
На 25-ти април ракетата "Фолкън 9" запали пробно двигателите си като подготовка за военното изстрелване в неделя. Credit : SpaceX
29 април 2017 г. 11:00 ч.
Светослав Александров. Частната компания СпейсЕкс се готви да изстреля засекретен спътник на Националния разузнавателен офис (НРО) на САЩ. Това се очертава да е първото военно изстрелване за СпейсЕкс и за ракетата "Фолкън 9". Стартовият прозорец се отваря утре, в неделя, 30-ти април, от 14:00 ч. българско време и се очаква да продължи два часа. Ако ракетата не успее да излети утре, резервен стартов прозорец има в понеделник.
Предстоящето изстрелване е знаменателно за космическата компания на харизматичния Илон Мъск. Две са причините, поради които стартът ще влезе в историята - едната е икономическа, а другата е геополитическа.
Икономическата причина е, че най-накрая монополът на Обединения алианс по изстрелванията (ULA, United Launch Alliance) ще бъде разбит! Това обединение беше основано в края на 2006-та година между двата аерокосмически гиганта Локхийд Мартин и Боинг и в продължение на 10 години е изпращал всички шпионски спътници на САЩ в космоса. Илон Мъск реши да положи сериозни усилия, за да спечели НРО на своя страна и да изстрелва военен товар. Стигна дори дотам да заведе съдебно дело срещу Обединения алианс по изстрелванията (източник). Спорът между Мъск и Алианса беше изключително интересен. Мъск твърдеше, че досега използваните ракети "Атлас 5" и "Делта 4" са скъпи и на практика тяхната експлоатация представлява излишно разхищение на държавни средства, докато новата "Фолкън 9" е евтина и възвращаема. От Обединения алианс по изстрелванията отвърнаха, че за сметка на това за 10 години имат 100%-ова успеваемост на ракетните изстрелвания, без нито един провал. А това е основното, което американските военни искат - сигурност, че скъпоструващите им шпионски сателити няма да се провалят. "Фолкън 9" не може да се похвали с тази успеваемост - през 2015-та и 2016-та година имаше два провала, довели до загуба на спътници.
Втората причина обаче е геополитическа. Ракетата "Атлас 5", която се използва за военни нужди в САЩ, използва построен в руското предприятие НПО "Енергомаш" двигател "РД-180" (източник). Това е щекотлива тема сред американските политици. Допреди 10 години партньорството между САЩ и Русия в космическата индустрия и продажбата на руски двигатели за американските нужди беше достойнство на американската външна политика, а не бъг в системата, подчертава Илай Лейк за Блумбърг (източник). Ако САЩ разчитаха на Русия за да се справи с Иран и за да изпрати войници в Афганистан, какъв е проблемът да се разчита на Русия, за да се пращат спътници в космоса?
Но това беше през 2009 година. Сега сме 2017-та година, а отношенията между Русия и САЩ са обтегнати поради конфликта в Украйна и наложените на Русия санкции. Очевидно е, че САЩ и Русия имат сериозни политически различия. Дори и с новия американски президент Доналд Тръмп, отношенията с Владимир Путин не са се подобрили.
Американците всъщност дълги години разполагаха и все още разполагат с ракети, които са построени изцяло на местна територия и разчитат изцяло на местна технология - това са ракетите от семейството на "Делта 4". Но американският двигател за "Делта 4" е с 30% по-скъп от руския вариант, който се използва на ракетата "Атлас 5". Макар че технологична алтернатива съществува, тя не е икономически изгодна.
За сметка на това ракетите на Илон Мъск "Фолкън 9", освен че използват американска технология и американски двигатели, те са и изключително евтини. Цената за изстрелване възлиза на $62 милиона за нова, неизползвана ракета, докато изстрелванията на "Атлас 5" са в обхвата между $100-200 милиона. За ракети втора употреба цените на "Фолкън 9" се очертават да бъдат дори по-ниски, като засега клиентите получават намаление от 30%.
Понеже предстоящото изстрелване за нуждите на НРО е с военен характер, мисията на спътника е засекретена. Ако утре СпейсЕкс излъчват старта на живо, вероятно това ще включва предаване до момента на отделянето на обтекателя на ракетата и кацането на първата степен, но не и вмъкването на спътника в орбита.