица, която е измервала околоосното въртене на спускаемия  апарат. "Насищането" е довело до съществена грешка в системния софтуер и височината над марсианската повърхност не била измерена точно. Фактически бордовият компютър е сметнал, че "Скиапарели" се намира под повърхността.

Това довело до ранно освобождаване на "Скиапарели" от парашута и задния щит, последвано от кратко запалване на спирачните ракетни двигатели за 3 вместо планираните 30 секунди. "Скиапарели" погрешно е сметнал, че е кацнал, докато в реалността той е бил на 3.7 километра над повърхността. Пакетът от научни инструменти за работа на повърхността се е активирал и дори е успял да изпрати един пакет от данни, преди сигналът да бъде загубен.

На височина 3.7 километра над повърхността модулът е започнал свободно падане и се е забил в повърхността на Марс със скорост 540 km/h - твърде голяма, за да оцелее.

Разследващата комисия потвърждава, че модулът е бил много близо до осъществяването на меко кацане. Голяма част от поставените демонстрационни цели са били изпълнени успешно.

Но докато наистина е много жалко, че кацането на "Скиапарели" е било твърдо, а не меко, дори това се оказва добра новина.

"Интересното е, че ако "насищането" не се е било случило и ако последните етапи от кацането били успешни, ние вероятно нямаше да установим другите слаби моменти, които са допринесли за злополуката", съобщава шефът на ЕКА Жан Вьорнер. "Като директен резултат от това разследване ние открихме области, които изискват нашето изострено внимание, които ще са от полза при планирането на мисията през 2020 година".

Междувременно орбиталният апарат "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" се намира в орбита около Марс и е вече започнал процедурата "еърбрейкинг", с помощта на която ще достигне до необходимата височина в началото на 2018 година за провеждането на основните научни измервания.

За повече информация: ЕКА


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/